Решение № 19 от 08.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Варна, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20253110204339 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на „****“ ООД, подадена чрез адв. Г. Б. от АК - Перник, против Електронен фиш серия Г № 0071797, с който за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.4, вр. чл. 638, ал.1, т.2 вр. чл. 461, т.1 от КЗ на дружеството е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000лв.

В жалбата си въззивникът твърди, че ЕФ е незаконосъобразен тъй като при издаването му били допуснати редица нарушения и не бил съобразен с нормативните изисквания на чл. 189, ал.4 от ЗДП в редакцията към дата на нарушението. Сочи, че посочената разпоредба изключвала възможността за налагане на имуществена санкция с ЕФ от една страна, а от друга нормата предполагала нарушението да е било установено автоматизирано, без намесата на служител като не били спазени и изискванията на предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015год. Моли съда да отмени ЕФ изцяло.

В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно призовано, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от адв. Б. в които същият изразява становище за незаконосъобразност на атакувания ЕФ и моли същият да бъде отменен. Отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Лукова – Атанасова, в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден като правилно и 1 законосъобразно издаден. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност, в случай, че жалбата бъде уважена и се претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, моли за присъждане на такива в минимален размер.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалвания ЕФ с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Електронен фиш (ЕФ) серия Г № 0071797 е бил съставен от ОД на МВР Варна за това, че на 28.12.2024год. в 13:47ч. в обл. Варна, общ. Варна, гр.Варна, Аспарухов мост на ЮПВ в посока бул. „Христо Ботев“, с АТСС (ARH CAM S1 120 cc8e) е било установено управление на МПС регистрирано в Р.България и не спряно от движение – л.а. „Ауди СК5“ с рег. № ****, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка ГО. Нарушението било заснето с АТСС № 120 cc8e). Като собственик на автомобила било вписано въззивното дружество „****“ ООД. Посочено било, че е нарушена нормата на чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.4, вр. чл. 638, ал.1, т.2 вр. чл. 461, т.1 от КЗ и било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000лв..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства и веществени такива (снимков материал), които са непротиворечиви, не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло.

След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание съдът, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което е приета от съда за допустима. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

С Еф въззивникът е наказан за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Съгласно посочената разпоредба Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.

За неизпълнение на това задължение в нормата на чл. 638, ал.1 от КЗ е предвидена и съответна санкция – т.1 - глоба от 250лв. за ФЛ и т.2 имуществена санкция от 2000лв. за ЮЛ или ЕТ.

2

Съгласно нормата на чл. 638, ал.4 от КЗ когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.1.

Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал.3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.

Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в §1, т.1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §.6, т.63 от ДР на ЗДП. Съгласно посочените разпоредби Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

По своята същност ЕФ представлява своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.

Редът за издаване на ЕФ както и неговите реквизити са изчерпателно посочени в нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДП. Съгласно посочената разпоредба при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

ЕФ предмет на ревизия в настоящото производство съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП. Посочена е структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, посочени са мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на 3 когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на имуществената санкция, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. В електронния фиш се съдържа и описание на нарушението, което също е един от задължителните реквизити предвидени в закона. Посочено е, че е било установено управление на МПС л.а. „Ауди СК5“ с рег. № ****, регистрирано в Република България, което не е спряно от движение и за което няма сключен действащ договор за задължителна застраховка ГО, посочено е въззивното дружество като собственик на това МПС, което в пълна степен дава възможност на нарушителя да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен. Съгласно константната практика на АС Варна съдържането в ЕФ на описание в смисъл “управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите” е достатъчно, за да се приеме, че изискването на закона е надлежно изпълнено от административнонаказващия орган.

В случая материалния закон е приложен правилно.

От приложената по делото снимка извлечена от АТСС - ARH CAM S1 120 cc8e се установява, че МПС с рег. № **** е заснето да се движи по Аспарухов мост в гр.Варна, ЮПВ. От приобщените оп делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка на посоченото по-горе АТСС издаден от БИМ се установява, че техническото средство е преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации и е било технически изправно към датата на нарушението 28.12.2024год..

От друга страна от приложената към преписката разпечатка от регистъра на гаранционния фонд, който е публично достъпен се установява, че към посочената по-горе дата за посоченото в НП МПС не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Не е спорно, че МПС-то е собственост на въззивното дружество. Горното се установява и от приложената към делото справка от АИС АНД регистрация на МПС.

С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че към 28.12.2024год. от обективна страна съставът на нарушението по чл. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ от КЗ е бил осъществен, тъй като към тази дата собственикът на МПС не е изпълнил задължението си да сключи задължителната застраховка „ГО“.

Доколкото от доказателствата по делото е видно, че нарушението е установено и заснето с АТСС, то може да бъде приложена разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ.

Що се касае до автора на деянието според настоящия съд той също е бил определен коректно от органите на МВР доколкото не е спорно, че МПС-то, което било заснето да се управлява и е било без наличен действащ договор за застраховка „ГО“ е собственост на въззивното дружество, което и следва да понесе адм.наказателната отговорност.

Доколкото в случая размера на санкцията е фиксиран в закона 4 обсъждането на въпросът за нейната справедливост е безпредметно.

С оглед данните по делото не би могло да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение, доколкото деянието не разкрива по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от този вид, тъй като не се постигат целите на закона, а именно за всеки автомобил, който не е спрян от движение, да е налице действаща застраховка „Гражданска отговорност“ за покриване на евентуални вреди, причинени от автомобила. Не се сочат и установяват обективни пречки за изпълнение на задължението от страна на собственика на автомобила да предостави данните за регистрираното МПС в установения в наредбата срок, в който случай не би бил прекратен договорът за задължителна застраховка, сключен за автомобила. Доколкото нарушението е формално, на просто извършване въпросът за липса или незначителност на вредните последици изобщо не подлежи на обсъждане. Следва да бъде посочено още, че управлението на МПС е правно регламентира дейност с безспорно голям риск, както за самия водач, така и за пътуващите с него и останалите участници в движението (водачи и пешеходци), а с оглед размерите на фиксираните в закона високи размери на санкции за формално нарушение, очевидно е било възприето от самия законодател като такова със завишена опасност.

Що се касае до изложеното в жалбата твърдение, че в случая били нарушени правилата за използване на АТСС регламентирани в Наредба № 8121з-532/12.05.2015год., то не се споделя от съда първо защото посочената Наредба има отношение към използване на АТСС за установяване на нарушение по ЗДП, каквото процесното не е и второ защото от приложените към преписката книжа е видно че при използването на АТСС е бил съставен протокол съобразно чл. 10 от Наредбата

Що се касае до изложеното в жалбата, а и във фазата по съществото на делото становище от защитата, че в случая неправилно бил издаден ЕФ, а следвало отговорността да бъде ангажирана по общите правила на ЗАНН – чрез съставяне АУАН то не се споделя от съда доколкото правилното тълкуване на нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ и на волята на законодателя е да се ангажира административнонаказателната отговорност с ЕФ при липса на сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за дадено МПС, в случаите, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на МПС. Достатъчно е с АТСС да е установено и заснето управлението на процесното МПС, като не е необходимо АТСС да установява и заснема и липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Този извод се обосновава и от обстоятелството, че липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за дадено МПС към определена дата се установява чрез справка по електронен път в „Гаранционния фонд“, т.е. установяването на този факт не е поставен на преценката на контролните органи, а се извлича от данни от официална информационна система, общодостъпна за всички. В горната насока е налице и достатъчно константна съдебна практика на АС 5