Определение № 2262 от 05.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2262 гр. София, 05.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251000502305 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 7.08.2025 г. на С. С. А. срещу разпореждане № 18536/22.07.2025 г. по гр. д. № 8378/2022 г. на Софийския градски съд, І-11 състав, с което е върната частната жалба с вх. № 26114/4.03.2025 г. срещу решение № 1012/20.02.2025 г. в частта, имаща характер на определение.

В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел, че върнатата частна жалба е била нередовна поради невнЕ.а държавна такса. Сочи се, че жалбата е подадена чрез ЕПЕП и таксата е надлежно платена чрез виртуалния ПОС терминал в ЕПЕП в намаления размер по чл. 73, ал. 4 ГПК. Поддържа се, че е без значение обстоятелството по транзитната сметка на кой съд е постъпила таксата, тъй като впоследствие таксите се превеждат в единната бюджетна сметка на ВСС в БНБ, а и самият ВСС е определил тази сметка при изграждането на модула за електронни разплащания в ЕПЕП, като заявителят няма техническа възможност сам да избира или въвежда сметката, а тя е автоматична опция зададена по подразбиране в системата. Сочи се, че поради това указанията на съда за повторно внасяне на таксата по сметка на САС, тъй като сметката в ЕПЕП била на СГС, били неправилни. В жалбата е направено и доказателствено искане – за допускане на комплексна съдебно-счетоводна и компютърна експертиза с формулирани задачи.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

С решение № 1012/20.02.2025 г., постановено по настоящото дело, е частично уважен предявеният от С. С. А. срещу Прокуратурата на РБ иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на сл. дело № 1/1991 г., впоследствие преобразувано в сл. дело № 780-ІІ/1998 г. на ВОП София, а сега ДП № ІІ048/1999 г. на ВОП София, ведно със законната лихва от 5.08.2022 г. до изплащането, като за разликата до пълния предявен размер от 270 000 лв. искът е отхвърлен. Със същото решение е прекратено като недопустимо исковото производство по исковете за заплащане на следните суми: 1) 150 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди възлизащи общо 1

1 260 000 лв. и изразяваща се в загубата на възможностите за претендиране и получаване на обезщетение за неимуществени вреди от противозаконното му лишаване от свобода за периода м. 01.1985 г. – края на м. юни 1988 г. във връзка с реализирането на т.нар.

„възродителен процес“, ведно със законната лихва от 5.08.2019 г. до изплащането; и 2) 120 000 лв., представляваща обезщетение на неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 5.08.2019 г. до изплащането.

Срещу решението от 20.02.2025 г. са били подадени: 1) въззивна жалба с вх. № 24850/27.02.2025 г. на Прокуратурата на РБ – срещу осъдителната част на решението; 2) въззивна жалба с вх. № 30947/13.03.2025 г. на ищеца – срещу частта, с която искът е отхвърлен; и 3) частна жалба с вх. № 26114/4.03.2025 г. на ищеца – срещу прекратителната част на решението.

Частната жалба от 4.03.2025 г. е подадена чрез ЕПЕП /чрез профила на адвоката на ищеца/ с електронен пакет № 20250302230336, в който е посочено, че е заплатена държавна такса в размер на 12,75 лв. – по електронен път. Същата е приета за редовна от СГС, който с разпореждане от 7.03.2025 г. е постановил изпращане на препис на насрещната страна, а впоследствие е изпратил всички жалби на САС – с писмо с изх. № 21943/22.04.2025 г.

С разпореждане от 23.04.2024 г. на зам. председателя на САС преписката е върната на СГС за администриране, като е прието, че към частната жалба няма приложен документ за внЕ.а държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на САС.

Впоследствие с разпореждане с вх. № 11153/29.04.2025 г. СГС е оставил без движение частната жалба и е указал на жалбоподателя в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внЕ.а по сметка на САС държавна такса в размер на 15 лв. Разпореждането е връчено на 1.05.2025 г. чрез профила в ЕПЕП на адвоката на страната.

С молба от 2.05.2025 г. адвокатът на жалбоподателя е заявил, че при подаване на жалбата чрез ЕПЕП по нея е платена такса в размер на 12,75 лв. чрез виртуалния ПОС терминал в ЕПЕП, като платежен документ не е издаден. Приложена е разпечатка от ЕПЕП от модул „Плащания“ от профила на подателя, от който е видно, че същата такса е платена на 2.03.2025 г. в 23:03 ч. към съд – СГС. На база тези данни първоинстанционният съд е приел таксата за надлежно платена и е изпратил делото на САС – с писмо с изх. № 24955/8.05.2025 г.

С разпореждане от 12.05.2025 г. на зам. председателя на САС преписката е върната на СГС за администриране, като е прието, че представеното извлечение от ЕПЕП установява плащане на сумата 12,75 лв. в полза на СГС, а не на САС.

С разпореждане с № 12861/20.05.2025 г. СГС е оставил без движение частната жалба и е указал на жалбоподателя в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внЕ.а по сметка на САС държавна такса в размер на 15 лв. Разпореждането е връчено на 27.05.2025 г. чрез профила в ЕПЕП на адвоката на страната.

С молба от 27.05.2025 г. адвокатът на жалбоподателя е заявил, че при плащане през ЕПЕП потребителят няма възможност да избере по сметка на кой съд да постъпи таксата, а плащането се извършва по сметката, зададена от системата, разработена по възлагане на ВСС и съгласно чл. 42, ал. 3 от Наредба № 6/2017 г. за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма. Посочено е и, че липсват доказателства процесното плащане по чия сметка е постъпило – дали на СГС или на САС. Посочено е и, че всички сметки на съдилищата за таксите са транзитни по смисъла на чл. 154, ал. 5 ЗПФ, като постъпленията в тях се централизират в единна сметка в БНБ на ВСС, поради което е без значение по сметката на кой съд ще постъпи таксата, тъй като крайният получател е ВСС.

По тези съображения е направено искане за отмяна на разпореждането от 20.05.2025 г. на осн. чл. 253 ГПК. Първоинстанционният съд е възприел тези доводи и отново е изпратил делото на САС – с писмо с изх. № 29017/28.05.2025 г.

С ново разпореждане от 30.05.2025 г. на зам. председателя на САС преписката е върната на СГС за администриране, като е прието, че към частната жалба няма приложен документ 2 за внЕ.а държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на САС – нито в електронен вариант, нито на хартия. Приложена е докладна на счетоводител при САС, според която таксата не е постъпила по сметка на САС.

С разпореждане с № 14312/5.06.2025 г. СГС е оставил без движение частната жалба и е указал на жалбоподателя в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внЕ.а по сметка на САС държавна такса в размер на 15 лв.

С молба от 6.06.2025 г. адвокатът на жалбоподателя е заявил, че таксата е надлежно платена чрез виртуалния ПОС терминал в ЕПЕП, като е повторил позицията си по предходните молби.

С разпореждане от 12.06.2025 г. СГС е дали последна възможност за изпълнение на указанията за внасяне на таксата, като е посочил, че спорната такса не е постъпила по сметка на САС, а по транзитната сметка на СГС – установено след служебна проверка от деловодителя на състава според приложен доклад от 9.06.2025 г. Разпореждането е връчено на 21.06.2025 г. чрез профила в ЕПЕП на адвоката на страната.

С молба от 23.06.2025 г. адвокатът на жалбоподателя е потвърдил позицията си за надлежното плащане на таксата, като е изложил същите аргументи.

С разпореждане № 18536/22.07.2025 г. СГС е върнал частната жалба с вх. № 26114/4.03.2025 г., поради неизпълнение на указанията по разпореждането от 12.06.2025 г.

Разпореждането е връчено на 31.06.2025 г. чрез профила в ЕПЕП на адвоката на страната.

Срещу разпореждането от 22.07.2025 г. е била подадена настоящата частна жалба с вх. № 94812/7.08.2025 г. Същата е подадена чрез ЕПЕП /чрез профила на адвоката на ищеца/ с електронен пакет № 20250807160235, в който е посочено, че е заплатена държавна такса в размер на 12,75 лв. – по електронен път. С разпореждане от 12.08.2025 г. съдът е изпратил на САС частната жалба – за разглеждане.

С разпореждане от 19.08.2025 г. на зам. председателя на САС преписката е върната на СГС за администриране, като е прието, че към частната жалба няма приложен документ за внЕ.а държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на САС.

С разпореждане № 20930/21.08.2025 г. СГС е приел, че видно от разпечатката на електронния пакет към частната жалба от 7.08.2025 г. е отбелязано плащане на такса в размер на 12,75 лв., като при служебната проверка не се установява таксата да е внЕ.а по сметка на СГС, поради което е изпратил делото отново на САС за проверка дали сумата е постъпила по сметка на въззивния съд. След повторното постъпване на делото в САС е образувано настоящото частно производство, като при първоначалната проверка за редовност е служебно установено постъпване на таксата от 12,75 лв. по сметка на САС – видно и от служебно разпечатаното преводно нареждане от 8.08.2025 г.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира следното от правна страна:

І. По доказателственото искане

Жалбоподателят е поискал допускане на комплексна съдебно-счетоводна и компютърна експертиза за изясняване на въпросите – дали към датата на подаване на частната жалба от 2.03.2025 г. в ЕПЕП е имало техническа възможност за потребителя да избере банкова сметка на по-горния съд при подаване на жалба, както и по транзитната сметка на кой съд е постъпила платената по този начин такса и дали тя впоследствие е централизирана по единната бюджетна сметка на ВСС в БНБ.

Въззивният съд не намира за нужно назначаването на експертиза по посочените въпроси, тъй като отговорите са му служебно известни. По чия сметка е постъпила процесната такса по частната жалба от 2.03.2025 г. е изяснено в двата доклада на служители от СГС и САС, приложени по делото. Служебно известно е и, че преди 5.08.2025 г. при всякакви плащания чрез функционалностите на ЕПЕП по вече заведени дела плащането постъпва по банковата сметка на съда, в който е висящо делото, а не на друг съд, вкл. на горестоящ съд. С 3 нотификация от 5.08.2025 г. в ЕИСС пък съдилищата бяха уведомени, че от тази дата в ЕПЕП има функционалност за плащане на такса и по сметка на горна инстанция, която функционалност се активира чрез маркиране на съответен чек бокс.

ІІ. По съществото на жалбата

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

На връщане подлежи жалба, вкл. частна, която е нередовна и нередовностите не бъдат отстранени в дадения срок по чл. 262, ал. 1 ГПК, при положение, че съдът е дал ясни, точни и конкретни указания до жалбоподателя – чл. 262, ал. 2 във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК.

В настоящия случай подадената частна жалба с вх. № 26114/4.03.2025 г. не е била нередовна, вкл. с оглед изискването на чл. 261, т. 4 ГПК – да е доказано заплащането на дължимата по нея такса. Както бе посочено по-горе, жалбата е подадена в срок по електронен път чрез ЕПЕП чрез профила на адвоката – пълномощник, като в издадения удостоверителен документ, наречен „електронен пакет“, е удостоверено заплащане на такса в размер на 12,75 лв. – съобразно намалението по чл. 73, ал. 4 ГПК, като плащането е извършено чрез функционалностите на ЕПЕП и съществуващия виртуален ПОС терминал.

Плащането е постъпило по сметката на първоинстанционния съд /СГС/, а не на въззивния съд, който е функционално компетентен да разгледа частната жалба – САС. Обстоятелството по чия сметка е постъпила таксата обаче в конкретния случай е ирелевантно към нейното надлежно плащане, поради следното:

Законът е оправомощил пленумът на ВСС да уреди в наредба „начините за плащане по електронен път на държавни такси, разноски и други задължения към органите на съдебната власт“ – чл. 360е, ал. 1, т. 5 ЗСВ. В изпълнение на тази законова делегация е приета Наредба № 6/3.08.2017 г. за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма, която в глава 5 урежда тези въпроси. В чл. 42, ал. 2 от същата изрично е предвидено, че пленумът на ВСС осигурява възможност за извършване на плащания на държавни такси, разноски и други задължения към органите на съдебната власт по електронен път през ЕПЕП, която информационна система се администрира именно от ВСС. В рамките на тези правомощия на ВСС е и определянето на конкретната банкова сметка, по която следва да постъпват плащанията на суми, инициирани чрез функционалностите на ЕПЕП. Иначе казано – всяка въведена от ВСС банкова сметка във функционалностите на ЕПЕП за разплащания е надлежна, тъй като е определена от компетентния за това орган, поради което е без значение кой е титуляр на самата сметка. Ето защо, след като до 5.08.2025 г. е било определено от ВСС, че плащането на такси по жалби чрез функционалностите на ЕПЕП ще постъпва по сметка на администриращия жалбата съд, а не на горестоящия съд, то това плащане е надлежно и не е нужно повторно плащане на таксата по сметка на горестоящия съд. Доколкото след тази дата е налице промяна във функционалностите на ЕПЕП и е налична опция за плащане по сметка и на по-горестоящ съд, то чрез това ВСС е определил, че при подаване на жалба таксата следва да се заплати по тази сметка. Към момента на подаване на процесната частна жалба от 4.03.2025 г. подобна функционалност не е била налице, а заявителят не е могъл да избира конкретна банкова сметка за плащането на таксата, поради което той е обвързан от единствената въведена банкова сметка.