Решение № 1078 от 24.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1078 гр. Пловдив, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Емилия Лалева Въззивно гражданско дело № 20265300500965 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. К. А., ЕГН **********, от с.

****, подадена чрез пълномощника й адв. М. М., против решение № 917 от 28.02.2026 г., постановено по гр.д. № 13900/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ гр.с., с което са отхвърлени предявените от М. К. А., ЕГН **********, против „Кредисимо” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. **** (сграда А) – Бизнес център „****, представлявано от Изпълнителния директор С. Р. Я., и против „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. **** (сграда А) – Бизнес център „****, представлявано от *** И. М. Ш., искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на „Кредисимо” ЕАД, ЕИК ****, да заплати на ищцата сумата 200 лева, платена от нея без основание по сключен между тях недействителен Договор за потребителски кредит № 2760426/19.04.2023 г., заедно със законната лихва върху тази сума, и за осъждане на „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК ****, да заплати на ищцата сумата 579,25 лева, платено от нея без основание възнаграждение за поръчител по сключен между тях на 19.04.2023 г. недействителен Договор за предоставяне на поръчителство, заедно със законната лихва върху тази сума. С решението е осъдена М. К. А., ЕГН **********, да заплати на ответниците направените от тях разноски за производството.

1

Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението. Излагат се съображения за нищожност на договора за потребителски кредит, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, поради неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора не било посочено ясно и разбираемо съдържанието и начина на формиране на годишния процент на разходите, което създавало неяснота относно годишното оскъпяване на заема. Твърди се заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, тъй като сумата по договора за поръчителство, не била включена в ГПР и ГЛП. Сочи се, че със сключването на договора за поръчителство допълнително се оскъпява договора за кредит посредством допълнително възнаграждение за кредитодателя, което има за цел избягване на ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото ответните дружества били свързани лица и печалбата на дружеството – поръчител се разпределяла в полза на дружеството кредитодател. Навежда се довод за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 и пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП. Поддържа се наличие на нееквивалентност на престациите по договора за поръчителство, тъй като претендираната по договора сума надвишавала с над 70% размера на отпуснатия кредит, като с този размер се увеличавала дължимата по кредита сума без каквато и да е насрещна престация. Счита се, че уговореното по договора за поръчителство възнаграждение представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Сочи се, че договорът за поръчителство е във вреда на потребителя, тъй като не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните. Поддържа се, че с оглед изричното признание на заплатените суми от ответните дружества, същите дължат връщането им на потребителя, като недължимо платени по недействителни договор за потребителски кредит и договор за поръчителство. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което да бъдат уважени предявените искове.

Претендират се разноски. Не се сочат доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ****, чрез пълномощника **** А. И., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че договорът за потребителски кредит има необходимото съдържание съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в договора и приложимите към него Общи условия по ясен и недвусмислен начин са посочени ГПР, общата дължима сума, както и допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Сочи се, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение, съответно заплащането на възнаграждение за даденото поръчителство, не са задължително условие за получаване на кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита. Същото не попадало в обхвата на общите разходи по кредита, доколкото било уговорено по договор за поръчка, сключен между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД, по който „Кредисимо“ ЕАД не е страна.

2

Поддържа се, че дори да се приеме тезата за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство, това би довело единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати възнаграждение на поръчителя, но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка с него договор за поръчителство.

Искането е за потвърждаване на обжалваното решение. Не се сочат доказателства.

Съдът, като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, изхожда от надлежна страна, насочена е против подлежащ на обжалване акт, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от М. К. А., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД против „Кредисимо“ ЕАД за осъждането му да заплати на ищцата сумата от 200 лв., недължимо платена по недействителен договор за потребителски кредит № 2760426/19.04.2023 г., заедно със законната лихва върху тази сума, и за осъждане на „Ай Тръст” ЕООД, да заплати на ищцата сумата 579,25 лева (след допуснато изменение на иска в о.з. на 17.12.2025 г.), платено от нея без основание възнаграждение за поръчител по сключен между тях на 19.04.2023 г. недействителен договор за предоставяне на поръчителство, заедно със законната лихва върху тази сума. В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила договор за потребителски кредит № 2760426/19.04.2023 г. с ответника „Кредисимо“ ЕАД за сумата от 2500 лв. Съгласно чл. 4 от договора за кредит, тя трябвало да сключи с „Ай Тръст” ЕООД договор за предоставяне на поръчителство като обезпечение на кредита. Възнаграждението за поръчителя било в размер на 1600 лв. Счита се, че това възнаграждение следвало да се включи в общия разход по кредита и да се отчете при изчисляване на ГПР. Това не било сторено, поради което се твърди, че съдържанието на договора за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а също така, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от същия закон относно пределно допустимия размер на ГПР. По отношение на договора за поръчителство се твърди, че същият е нищожен, тъй като е в противоречие с добрите нрави и е сключен при явно несправедливи и неравноправни условия. Със същия се целяло единствено допълнително облагодетелстване на кредитодателя във вреда на кредитополучателя. Твърди се, че по договора за потребителски кредит ищцата е платила сума за лихва в размер на 200 лв., а по договора за поръчителство – 700 лв.

От ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст” ЕООД са подадени 3 отговори на исковата молба, с които исковете са оспорени като неоснователни.

Изложени са подробни доводи защо считат, че договорът за кредит и договорът за поръчителство не са нищожни.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество - неправилно.

Не се спори между страните и от приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява, че между жалбоподателката М. К. А. и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № 2760426/19.04.2023 г., вземанията по който са обезпечени с поръчителство от „Ай Тръст” ЕООД по силата на договор за предоставяне на поръчителство от 19.04.2023 г., сключен между М. А. и „Ай Тръст” ЕООД.

Въззивният съд намира за основателно възражението на жалбоподателя ищец М. К. А., че договорът за потребителски кредит е нищожен поради неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал.4 ЗПК, тъй като е неясно съдържанието и начина на формиране на годишния процент на разходите.

Според нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК сочи, че ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Застрахователните премии, за които става дума в цитираната легална дефиниция, са такива по застраховки, гарантиращи вземанията на кредитора. Аналогична функция изпълняват сключените между кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД и кредитополучателя договори с „Ай Тръст” ЕООД, с които 4 следва да са обезпечени задълженията на кредитодателя. Дефиницията по § 1, т. 1 не съдържа изчерпателно изброяване на конкретните разходи, които се включват в общия разход по кредита. Те са формулирани най-общо като „всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“. В чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство е предвидено заплащане на дължимото на поръчителя възнаграждение по сметка на кредитодателя, като при това в случаите, когато извършеното от кредитополучателя плащане е недостатъчно за погасяване на вноската по договора за потребителски кредит и на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, с приоритет се ползват вземанията на поръчителя. Горните обстоятелства дават достатъчно основание да се направи обосновано предположение, че информацията в договора за потребителски кредит относно ГПР и общия размер на дължимите от кредитополучателя суми е некоректна, т. е. че съдържанието му не е в съответствие с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК и същият е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД, поръчителство може да съществува само за действително задължение, поради което приемайки, че договорът за потребителски кредит е недействителен, недействителен се явява и договорът за поръчителство, с оглед на което договорът за предоставяне на поръчителство е безпредметен и не поражда задължение за заплащане на уговорените в него суми.