Решение № 378 от 20.02.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Бургас, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20242120100298 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на предявен конститутивен иск от М. Т. Ц., против ОУ "Свети княз Борис I" гр. Бургас, с правно основание чл.357, ал.1, вр. чл.188, т.1 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание “Забележка”, наложено със Заповед № 480 от 12.12.2023г. на директора на ОУ “Свети княз Борис I” гр. Бургас. Ищцата твърди, че се намира в трудово правоотношение с ответника по силата в рамките на което изпълнява длъжността “***”. Излага, че на 23.11.2023г. по време на учебен час по английски език упражнила правото си да отстрани ученичка от часа, тъй като последната възпрепятствала провеждането на учебния процес. С оглед качеството си на участник в образователния процес, посредством остраняването на ученика осигурила нормалното протичане на остатъка от часа по английски език с останалите ученици. Поддържа, че със Заповед № 480 от 12.12.2023г.на директора на ответното училище за това нейно поведение й било наложено дисциплинарно наказание “забележка”, за това, че по време на учебен час по английски език на *** клас на 23.11.2023г. е отстранила до края на часа ученик за нарушаване на дисциплината, като същият бил оставен без надзор в коридора за целия учебен час. Излага доводи, че така издадената заповед е незаконосъобразна по следните съобрлажения: било й наложено наказание, без да е изслушана, без да й е предоставена възможност да даде обяснения и без да са събрани и оценени каквито и да било доказателства; в заповедта не било посочено коя конкретна разпоредба била нарушена, не било направено пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено и доказателствата, които го потвърждават, като наказващия орган бил извършил общо позоваване за допуснато дисциплинарно нарушение по чл.187, ал.1, т.10 от КТ. Застъпва становище, че не са налице нито един от посочените в чл.187, ал.1, т.10 от КТ признаци, тъй като липсва покриване на реквизитите на фактическия състав с тези на законния състав, т.е. липсвала съставомерност, поради което и наказващия орган не можел законосъобразно да се позове на тази норма. Последният се позовал на бланкетната норма на чл.187, ал.1, т.10 от КТ, която препращала извън КТ изисквала тяхното съдържание да се запълни с посочване на конкретни норми от други актове, които да са нарушени от нея. Това не било сторено от наказващия орган и той като не се аргументирал по отношение на разпоредбите на чл.187, ал.1, т.10 от КТ, то доказателства в подкрепа на нарушаване на тези разпоредби нямало. Наказващия орган не бил посочил кои са нарушените от ищцата задължения, които не била изпълнила, нито посочил разпоредбата, която вменявала задължение да ги изпълнява. Излага, че в оспорваната заповед имало несъответствие 1 при текстовото описание на нарушението, както и несъответствие между описанието на нарушението и възведената като нарушена правна норма, нямало конкретно обвинение за виновно нарушение и неизпълнение на конкретна съществуваща правна норма от съответен нормативен акт, нямало мотиви в подкрепа на каквото и да било нарушение, обуславящо налагане на административно наказание, описаната фактическа обстановка, касаеща извършеното от нея нарушение била неточно и непълна, не било посочено настъпване на вреди или вредни последици.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът ОУ “Свети Княз Борис I” гр. Бургас, представляван от директора А. А. И. , чрез пълномощника си адв. М. Б. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Ответникът твърди, че искът се явява недопустим, поради неспазване на едномесечния срок за предявяването му по чл.358, ал.1, т.1 КТ. В тази връзка излага, че заповедта е била връчена на ищцата на 12.12.2023г., като срокът за предявяване на иска е изтекъл на 12.01.2024г., а видно от депозираната пред БРС искова молба, настоящия иск е бил предявен на 18.01.2024г. Ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан, като излага, че дисциплинарното наказание е наложено от работодателя със Заповед № 480/12.12.2023г., при спазване на реда и в сроковете, указани в КТ, а заповедта е издадена и връчена в съответствие с изискванията на чл.195 от КТ. Твърди, че преди да наложи дисциплинарното наказание,е ищцата е бил изслушана от своя работодател, за което е бил съставен протокол с вх. № 1525 от 07.12.2023г.

Устните обяснения са били изискани в рамките на дисциплинарното производство, като на ищцата подробно й било обяснено, че изслушването е във връзка с обстоятелствата, свързани с отстраняване на ученичката И. Д. от *** клас от учебен час по английски език на 23.11.2023г. и оставянето й без надзор в коридора за целия учебен час. Ищцата дала своите обяснения пред работодателя по случая, в присъствието на заместник директора по учебната дейност – г-жа Д. Ж..

На следващо място се твърди, че наказанието е наложено в рамките на определените в чл.194 от КТ срокове, а именно в двумесечен срок от откриването, но не по-късно от една година от извършването му. От обстоятелствената част на заповедта било видно, че дисциплинарното нарушение е извършено на 23.11.2023г., като работодателят е извършил проверка, изслушал е устните обяснения на лицето на 07.12.2023г., след което било изготвена и връчена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, поради което изискванията на чл.194, ал.1 от КТ били спазени.

Сочи, че оспорваната заповед съдържала всички задължителни реквизити по чл.195, ал.1 от КТ – изложени били подробни мотиви за налагане на наказанието, посочени били нарушителят, извършеното нарушение било описано от фактическа страна и квалифицирано правно, посочена била разпоредбата на закона, въз основа на която се налагало наказанието, както и било посочено самото наказание. Твърди се, че след преценка на фактите и обстоятелствата, свързани с тежестта на извършеното нарушение и обстоятелствата, при които то е извършено, както и след преценка на поведението на служителя, работодателят наложил дисциплинарното наказание, като квалифицирал същото по чл.187, ал.1, т.10 от КТ. Твърди се, че още в деня на извършването на нарушението са били поискани устни обяснения от служителя и директора на училището заявил на ищцата, че предстои взимане на решение от негова стграна, дали извършеното съставлява дисциплинарно нарушение. Директорът определил двуседмичен срок за представяне на обяснения по случая. Излага още, че на 07.12.2023г., след приключване на часовете, ищцата била извикана в кабинета на директора, където било проведено изслушването. Твърди се, че в своите устни обяснения, служителят заявил, че ученичката е нарушавала дисциплината като говорела и се смеела, разсейвала учениците си и затова била отстранена от учебния час. Излага доводи, че действията на ищцата били в противоречие с разпоредбата на чл.200, ал.3 от ЗПУО, съгласно която мерките по чл.199, ал.2 от Закона за предучилищното и училищното образование за отстраняване на ученик до края на учебния час не можели да се налагат по отношение на ученици в класовете от началния етап. В конкретния случай, отстранената ученичка била от четвърти клас, поради което ищцата нямало право да налага тази мярка. Горното правило било възпроизведено и в чл.256, ал.4 от Правилника за дейността на училището, който гласял, че мерките “отстраняване на ученика до края на учебния час”, “отстраняване от училище до отпадане на основанието за отстраняването му”, както и санкциите “предупреждение” за преместване в друго училищe и “преместване в друго училище” не се налагат на учениците в класовете от началния етап. В допълнение на горното следвало да се има предвид и че дори и в случаите, в които налагането на такава мярка било допустимо, т.е. при учениците след пети клас, то същите не можело да бъдат оставяни в коридора без надзор, като съгласно чл.257, ал.1, изр. трето от Правилника за дейността на училището, отстранения ученик нямало право да напуска територията на училището по време на отстраняването си, а отивал на посоченото от учителя място до приключване на часа. Ответникът 2 твърди, че в конкретния случай, ищцата не само отстранила ученик от часа, без да има право на това, но и не му посочила къде да отиде, т.е. ученикът бил оставен без абсолютен надзор. Застъпва становище, че предвид ниската възраст на четвъртокласниците, с това си поведение учителят поставил в опасност живота и здравето на детето. Ответникът намира за несъстоятелни твърденията на ищцата за незаконосъобразност на заповедта, поради непосочване на правното основание, въз основа на което се търсила дисциплинарна отговорност. Излага, че в конкретния случай, видно от текста на оспорваната заповед, в същата по разбираем начин е посочено деянието, което работодателят е квалифицирал като нарушение на трудовата дисциплина, посочени били часа и датата на нарушението, посочен бил нарушителят и законовия текст. Излага доводи, че правната квалифиция е ирелевантна към законността на уволнението. Цитира съдебна практика. По изложените съображения, моли предявеният иск да бъде оставен без уважение.

В съдебно заседание, ищцата се явява лично и със своя пълномощник – адв. Ж. Б., който поддържа исковата молба като моли заповедта да бъде отменена като неправилна и немотивирана.

В съдебно заседание, ответникът се представлява от адв. Б., , която поддържа отговора на исковата молба и пледира за отхвърляне на иска като неоснователен.

След като се запозна със събраните по делото доказателства и съобрази твърденията и доводите на страните, съдът намери от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че към датата 23.11.2023г. между тях е било налице валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността “***” при ответното училище, както и че със заповед № 480 от 12.12.2023г., на директора на ОУ “Свети Княз Борис I” гр. Бургас, издадена на основание чл.188, т.1 от КТ, във вр. с чл.187, ал.1, т.10 от КТ, на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание “забележка”. В атакуваната заповед, представена по делото, като нарушение е посочено, че ищцата по време на учебен час по английски език в *** клас на 23.11.2023г. е отстранила до края на часа ученик за нарушаване на дисциплината като е оставен без надзор в коридора за целия учебен час, като с тези си действия според работодателя служителката допуснала виновно неизпълнение на трудовите й задължения, нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.1 от Кодекса на труда – “неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение”. В заповедта за налагане на наказанието било посочено още, че наказанието е наложено след обстойна преценка на всички факти и обстоятелства, свързани с извършените нарушения, след получаване на устни обяснения от лицето, при спазване изискванията на чл.193, ал.3 от КТ. Посочено било още, че при определяне на наказанието работодателят е съобразил, че ищцата няма наложено и друго дисциплинарно наказание, срокът на което все още не е изтекъл.

От представеното с отговора на исковата молба копие от заповедта се установява, че копие от същата е връчена на ищцата на 12.12.2023г.

Представен е протокол от проведена среща от вх. № 1525/07.12.2023г. между директора на училището А. И., Д. Ж. – заместник директор по учебната дейност и ищцата, за която е вписано, че е проведена във връзка с изслушване на ищцата досежно обстоятелствата свързани с отстраняване на ученичката И. Д. от IV г клас от учебен час по английски език на 23.11.2023г. и оставянето й без надзор в коридора за целия учебен час. Видно от съдържанието на протокола, директорът припомнил на ищцата, че настоящото изслушване се извършвало във връзка с дисциплинарно производство, с цел взимане на решение от страна на работодателя относно това, дали същата е нарушила виновно трудовите си задължения и дали следва да й бъде наложено дисциплинарно наказание. При предоставяне думата на ищцата, същата заявила, че ученичката е нарушавала дисциплината като говорела и се смеела, разсейвала съучениците си и затова я отстранила от учебния час, което не се е отразило на душевното й равновесие. Директорът я предупредил, че извършеното от нея е нарушение на трудовите й задължения, тъй като е забранено учениците в начален етап да бъдат отстранявани от учебен час, както и че предстои да реши, дали да й наложи санкция за провинението, с което срещата приключила. На лицевата страна на документа, присъстващите на срещата директор А. И. и заместник – директор Д. Ж., удостоверили с подписите си отказът на ищцата да подпише протокола.