Решение № 158 от 04.04.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Велико Търново, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Ирена Колева

Любка Милкова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20224100500419 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „А.Б.“, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление град София, бул. „К.А.Д.“ №..., чрез пълномощник – адвокат А. Б., срещу Решение № 260080/16.08.2021г. по гр.дело № 1149/2020г. по описа на Районен съд – С., с което предявените срещу него от „С.Т.“ ЕООД, ЕИК ..... искове с правно основание чл.405 ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД е бил уважен изцяло, като e бил осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 1 108.52 лв., представляваща част от дължимо и неизплатено застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по щета № 0300/20/777/505468, заведена въз основа на застрахователен договор по застраховка „КАСКО“, обективиран в застрахователна полица № 20-0300/041/5000004 за ППС влекач с рег. № ......., марка „Ивеко“, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане. Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е неправилно. Излага, че първоинстанционният съд е приел за доказани изложените в ИМ от ищеца факти за настъпило застрахователно събитие, механизма на настъпването му, наличието на пряка причинно-следствена връзка между събитието и твърдените вреди, както и размера на последните, без наличието на установяващи ги по делото доказателства.

Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковата претенция бъде изцяло отхвърлена. Претендират се сторените в настоящото производство разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.

Препис от жалбата е връчен на другата страна, която в срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозирала отговор. В него заема становище за неоснователност на въззивната жалба и наведените в нея оплаквания, съответно за правилност на атакувания съдебен акт.

1

Претендира сторените във въззивното производство разноски.

Постъпила е и частна жалба от ЗАД „А.Б.“ срещу определение № 260213/03.12.2021г., с което по искане на посоченото дружество Районен съд-С. е изменил постановеното по спора решение в частта за разноските и е осъдил ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер от 919 лв., включващ сумата от 650 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, за заплатена държавна такса и възнаграждение на вещото лице. Излага, че доколкото спорът не се отличава с фактическа и правна сложност, проведено е едно съдебно заседание пред първоинстанционния съд, то претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до предвидения в Наредба № 1/2004г. минимален размер.

В законоустановения срок насрещната страна е подала отговор на частната жалба, в който е заела становище за нейната неоснователност. Излага, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда определяне на размера на възнагражденията единствено в зависимост от материалния интерес, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставената адвокатска услуга и посочените в нея минимални възнаграждения касаят разрешаването на правни казуси, които не се отличават със сложност, различна от обичайната за адвокатската практика, какъвто настоящият казус не е. Моли за потвърждаване на атакуваното определение.

В съдебно заседание въззивникът поддържа в писмено становище подадените въззивна жалба и частна жалба, както и исканията си, направени с тях, съответно претенцията си за присъждане на разноски съгласно списък по чл.80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред Районен съд-С. е било образувано по искова молба на „С.Т.“ ЕООД срещу ЗАД „А.Б.“, в която са изложени твърдения за сключен договор за застраховка „Каско“ между двете търговски дружества, обективиран в застрахователна полица № 200300/041/5000004, с период на застраховката 00:00 часа на 31.01.2020г. до 24:00 часа на 30.01.2021г. и обект на застраховане - влекач с рег. № ......., марка „Ивеко“, модел 440 Е 42 АS440S45, рама № WIMM1VTH404381979, двигател № 153378, собственост на ищеца.

Посочено е, че на 15.05.2020г. в района на град М., Ф., при престой на товарния автомобил на място за почивка на товарни автомобили, водачът на влекача бил нападнат, а от влекача било източено горивото, открадната горивната сонда на резервоара и увредени тръбни инсталации и ел.инсталации на сондата. Ищецът твърди, че същия ден уведомил ответното дружество, по повод на което била регистрирана щета под № 0300/20/777/505468 по застраховка „Каско“ по посочената застрахователна полица. Поради описаните щети по ППС, същото не било в състояние за нормално придвижване на самостоятелен ход, респ. да се прибере в Република България, което наложило извършването на ремонт и репатрирането му до най-близко намиращия се сервиз на „Ивеко“ в град Нант. Репатрирането било извършено от Service 24 Notdientst GmbH /“С. 24“/, с което дружество ищецът имал сключен договор за асистенция. За извършения ремонт била издадена фактура № 202011248/22.07.2020г. на стойност 1 159.50 евро, която „С.Т.“ ЕООД заплатило изцяло.

Посочва, че заплатената фактура, ведно с всички допълнително изискани документи, били предоставени на ответното дружество. В отговор бил информиран, че застрахователят ще понесе отговорност и одобрява застрахователно обезщетение по заведената щета до размера от 1 159.26 лв., като отказът за останалата част от застрахователната претенция бил мотивиран с клаузите на т.16 и т.16.1 от ОУ към застрахователния договор, според които открадната горивна сонда попада сред детайлите, за които при кражба или липса застрахователят не изплаща обезщетение. Твърди, че горивната сонда не фигурира в списъка с детайли, за които не се дължи застрахователно обезщетение, както и че същата не е сред 2 изброените в цитираните договорни клаузи елементи, като последните са съпътстващи и/или спомагателни такива от системи, каквато отнетата горивна помпа не е. Поради това е направил искане за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 1 108.52 лв., представляваща останалата част от дължимото застрахователно обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 ГПК ответната страна е подала писмен отговор на ИМ, в който е оспорила предявените искове. Признава факта на валидно сключен договор за застраховка „Каско“ по застрахователна полица № 20-0300/041/5000004 с обект на застраховане процесното ППС. Оспорва настъпването на твърдяното застрахователно събитие, описания в ИМ механизъм на настъпването му и наличието на пряка причинно-следствена връзка между механизма на увреждане и претендираните от ищеца вреди. Оспорил е исковата претенция по размер и наличието на предпоставките за заплащане на претендираното обезщетение поради неизпълнение на Специалните и Общи условия, неразделна част от застрахователната полица.

С обжалваното решение районният съд е счел исковата претенция за основателна, като е приел за доказани изложените в ИМ фактически твърдения и наличието на достатъчно доказателства, установяващи всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.405 ал.1 КЗ. Приел е, че досежно отнетата горивна сонда на застрахованото ППС не е налице изключен риск, поради което ответното дружество неоснователно е отказала заплащането на пълния размер на претендираното от него застрахователно обезщетение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани във въззивната жалба, достигна до следните правни изводи:

За да се уважи иск с правно основание чл.405 ал.1 от КЗ и се ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение, е необходимо да се установи едновременното наличие на следните елементи: валидно учредено застрахователно правоотношение между страните, настъпване на застрахователно събитие в периода на съществуването му, което представлява покрит от застраховката риск , наличие на вреди, възникнали в резултат на застрахователното събитие , заплащане на застрахователната премия от застрахования , уведомяване на застрахователя и представяне на необходимите документи за установяване на застрахователното събитие. Влезлият в сила застрахователен договор поражда за застрахователя задължение по чл.386 ал.1 от КЗ във вр.

Чл.405 ал.1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие да изплати на застрахования обезщетение за претърпените от събитието вреди.

Безспорно е между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на събитието – 15.05.2020г., по застрахователна полица № 20-0300/041/5000004 по имуществена застраховка „Каско”, сключена между страните, с обект на същата влекач с рег. № ......., марка „Ивеко“, модел 440 Е 42 А S440S45, рама № WIMM1VTH404381979, двигател № 153378, собственост на ищеца.

3

Събраните по делото писмени доказателства са установили по категоричен начин наличието на сключен договор за пътна асистенция между ищеца и австрийското дружество „С. 24“, репатрирането на 15.05.2020г. от последното на процесния автомобил до сервиз на Клиентски център Ивеко в град Нант, Ф., възлагането на ремонт на застрахования при ответника автомобил от страна на „С. 24“ на посочения сервиз, издаването на фактура от последния на възложителя и съответно от възложителя на ищеца. Няма спор, че сумата по издадената на ищеца фактура е заплатена от него. За твърдения от ищеца факт на противозаконно отнемане на горивната сонда на резервоара и увредени тръбни инсталации и ел.инсталации на сондата на процесното ППС на посочената по-горе дата е налице изрично извънсъдебно признание от страна на ответника, съдържащо се в разменената между страните кореспонденция – писмо с изх. № 2-101-4101-731/10.08.2020г., писмо с изх.

№ 2-101-4101-1155/19.08.2020г. Това изявление на ответника, обективирано в посочените документи, което по своята същност съставлява признание на неизгоден за него факт, има същата стойност, както и направеното пред съда признание на факт. Именно защото е установил, въз основа на предоставените му от ищеца документи, че е налице настъпило застрахователно събитие в периода на съществуване на застрахователното правоотношение по процесния договор, представляващо покрит от застраховката риск, ответникът частично е удовлетворил застрахователната претенция на ищеца за причинените на ППС имуществени вреди и позовавайки се на факта, че горивната сонда на същото е открадната, е отказал заплащането на остатъка от претенцията на основание клаузите на т.16 и т.16.1 от ОУ на застрахователния договор. Направеното от ответната страна признание на релевантния за спора факт, преценявано наред с всички останали обстоятелства по делото, установени от ангажираните от ищеца писмени доказателства, доказва по категоричен начин настъпилото на посочената дата застрахователно събитие и причинените в резултат на това вреди за ищеца, за отстраняването на които същият е заплатил сумата от 1 159.50 евро.