Решение № 84 от 28.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Пловдив, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600198 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 34 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на Решения за конфискация или отнемане и Решения за налагане на финансови санкции /ЗПИКОНФС/ във вр. с Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005год. относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.

Предмет на разглеждане е депозирана от адв. А. П., в качеството й на служебен защитник на засегнатото лице И. А. Р., жалба против Решение № 56/02.04.2024 г., постановено по ч.н.д. № 205/24 г. по описа на ОС-Пазарджик. С решението е признато влязлото в сила на 03.01.24г. решение на несъдебен орган на *, с което на споменатото лице, което е български гражданин с последен известен адрес в област *, е наложена финансова санкция в размер на 455 евро за нарушение по Закона за заплащане на пътни такси за федералните пътища на *. Постановено е решението да се изпрати на НАП - * за събиране на дължимата сума и разхода за административното производство в определената им левова равностойност от 889.88 лева.

В жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение на закона на две основания: (1) в приложеното удостоверение по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета не било описано нарушението, предмет на наложената санкция, (2) не били 1 представени доказателства за уведомяване на засегнатото лице за осъщественото санкциониране. В този смисъл се прави искане решението на окръжния съд да се отмени.

Засегнатото лице не се яви в съдебно заседание, тъй като се намира зад граница на неизвестен адрес. Служебният му защитник адв. П. обяви, че поддържа жалбата и направеното с нея искане по изложените съображения, които повтори.

Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив е на становище, че жалбата е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди приложените към делото писмени доказателства, мотивите на проверяваната инстанция и взе предвид становищата на страните, намери за установено следното:

Депозираната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се оказа неоснователна.

По делото е налично Удостоверение по чл. 4 от Рамковото Решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005г. с превод на български език. Удостоверението е изготвено от компетентен изпълнителен орган на издаващата държава и съдържа необходимата информация. И настоящият съдебен състав счита, че са спазени изискванията на ЗПИКОНФС за форма, съдържание и удостоверяване на релевантните обстоятелства, а също за надлежно защитен начин за изпращане. Същевременно ПзОС е бил компетентният да се произнесе орган на изпълняващата държава, доколкото е съд по местоживеенето на засегнатото лице. При произнасянето си той е спазил точно изискванията на закона.

Извършил е всички изискуеми проверки – относно провеждането на производството по налагане на финансовата санкция в държава-членка и компетентността на ангажираните органи, относно вида и размера на тази санкция, нейната изпълнимост, давността, както и относно липсата на данни за постановено срещу същото лице решение за същото нарушение и на данни за невъзможност за понасяне на адм.наказателна отговорност.

Оформил е пълноценен и споделим отговор на подновеното и пред настоящата инстанция възражение на защитата за незаконосъобразно процедиране от страна на компетентните австрийски органи: в удостоверението действително не е описано детайлно нарушението, но към него е приложен самият изпълнителен титул – решението за налагане на фанинсовата санкция, в което се съдържа описание на всички характеристики на нарушението. Не се забелязва разминаване между двата акта включително относно процесното нарушение.

Действително не са изпратени документи, доказващи уведомяване на наказаното лице за решението за финансовата санкция и за неговата обжалваемост. В това възражение няма резон обаче. Принципът на взаимно доверие в правораздавателните системи на държавитечленки и за зачитане на постановените от техните органи съдебни актове изключва изричното „доказване“ на коментираното обстоятелство пред изпълняващата държава.

Предвидените в ЗПИКОРНФС консултации с компетентния орган на издаващата държава се 2 осъществяват единствено, ако има съмнения или затруднения при възприемане информацията в удостоверението, каквито в настоящия случай не се констатират.

Така че ПзОС е стигнал до коректното заключение, че при провеждане на административното производство, в рамките на което е било санкционирано извършено от българския гражданин нарушение на норма от административен закон, действащ в *, не е било допуснато накърняване на неговите права. Няма как да се оформи валидно съмнение, че е бил лично уведомен за санкционното решение и неговата обжалваемост и че не е разполагал с информиран избор за обжалване.

Впрочем защитата не формулира някакво к о н к р е т н о твърдение, че г-н Р. е бил в невъзможност да узнае и схване решението за санкцията или своите права, вкл. възможността за обжалване. Не се открива негова обструкция относно това, нито отговор на компетентния орган на подобно възражение. Впрочем, служебният защитник е подал жалбата без контакт със своя клиент, така че може само да предполага недобро владеене на езика от негова страна или нарушаване задължението за довеждане решението до знанието му по понятен начин. Подобно голословно предположение не може, разбира се, да мотивира отказ от изпълнение на решението, след като са спазени споменатите изисквания за форма и съдържание.

Казано в обобщение: окръжният съд не е имал каквото и да е основание да откаже изпълнението на решението за налагане на финансова санкция на българския гражданин, така че е постановил законосъобразен акт, който подлежи на потвърждаване.

Мотивиран от изложеното, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 56/02.04.2024 г., постановено по ч.н.д. № 205/24 г. по описа на ПзОС за признаване на влязлото в сила на 03.01.24 г. решение на несъдебен орган на *, с което на българския гражданин И. А. Р. с последен известен адрес в село в област *, е наложена финансова санкция – глоба, която ведно с разноските за административното производство е с левова равностойност 889.88 лева, за нарушение по * закон за заплащане на пътни такси за федерални пътища 2002, и е изпратено на НАП -* за събиране на дължимата сума.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3