Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 30476 от 11.11.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 74469/2021
Вид
Определение № 30476
Подписан
11.11.2022
В сила
11.11.2022
Състав
КРАСИМИР ВИКТОРОВ СОТИРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30476 гр. София, 11.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Частно гражданско дело № 20211110174469 по описа за 2021 година

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№

11.11.2022 г., гр.София

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на единадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров ч.гр.д. №74469 по описа за 2021г. на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

В съда е постъпило искане от длъжника Б. Ч., чрез адв.Ив. Р. от САК, за изменение в частта за разноските на Определение №*****/24.08.2022г. по делото, като се присъди адвокатско възнаграждение от 400 лв. в полза на длъжника, за заплащането на което са представени доказателства.

1

В законен срок е постъпил отговор от заявителя- водопреносно предприятие, чрез юрк.М. Л., с което направеното искане се намира за неоснователно, по подробно изложени аргументи.

Съдът достигна до следните правни изводи:

По разноските съдът се произнася с крайния акт по съществото на спора в съответната инстанция. В гражданския процес отговорността за разноски се изразява в правото на страната, спрямо която неоснователно е бил инициран граждански спор, да иска заплащане на направените от нея разноски, както и съответно в задължението на насрещната страна да заплати тези разноски. Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12, съдът разглеждащ иска за съществуването на вземането, оспорено чрез възражение в заповедното производство, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Съобразно изхода на спора съдът разпределя отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство. Разпоредбите на закона обвързват съдебния състав да се произнесе по въпроса за разноските в акта, с който приключва делото, при направено своевременно искане в тази насока. При непредявяване на иск за съществуването на вземането от заявителя съдът по исковото производство не може да бъде сезиран, поради което актът, с който приключва делото е този, с който се обезсилват издадената заповед за изпълнение.

Настоящият съдебен състава намира, че заповедното производство е специално съдебно производство, предхождащо исковия процес, чиято цел е да установи дали предявеното вземане се оспорва или не. В хипотезата на подадено в срок възражение срещу издадена заповед за изпълнение и при липса на сезиране от заявителя на исков съд с иск за съществуването на вземането по реда на чл.422 от ГПК, заявителят следва да понесе отговорността за сторените от насрещната страна разноски в проведеното заповедно производство. Видно от представения с подаденото възражение договор за правна защита и съдействие, длъжникът е направил разноски във връзка с издадената заповед за изпълнение.

При подадено възражение от длъжника заявителят следва да установи съдебно правата си по исков път и оглед изхода на правния спор да бъде разпредЕ. отговорността за сторените разноски. Недопустимо е претенцията на длъжника за направените разноски да бъде поставяна в зависимост от волята на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Обратното виждане е в състояние да доведе до промяна в характера на отговорността за разноски, разбирана като санкция за страната, която неоснователно е предизвикала правния спор. Следва да се посочи, че заявителят не разполага с правната възможност основателно да релевира възражения в производството по чл.248 от ГПК относно размера на адвокатския хонорар, заплатен от насрещната страна след като не е иницирал исков съдебен процес, неизпълнявайки дадени съдебни указания. С оглед на горното направеното искане за допълване в частта за разноските се явява основателно.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

2

ДОПЪЛВА Определение №*****/24.08.2022г. по ч.гр.д. №74469 по описа за 2021г. на СРС, 165 граждански състав, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА "фирма“ АД, ЕИК:(номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), представлявано от В. Тр.- Изпълнителен директор, да заплати на Б. Й. Ч., ЕГН:**********, сумата от 400 /четиристотин/ лв., представляваща сторени разноски в настоящото производство.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му.

Да се връчи препис от определението на страните.

Районен съдия:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3