Решение № 14400 от 25.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14400 гр. София, 25.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110116428 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 250 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Депозирана е въззивна жалба вх.№ 80931/253.03.2023 г. от ищеца К. Й. Т. ЕГН ********** срещу решение № 2247/15.02.2023 г., с което съдът е отхвърлил предявения от К. Й. Т. ЕГН ********** със съдебен адрес гр.София, ул., № , срещу [ фирма ] ЕООД ЕИК . седалище и адрес на управление гр.София, бул., № иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.439 ГПК за установяване, че ищецът не дължи суми в размер на 1065,47 лева, представляваща главница и сумата в размер на 67,08 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.12.2009 г. до 17.11.2010 г., за които е издаден изпълнителен лист от 17.11.2011 г. по ч.гр.д.№1482/2011 г. по описа на СРС, 74 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 57/2020 г. по описа на ЧСИ Н. М. рег.№ при КЧСИ и район на действие СГС. В същата на л.3 са инкорпорирани твърдения, че съдът не се е произнесъл по заявената искова претенция за недължимост на сумата в размер на 1215,67 лева, представляваща законна лихва за периода от 14.01.2011 г. до 29.03.2022 г. След указания на съда с молба вх.№ 113208/25.04.2023 г. ищецът /въззивен жалбоподател/ изрично е посочил, че заявява искане по чл.250 ГПК за допълване на първоинстанционното решение в тази му част.

Съгласно посоченото в чл. 250 ал. 1 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане, като молбата за допълване може да бъде направена в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. Молбата за допълване на решение № 2247/15.02.2023 г. е 1 подадена в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК /същата е инкорпорирана във въззивната жалба/, поради което и съдът приема, че молбата е депозирана в срок, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С разпореждане № 36969/27.04.2022 г. съдът е дал конкретни, ясни и разбираеми указания на ищеца да обоснове правен интерес от иска за сумата в размер на 1215,67 лева, представляваща законна лихва за периода от 14.01.2011 г. до 29.03.2022 г., като съобрази, че същата не е постоянна величина, а се мени във времето, тъй като лихви за просрочие се начисляват ежедневно. Независимо от горното, с уточняваща молба вх.

№121864/14.06.2022 г. ищецът е поддържал, че за него е налице правен интерес от предявения иск, доколкото към датата на исковата молба процесната законна лихва е определяема величина.

Предвид наведените от ищеца твърдения, съдът намира, че ищцовата страна няма правен интерес и от самостоятелен отрицателен установителен иск относно претендираните спрямо нея законна лихва и такси и разноски в исковия процес – при евентуално уважаване на иска като законна последица от недължимостта на основните вземания следва и недължимостта на законната лихва и разноските по образуваното изпълнително производство. Както процесуалната отговорност за законната лихва и разноските е последица от уважаване на исковите претенции за вземанията, така и недължимостта на законната лихва и разноските по делото е последица от установената със сила на пресъдено нещо недължимост на претендираните вземания.

Видно е от представеното от ищцата съобщение за образувано изпълнително дело, в което са отразени сумите, дължими по издадения изпълнителен лист /л. 8 от делото/, процесната законна лихва върху главницата, считано от 14.01.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, не е преизчислена от съдебния изпълнител, нито е посочена като конкретна сума. Поради това исковете с предмет вземанията за сумата в размер на 1215,67 лева, представляваща законна лихва за периода от 14.01.2011 г. до 29.03.2022 г., са недопустими и производството по делото в тази част следва да се прекрати.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА решение №2247/15.02.2023 г. по гр. д. № 16428/2022 г., по описа на СРС, 29 състав, като ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по гр. д. № 16428/2022 г.по описа на СРС, I ГО, 29 състав в частта му по предявения иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.439 ГПК от К. Й. Т. ЕГН ********** срещу [ фирма ] ЕООД ЕИК . за сумата в размер на 1215,67 лева, представляваща законна лихва за периода от 14.01.2011 г. до 29.03.2022 г.

Решението с характер на определение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2