Решение № 254 от 17.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова при участието на секретаря Емилия Б. Найденова в присъствието на прокурора ИРИНА АРМЕНОВА като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000601538 по описа за 2025 година С присъда №6 от 12.02.2025г., постановена по н.о.х.д. № 297/2022г. на Окръжен съд - Благоевград подсъдимия С. Г. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 1 и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал.

2 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, състоящо се в това, че на неустановени дати, но системно, в периода от месец декември 2020 г. до 02.03.2021 г. и след 24.03.2021 г. до 07.05.2021 г., при условията на продължавано престъпление, в къща находяща се в ***, като извършител и в съучастие с Д. С. Ч. и Е. С. Ч., като помагачи, с цел да възбуди полово желание, без съвкупление, е извършил с две малолетни лица /ненавършили 14- годишна възраст/, а именно: М., родена на *** г. с ЕГН ********** и И., родена на *** г. с ЕГН ********** и двете от гр. Кресна блудствени действия /опипвал ги с ръка по гърдите и половите им органи и ги целувал по устните и тялото/, като случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 149, ал. 5, т. 1 и т. 4, вр. вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, 1 изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпитателен срок от пет години за

Със същата присъда подсъдимите Е. С. Ч. и Д. С. Ч. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 1 и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, състоящо се в това, че в съучастие помежду им, като помагачи и със С. Г. С. /извършител/, при условията на продължавано престъпление, на неустановени дати, но системно, в периода от месец декември 2020 г. до 02.03.2021 г. и след 24.03.3021 г. до 07.05.2021 г., умишлено са улеснили подсъдимия С. С., в същия период, с цел да възбуди полово желание, без съвкупление, да извършва с две малолетни лица /ненавършили 14 - годишна възраст/, а именно: М., родена на *** г. с ЕГН ********** и И., родена на *** г. с ЕГН ********** и двете от гр. Кресна блудствени действия /опипвал ги с ръка по гърдите и половите им органи и ги целувал по устните и тялото/, като му осигурявали достъп до обитаваната от децата стая, находяща се в къща в ***, като случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 149, ал. 5, т. 1 и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, подс. Ч. е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, при първоначален „строг“ режим, а подсъдимата Д. С. Ч. - на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години.

На основание чл. 68, aл. 1 от НК е активирано наказанието лишаване от свобода за срок от една година, наложено на подсъдимия Е. Ч. по н.о.х.д. № 502/2019г. по описа на РС - Сандански, като е постановено то да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

С присъдата, решаващият съд е уважил предявените граждански искове, като е осъдил: подс. С. Г. С. да заплати на М. Е. Ч., представлявана от особения представител - а. К. сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, и на И. Е. Ч., представлявана от особения представител - а. Т. сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди; подс. Е. С. Ч. да заплати на М., представлявана от особения представител - а. К. сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, и на И. представлявана от 2 особения представител - а. Т. сумата от 10 000 /десет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди и подс. Д. С. Ч. да заплати на М. Е. Ч. представлявана от особения представител - а. К. сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, а на И. Е. Ч., представлявана от особения представител - а. Т. сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди.

Срещу постановената присъда, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК са постъпили въззивни жалби от защитниците на подсъдимите С. Г. С. и Е. С. Ч., както и от особения представител на частния обвинител и граждански ищец М. - а. К..

Във въззивната жалба на защитника на подсъдимия С. Г. С. - адв. Н. бланкетно се твърди, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, противоречи на процесуалните правила и е явно несправедлива.

Последният порок е аргументиран с довода, че съдът вместо да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае, го е осъдил. Направени са две алтернативни претенции - отмяна на присъдата и постановяване на нова с оправдателен диспозитив, отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд или, в условията на евентуалност намаляване размера на наказанието и отмяна на присъдата в гражданската й част, поради ненадлежно конституирани граждански ищци. Подробни съображения за наведените оплаквания са развити в допълнителна въззивна жалба. Твърди се, че по делото не са събрани конкретни фактически данни, имащи характер на доказателства по смисъла на чл. 104 от НПК за отделни деяния в посочения от прокурора период на продължавана престъпна дейност от м. декември 2020г. до 07.05.2021г. Излагат се доводи за недостоверност на показанията на свид. М. Ч. и на нейната сестра - свид. И. Ч., които първостепенният съд е кредитирал за да приеме за доказано авторството на престъплението. Изтъква се, че първоинстанционният съд не е направил доказателствен анализ, нито са налице мотиви за осъждането. На следващо място се поддържа, че са уважени граждански искове, които неправилно са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес. В тази насока се изтъква, че съдът вместо да конституира като граждански ищци пострадалите 3 е конституирал техните повереници, което е недопустимо. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова с оправдателен диспозитив или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд или, в условията на евентуалност - намаляване размера на наказанието и отмяна на присъдата в гражданската й част, поради ненадлежно конституирани граждански ищци.

Във въззивната жалба на защитника на подсъдимия Е. С. Ч. - адв. Б. Г., допълнена с процесуален документ озаглавен: „Въззивна жалба /поправена/“ се счита, че присъдата е неправилна, необоснована, незаконосъобразна, явно несправедлива и с определено прекалено високо обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди. Твърди се, че нито държавното, нито частното обвинение са успели да установят по безспорен начин съпричастността на подс. Ч.. Счита се, че не са налице данни за престъпление от страна на подс. Ч.. Навежда се, че при индивидуализацията на наказанието на подс. Ч. не са съобразени смекчаващи обстоятелства - липса на образование, липса на житейска и социална зрялост. Настоява се, че определеното наказание от три години „Лишаване от свобода“ е прекалено високо и явно несправедливо. Изтъква се още, че първостепенният съд е определил изключително високи обезщетения по гражданските искове.

Твърди се, че липсва детайлна мотивировка в тази насока. Посочва се още, не е налице основание за ангажиране на деликтната отговорност. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова с оправдателен диспозитив, отмяна приложението на чл. 68 от НК или намаляване размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ и отмяна на присъдата в частта относно гражданските искове.

Във въззивната жалба, депозирана от особения представител на частния обвинител и граждански ищец М. - адв. К. се твърди, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована в частта относно наложеното на подс. С. наказание. Счита се, че наказанието на подс. С. не отговаря на изискванията на НПК и на целите на наказанията, визирани в чл. 36 от НК, тъй като е неоправдано занижено, съобразно извършеното. Поддържа се, че наложеното на подс. С. наказание е явно несправедливо, тъй като е определено при условията на чл. 55 от НК, въпреки липсата на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. Иска се присъдата да бъде изменена, като бъде увеличен размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода“.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия С. - адв. Н. поддържа 4 доводите, изтъкнати във въззивната жалба и допълнението към нея. Заявява, че основното му възражение към присъдата се състои най-вече в това, че при постановяването й са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които изискват връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав, а именно липсата на мотиви към присъдата.

Счита, че на първо място, въобще не е даден отговор на повдигнатите от защитата въпроси. Изтъква, че мотивите на първоинстанционният съд на места са абсолютно нелогични и не става ясно, какво е имал в предвид ОС Благоевград. В тази връзка цитира като например 8 стр. от мотивите, където съдът е посочил „съответно извършеното обуславя квалифициращия, това усложнено деяние признак - блудстване с повече от две малолетни лица“.

Настоява, че от повърхностно установената по време на съдебното следствие фактология никъде няма какъвто и да е факт, който да сочи, че подсъдимият е блудствал с повече от две малолетни лица. На друго място в мотивите, като израз на липсата на каквато и да е правна логика, посочва стр. 7. Заявява, че съдът пояснява, че съобразно „разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от НПК не коментира показанията на полицейските служители В. Б. и А. К. в конкретния казус“, но на стр. 6 е приел, че фактическата обстановка се доказвала от показанията на свидетелите, между които и полицейските служители В. Б. и А. К.. Счита, че второто съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото ни на защита, се състои в неясното обвинение, формулирано още в обвинителния акт, изразяващо се в непосочването на отделните деяния на продължаваната престъпна дейност, неописването им по дата, начин на извършване, квалификация, колко са пострадалите лица във всяко едно отделно деяние, при което правото на защита е засегнато, защото не могат да посочат алиби, нито свидетели.

Навежда, че в показанията си свидетелката М. Ч., споменава като начален период на извършване на блудствени действия 6 февруари, която дата е доста след декември месец предходната година. Счита, че посоченият от свид. М. Ч. начален момент е едно обективно противоречие с тезата на П.та, че периодът на продължаваща престъпна дейност, е започнал от месец декември. Излага съображения за недостоверност на показанията на свид. М. Ч.. Моля въззивния съд да отмените присъдата на Окръжен съд - Благоевград и да върнете делото за разглеждане от нов състав. В условията на евентуалност пледира да бъде постановена нова присъда, с която подс. С. да бъде признат за 5 невиновен и да бъде оправдан по повдигнато му обвинение.

Подсъдимият С. С. моли да бъде оправдан.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Ч. - адв. Г. заявява, че поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Счита, че липсват данни, които по безспорен начин да установяват съпричастността на подс. Ч..

Изтъква, че присъдата е несправедлива, понеже определеното наказание е прекомерно високо. Твърди, че присъдените обезщетения са прекалено високи. Моли съда при постановяване на своя съдебен акт да съобрази събраните по делото доказателства, включително изготвените експертизи.

Подсъдимият Е. Ч. в последната си дума моли да бъде оправдан.