Решение № 797 от 23.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 797 гр. Пловдив, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330112262 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, ж.к.

Младост 4, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, чрез ****** Р.

М.-Т., с която е предявен иск срещу М. Д. Б., ЕГН **********, с адрес ******, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1533,88 евро, с левова равностойност от 3000 лева – главница по Договор за кредитен лимит на физическо лице, ползван чрез платежна карта № ****** от 23.02.2023г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файнансинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2024 г. и приложенията към него, както и сумата от 263,25 евро, с левова равностойност от 514,88 лева – лихва за забава, начислена за периода 23.03.2023 г. – 28.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 28.03.2025 г. до окончателното погасяване на вземането, които суми е издадена Заповед № ******/31.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5902/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІХ гр.с.

Предвид ноторния факт за смяна на националната валута в Република България на дата 01.01.2026 г. от лева в евро и с оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и 1

Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми, присъдени с настоящото решение са посочени в евро. За прецизност и с цел осъществяване на връзка с начина на формулиране на претенциите в исковата молба и параметрите на иска, с който съдът е сезиран, то навсякъде в мотивите, както и в диспозитива на настоящото решение, търсените суми ще се отразяват освен в евро, но и в левовата им равностойност.

В исковата молба се твърди, че между „УниКредит Кънсюмър Файнансинг“ ЕАД, като кредитор, и М. Д. Б., като длъжник, е сключен Договор за кредитен лимит на физическо лице, ползван чрез платежна карта № ****** от 23.02.2023г., по силата на който е отпуснат кредитен лимит в размер на 3000 лв. (1533,88 евро) за срок от една година. Срокът на договора бил разсрочен с нов кредитен контракт № ******/17.04.2024 г. Твърди се, че кредитополучател не бил погасявал задълженията си по кредита, като крайният падеж за плащане на задължението бил изтекъл. На основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2024 г. и приложенията към него „УниКредит Кънсюмър Файнансинг“ ЕАД прехвърлил процесните вземания на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като с настоящата искова молба изрично се уведомявал длъжника за цесията. За процесното вземане „ЕОС Матрикс“ ЕООД бил подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

5902/2025 г. по описа на ПдРС, ІХ гр.с. Заповедта била връчена на по реда на чл. 47 от ГПК, което обосновавало интереса на ищцовото дружество от предявяване на настоящия иск с оглед и на изричните указания на заповедния съд. По изложените съображения се моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от М. Д.

Б. в срока по чл. 131 от ГПК, с който отговор ответницата признава исковата претенция изцяло по основание и размер и същата моли да се постанови решение при признание на иска.

В първото по делото открито съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, моли за постановяване на решение при признание на иска. Моли за присъждане на сторените разноски.

Като писмени доказателства са приети Договор за кредитен лимит на физическо лице, ползван чрез платежна карта № ****** от 23.02.2023г., и приложенията към него, както и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2024 г. и приложенията към него, ведно с уведомление до длъжника по чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

С оглед признанието на иска и становището на страните, не са събирани допълнителни доказателства, като е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу претенцията, защото я счита за основателна и заявява, че твърденията на 2 ищеца отговарят на действителното правно положение, което води до съвпадение на насрещните им позиции. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда. То не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание.

Ето защо и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът следва да постанови решение, основавайки се на признанието, като се уважи изцяло предявения иск.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК, като в негова полза ще се присъди сумата от 50,98 евро, с левова равностойност от 99,70 лв., за държавна такса. Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. В полза на ищецът ще се присъди сумата от 122,71 евро с ДДС, с левова равностойност от 240 лв. с ДДС, за платено адвокатско възнаграждение и сумата от 35,94 евро, с левова равностойност от 70,30 лв. за държавна такса.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.

Д. Б., ЕГН **********, с адрес ******, ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, ж.к. Младост 4, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, сумата от 1533,88 евро, с левова равностойност от 3000 лева – главница по Договор за кредитен лимит на физическо лице, ползван чрез платежна карта № ****** от 23.02.2023г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файнансинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2024 г. и приложенията към него, както и сумата от 263,25 евро, с левова равностойност от 514,88 лева – лихва за забава, начислена за периода 23.03.2023 г. – 28.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 28.03.2025 г. до окончателното погасяване на вземането, които суми е издадена Заповед № ******/31.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5902/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІХ гр.с.

ОСЪЖДА М. Д. Б., ЕГН **********, с адрес ******, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, ж.к. Младост 4, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, бл. 15, 3 вх. А, ет. 4, чрез ****** Р. М.-Т., сумата от 50,98 евро, с левова равностойност от 99,70 лева, представляващи заплатена държавна такса по исковото производство, както и сторените разноски по заповедното дело, от които сумата от 122,71 евро с ДДС, с левова равностойност от 240 лева с ДДС, за платено адвокатско възнаграждение, и сумата от 35,94 евро, с левова равностойност от 70,30 лева, за държавна такса.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4