Решение № 305 от 08.11.2021, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Перник, 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря Божура Г. Антонова като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА

Гражданско дело № 20201720104600 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по искова молба на П. Г. Н. срещу В. Н. Г., чрез неговата майка и законен представител А.. Л.. К., с която се иска от съда да се обяви договор за покупко-продажба на недвижим имот № ** том * рег. № ****, дело № ** г. за нищожен на основание чл. 26, ал.2, предл. 5 ЗЗД като привиден, прикриващ дарение по смисъла на чл. 17 ЗЗД и да се възстанови на ищеца запазената част от наследството на В.С.С. – 1/3 ид. част, чрез намаляване на извършеното с посочения договор от нея дарение в полза на В. Н. Г., относно процесните имоти.

В исковата молба се твърди, че девет месеца преди своята смърт и два месеца след смъртта на брата на ищеца - Н. Г. Н., майката на ищеца –В.С.С. с договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № ** том * рег. № ****, дело № ** г. се разпоредила в полза на внука си В.Г. – малолетен, действащ чрез своята мака и законен представител А.К., с единствените си недвижими имоти: поземлен имот с кадастрален № *** по РЗП на с. Р., утвърден със заповед № *** г. на кмета на Община Перник, заедно с построената в него сграда-северозападен близнак от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от около 40 кв.м. и поземлен имот с кадастрален № 385 по РЗП на с. Р., утвърден със заповед № *** г. на кмета на Община Перник, заедно с построената в него сграда-югоизточен близнак от двуетажна масивна жилищна сграда и долепената до него лятна кухня със застроена площ от около 50 кв.м., заедно със всички подобрения и приращения върху имота за цена от 9000 лв. Твърди се, че влошените отношения с ищеца и скорошната смъртта на другия й син подтикнали В.С. да се разпореди с имотите си в полза на своя внук, но намерението й било дарствено. Пазарната стойност на имотите била 10 1 пъти по висока от продажната цена. Поддържа се, че отразените в нотариалния акт волеизявления на страните са формални и не съответстват на тяхната воля. Страните не са желаели настъпването на правните последици на продажбата, а са целели да създадат привидност по отношение за ищеца. В действителност не е имало заплащане на цената, което е ясна индиция за прикрито дарение-сделка различна от официално удостоверената.

По тези съображения договорът е нищожен като привиден. С него се прикрива съглашение за дарение, което следва да бъде разкрито. Ищецът твърди, че е наследник със запазена част от наследството на своята майка, равняваща се на 1/3 от имуществото, която е накърнена с извършеното дарение и иска възстановяването й.

Ответникът В.Г. – малолетен, действащ чрез своята мака и законен представител А.К., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Посочва, че процесните имоти първоначално с две разпоредителни сделки са били прехвърлени през 2000 г и 2002г. на бащата на ответника – Н. Н., който от своя страна на 15.12.2011г. ги продал на В.С.С. за сумата от 6 427 лв. В представена декларация от 29.06.2018 г. В.С. направила волеизявление, че масивната сграда, разположена в югозападната част на двата съседни имота – ПИ № *** и ПИ №*** представляваща работилница и гараж, е построена от Н. Н..

Акцентира се върху това, че с атакуваната сделка прехвърлителката си е запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имотите. Твърди се, че А.К. на 24.04.2018 г. е изтеглила в брой 1000 лв., а останалата сума е взела от роднини за финализиране на сделката. Твърди се, че ищецът е получил от своята майка апартамент.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства намира от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 26, ал.2, предл. 5 ЗЗД и чл. 17, ал.1 ЗЗД.

Исковете за обявяване на привидността по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и за разкриване на симулацията по чл. 17, ал. 1 ЗЗД имат различен предмет - единият нищожността на явната сделка, а другият - обвързващата сила на прикритото съглашение. От материално-правна страна разпоредбата на чл. 17 ЗЗД урежда съотношението между привидната и прикритата сделка. Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения по сключеното съглашение симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. Ако страните имат воля да бъдат обвързани по различен начин, съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД, прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата валидност. /Решение № 72 от 25.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1934/2017 г., IV г. о., ГК/

Разкриването на прикритата сделка се осъществява чрез изследване на конкретни обективни данни, съпоставени по между си и с оглед твърденията на страните, като се правят изводи относно намеренията на страните по симулативната сделка. Тъй като установяването на субективен факт, какъвто е отношението на страните към конкретен правен резултат, е сложно и се извършва чрез проверка на конкретни обективни данни, 2 съдът е длъжен подробно да разгледа и провери събраните по делото доказателства, включително и косвените такива. Трайна е практиката на ВКС, че определени обстоятелства могат да бъдат доказвани и чрез косвени доказателства. За да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно доказване е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил.

В случаите, когато наследник на прехвърлител, когато сделката е насочена срещу него - твърди, че страните по сключен договор за продажба са прикрили действително постигнатото между тях съглашение за дарение с привидно такова /продажба/ - съдът следва да обсъди всички писмени и гласни доказателства, относими към установяване на твърдяната симулация на насочената срещу наследника сделка, съгласно нормата на чл. 165, ал. 2, изр. последно от ГПК /решение № 239 от 14.04.06 г. по гр. д. № 162/05 г. на II г. о. на ВКС/. Ако въз основа на тях съдът установи, че страните не са имали воля да бъдат обвързани така, както постановява сключения помежду им договор, той е длъжен да установи действителните отношения на страните и ако е налице действителна прикрита сделка - да я разкрие /ТР № 35/66 г. на ОСГК/.

Не е спорно между страните, а и се установява от представеното удостоверение за наследници, че В.С.С. е починала на 27.01.2019 г. и оставила за свои наследници ищеца П.

Г. Н. – син, ответника В. Н. Г., наследник по право на заместване на баща си Н. Г. Н. – починал на 11.02.2018 г.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот със запазено право на ползване, обективиран в нот. акт № ** том * рег. № ****, дело № ** г. на нот. В.Д. с рег. № *** в НК, В.С.С. е прехвърлила на В. Н. Г. – малолетен, действащ чрез своята мака и законен представител А.К. поземлен имот с кадастрален № *** по РЗП на с. Р., утвърден със заповед № *** г. на кмета на Община Перник, заедно с построената в него сграда-северозападен близнак от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от около 40 кв.м. и поземлен имот с кадастрален № 385 по РЗП на с. Р., утвърден със заповед № *** г. на кмета на Община Перник, заедно с построената в него сграда-югоизточен близнак от двуетажна масивна жилищна сграда и долепената до него лятна кухня със застроена площ от около 50 кв.м., заедно със всички подобрения и приращения върху имота за цена от 9000 лв., която прехвърлителката е заявила, че е получила напълно в брой от А.К. преди подписване на договора, като си запазва безвъзмездно вещно право на ползване върху имотите, докато е жива. Посочено е, че данъчната оценка на имотите е 8742,50 лв.

Представената данъчна оценка по делото за определяне цената на исковете за процесните имоти е 5 388 лева.

Съгласно заключението на изготвената СТЕ, изготвено на база външен оглед, пазарната стойност на имотите е както следва: към м. 04.2018 г. – дата на разпоредителната сделка, за имот с пл. № *** – 106 600 лв. и имот с пл. № 92,100 лв., към м. 01.2019 г. – датата на откриване на наследството, за имот с пл. № *** – 101 900 лв. и имот с пл. № 86 300 лв. и към м. 05.2021 г. – момента на изготвяне на експертизата, за имот с пл. № *** – 3

135 800 лв. и имот с пл. № 115100 лв.

Видно от представено нареждане –разписка от 24.04.2018г. на посочената дата А.. Л..

К. е изтеглила сумата от 1000 лв.

С представено платежно нареждане от 14.03.2019 г. е наредена на В. Н. Г. от сметка на В.С.С. № 0000000025893197 сумата от 4495,18 лв. с основание удостоверение за наследници.

Съгласно представено извлечение от същата банкова сметка на В.С. в „БАНКА ДСК“ АД /л. 63/ на 14.02.2019 г. е преведена на П.Н. сумата от 4500, 68 лв. с основание – дял, удостоверение за наследници.

Видно от писмо от „БАНКА ДСК“ АД / л. 95/ банкова сметка № ************** е открита на 12.02.2019 г. съгласно Правилата за влогове и сметки на физически лица на името на В.С. съгласно удостоверение за наследници със сума 4500,68 лв., представляваща ½ част от наследствен дял, полагащ се на Н. Г. Н., като на 14.03.2019 г. средствата са изтеглени от неговия наследник – В.Г.. Останалата ½ част от наследствения дял в размер на 4500,68 лв. е броена на наследника П. Г. Н. на 12.02.2019г. Наследената сума в общ размер от 9001,36 лв. е с произход спестявания, внасяни по срочен влог с вътрешнобанков номер ***, лично от титуляр В.С.С..

Представено е по делото извлечение от банкова сметка на В.С. за сметка 22045431, от което е видно, че към 27.08.2014г. наличността е била 7 011,99 лева, а на 17.09.2018 г. е извършен трансфер от друга сметка на В.С. – *********************** в размер на 4702 лв.

Представено е по делото извлечение от *********************** за периода от 23.10.2010г. до 31.01.2019 г. При преглед на движението на сумите по тази сметка не се установява около датата на прехвърлителната сделка да е внесена значителна сума по сметката.

По делото са събрани две групи гласни доказателства.

Свидетелят Й., баща на А.К., дядо на ответника, споделя впечатления за характеристики на имота и за развитието на събитията около живота на дъщеря му с Н..

Пресъздава казаното му от неговата дъщеря относно уговорка между нея и В.С. за прехвърляне на процесните имоти и за нуждата от пари на В.. Дава сведение за местоработата и месечния доход на дъщеря си, който е – около 1000-1500 лева, както и за получена през 2013 г. от семейството му сума в размер на 90000 лв. – обезщетение от смъртта на неговия син, загинал при трудова злополука. Наличието на трудова злополука се потвърждава и от показанията на свидетеля М.. Свидетелят заявява, че е присъствал на предаването на парите от страна на А.а към В., което се случило в дома му. М. я закарал до тях, а после при нотариус. Последното не кореспондира със заявеното от св. М., че когато е отишъл в дома на братовчедка си, там вече е била другата жена, съответно не той я е закарал до там.

4

Свидетелят М., братовчед на А.К., споделя, че към пролетта на 2018 г. по молба на А. отишъл сутринта до дома й, за да я закара до съда. В дома и видял жена, която не познавал лично, и възприел как на масата имало пари, които жената сложила в чантата си, след това той ги закарал до съда, а след това върнал обратно до с. Р.. Свидетелят потвърждава, че и св. Й. е бил в къщата и присъствал на броенето на парите.

Обстоятелството, че и бащата на А.К. е имал книжка, както се установи от показанията на св. М., но не той е закарал, както се твърди нея и В.С. до местоназначението им, не от естество да дискредитира показанията на свидетелите поначало.

Свидетелката Р.Т.-Н.а, съпруга на ищеца, дава пространни сведения относно отношенията в семейството през години. Нагласите на В. към своите деца и внуци, пристрастието, което е проявявала към нейната дъщеря –внучка на наследодателката, която искала в даден момент да надари със спорните имоти. Свидетелката споделя за здравословните проблеми на В. и за грижите, които със съпруга й полагали във връзка осигуряване на болнично лечение и непосредствени грижи. Свидетелката сочи, че съпругът й бил упълномощен да тегли пари от банковата сметка на майка си за заплащане на направените й операции, което се установява и от представените извлечения от сметки към 2013 г. Същевременно свидетелката посочва, че за свекърва й се грижела и друга жена, нейна приятелка, на която било заплащано възнаграждение. Споделя свое мнение относно констатирано от нея разочарование от страна на свекърва й към А.. Разказва за смъртта на бащата на ответника и усложненията във връзка с погребението му и промяната на отношението на В. към съпруга й след този момент - обвинявала го за случилото се.