Определение № 70 от 12.02.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 70 гр. В., 12.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ГПЙ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно частно гражданско дело № 20261300500027 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274 ГПК.

С разпореждане №972 /25.12.2025 по ч.гр.д.№ 965/2025г. Районен съдК., е оставил без уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител „АСВ“ ЕАД - С., ЕИК : *** срещу длъжника Н. В.

И. ЕГН: **********, настоящ адрес с. И., ул.“**, общ. А., обл. В. за сумите: 1 000,00 лв. (хиляда лева), представляваща главница за периода от 19.09.2024 г. до 23.07.2025 г., ведно със законната лихва за период от 12.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 102,20 лв. (сто и два лева и 20 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 19.09.2024 г. до 23.07.2025 г., 130,16лв. (сто и тридесет лева и 16 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 20.09.2024 г. до 12.12.2025 г., както и за направените в производството разноски за заплатени държавна такса в размер на: 21,25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на: 50,00 лв.

Срещу разпореждането е постъпила частна жалба от „АСВ“ЕАД. В жалбата излага доводи и се поддържа ,че обжалвания акт е неправилен поради следното:

Задължението на заявителя по чл.410, ал.3 от ГПК към заявлението да прилага договора, ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител, е въведено от законодателя именно, за да даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза или не. Във 1 всички останали случаи преценката дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в самото заявление, поради което РС няма законово право да тълкува тази норма разширително. Промяната в субектите на облигационното правоотношение, касаеща титуляра на вземането по заема/кредиторазаемодател/, с оглед целта на производството, е да се провери дали вземането е спорно и смисъла на закона е извън обхвата на хипотезата по чл.410, ал.3 от ГПК. Затова нито непредставянето на договора за цесия, нито на доказателства за уведомяването на длъжника за нея се явява нередовност, подлежаща на отстраняване от заявителя по реда на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК. В този смисъл е Определение № 299 от 15.03.2024 г. по в.ч.гр.д. 147/2024 г., Окръжен съд — СЗ.

Сочи се също, че нормата на чл. 410, ал. 3 ГПК /нова, ДВ бр. 100/2019 г. / следва да се разглежда съвместно с нормата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК /нова, ДВ. бр. 100/2019 г. /, като двете норми заедно имат за цел да дадат възможност на съда, до когото е подадено заявлението по чл. 410 от ГПК да извърши служебно проверка за това дали е налице неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или пък е налице обоснована вероятност за това. Затова именно чл. 410, ал. 3 от ГПК въвежда едно изключение от правилото да не се изискват поначало доказателства за съществуването на вземанията, за които се подава заявление по чл. 410 от ГПК, като това изключение касае само и единствено договорите сключени с потребител. Тази норма изчерпателно изброява писмените доказателства, които следва да бъдат представени от заявителя и няма основание тя да се тълкува разширително, извън буквалния й смисъл.

Сочи се, че целта на законодателя е да направи достояние на съда конкретния договор, сключен с потребител, заедно с неговите приложения и изменения, за да може да се извърши проверка на съдържанието му за това дали в него има неравноправни клаузи, които да са и нищожни по тази причина. От това следва, че не е необходимо изискването и представянето на други писмени доказателства за възникването и изискуемостта на претендираното със заявлението вземане, извън изрично посочените в чл. 410, ал. 3 от ГПК, а договорът за цесия и уведомлението на длъжника за нея не са сред тях.

В този смисъл договора за цесия се явява ненужен от гледна точка на 2 посочената цел на нормите на чл. 411, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 410, ал. 3 от ГПК.

Липсата на приложено към заявлението доказателство за уведомяване на длъжника по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането също не е основание да се откаже издаването на заповед за изпълнение.

Разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, която изчерпателно изброява какви приложения следва да представи заявителят, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, не предвижда представянето на такова уведомление да длъжника. Освен това, въпросното уведомление по чл. 99, ал.

3 от ЗЗД не е елемент от фактическия състав на договора за цесия и в този смисъл не е условие за неговата действителност и за прехвърлителното действие на договора за цесия по отношение на процесното вземане.

Изследването на този въпрос /дали длъжникът е уведомен за цесията/ изобщо не е предмет на заповедното производство, а би имало значение само в едно бъдещо исково производство за установяване на вземането и то само в случай че длъжникът в това исково производство направи възражения, че е платил част от дълга или целия дълг на предишния кредитор, преди да е бил уведомен за цесията. Така Определение № 516 от 4.08.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 328/2023 г.

Поради изложеното молят Съда да отмени атакуваното Разпореждане № 972 от 25.12.2025 г. по ч. гр. д. 965/2025 г. Районен съд К., с което заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „АСВ“ ЕАД срещу срещу длъжника Н. В. И. ЕГН: **********, настоящ адрес ********** / неправилно посочен в частната жалба като КИК /, като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесете по съществото на въпроса.

Окръжен съд - гр. В. в настоящия си състав, след като обсъди съображенията, развити в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, прие за установено следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл. 418, ал. 4 от ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна поради следното :

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител „АСВ“ ЕАД - С., за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Н. В. И. ЕГН: **********, 3 настоящ адрес ********** за сумите:

1 000,00 лв. (хиляда лева), представляваща главница за периода от 19.09.2024 г. до 23.07.2025 г., ведно със законната лихва за период от 12.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 102,20 лв. (сто и два лева и 20 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 19.09.2024 г. до 23.07.2025 г., 130,16лв. (сто и тридесет лева и 16 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 20.09.2024 г. до 12.12.2025 г., както и за направените в производството разноски за заплатени държавна такса в размер на: 21,25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на: 50,00 лв.

В заявлението е посочено, че заявителят основава претенциите си към длъжника на основание договор за цесия, но към заявлението не са представени доказателства за това.

С оглед на посоченото, съдът е оставил заявлението без движение с Разпореждане № 885/12.12.2025г., връчен на заявителя, с което съдът е указал на заявителя да представи доказателства в тази връзка, за което е предоставил и срок.

В предоставения срок заявителят не е представил доказателства за извършената цесия.

При тази фактическа обстановка, ВдОс намира частната жалба за неоснователна.

Въпреки дадената му възможност, заявителят не е отстранил констатираните нередовности на заявлението, които касаят активната легитимация на заявителя и изискуемостта на вземането, тъй като от представените доказателства - договор за паричен заем, се установява, че длъжникът е сключил договор за кредит с лице, различно от заявителя и че в изпълнение на разпоредбата на чл. 410, ат. 3 от ГПК, тъй като вземането произтича от договор, сключен с потребител, съдът е имал право да изиска от заявителя да представи договора, заедно с всички негови изменения и приложения, каквото представлява извършеното прехвърляне на вземането / цесията/ между първоначалния кредитор и новия кредитор.

Поради неизпълнение на дадените указания първоинстанционният съд законосъобразно е оставил без уважение подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по Чл.410 ГПК. В този смисъл е и приетото в т.4г от 4

ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, становище, че вземането, настъпилото преди подаване на заявлението при частно правоприемство, трябва да бъде установено, тъй като идеята на законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението. В такъв случай договорът за цесия е основание за издаване на заповед за изпълнение в полза на правоприемника.

Водим от горните мотиви, Окръжен съд - гр. В. в настоящия си състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №972 /25.12.2025 по ч.гр.д.№ 965/2025г. по описа на Районен съд- К., с което е оставено без уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител „АСВ“ ЕАД - С., срещу длъжника Н. В. И. ЕГН: **********, настоящ адрес с. И., ул.“**, общ. А., обл. В. за сумите: 1 000,00 лв. (хиляда лева), представляваща главница за периода от 19.09.2024 г. до 23.07.2025 г., ведно със законната лихва за период от 12.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 102,20 лв. (сто и два лева и 20 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 19.09.2024 г. до 23.07.2025 г., 130,16лв. (сто и тридесет лева и 16 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 20.09.2024 г. до 12.12.2025 г., както и за направените в производството разноски за заплатени държавна такса в размер на: 21,25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на: 50,00 лв.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5