Решение № 6111 от 04.04.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6111 гр. София, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20211110170778 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] против А. В. М. и С. В. М. субективно пасивно и обективно съединени осъдителни искове по чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане – при условията на разделна отговорност – всеки по ½ част от следните суми: 2 263,19 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 10.12.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 372,60 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 11.11.2021 г. върху задължението за цена на топлинна енергия, сумата от 32,50 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 10.12.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 6,89 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.12.2018 г. до 11.11.2021 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, от които суми всеки от ответниците дължи по: 1 131,59 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 10.12.2021 г. до окончателното изплащане, по 186,30 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 11.11.2021 г. върху задължението за цена на топлинна енергия, по 16,25 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 10.12.2021 г. до окончателното изплащане и по 3,44 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.12.2018 г. до 11.11.2021 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия.

Ищецът твърди, че през процесния период месец май 2018 г. – месец април 2020 г.

1 между него, в качеството му на доставчик и наследодателя на ответниците, в качеството му на собственик на недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № ******, а с това и на потребител – клиент за битови нужди, е съществувало облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния имот, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва се, че след смъртта му на 30.04.2021 г. неговите законни наследници - ответниците А. В. М. и С. В. В. са придобили собствеността върху имота, а също и качеството на клиенти на топлинната енергия, доставяна от ищцовото дружество. Ето защо всеки от тях отговаря за съответната – ½ част от общото задължение. Посочва, че съгласно клаузата на чл. 63, ал. 1 от приложимите Общи условия, при смърт на клиент – физическо лице наследниците му или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение са длъжни да уведомят писмено продавача в 30-дневен срок, чрез подаване на заявление за промяна на партидата. [фирма] твърди, че през релевантния период е доставил топлинна енергия до процесния имот, но ответниците не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответниците, като клиенти на топлинна енергия, е следвало да заплатят стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Същите не са погасили в срок дължимите суми в общ размер от 2 675,18 лева, от която: 2 263,19 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., 372,60 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 11.11.2021 г. върху тази главница, 32,50 лева – главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. и 6,89 лева - лихва за забава за периода от 01.12.2018 г. до 11.11.2021 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия. Поддържа, че от общо начислените суми, според правата си върху топлоснабдения имот и дяловете си от наследството, А. В. М. и С. В. М. дължат по ½ част от тези суми. Ищцовото дружество намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху двете главници, считано от датата на подаване исковата молба – 10.12.2021 г. до окончателното им изплащане. С тези доводи [фирма] обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете.

Претендира разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът А. В. М. изразява становище за процесуална допустимост и основателност на предявените срещу него искови претенции. Не оспорва съществуването на облигационно правоотношение между [фирма] и починалия негов наследодател В. М. М., в качеството му на собственик на процесния топлофициран недвижим имот. Не оспорва и изрично признава исковете по основание и размер. Излага, че като наследник на задълженото лице не е бил уведомен от ищеца за процесните задължения. Счита, че изпадането му в забава за заплащането на процесните суми на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД е обусловено от получаване на покана от кредитора, каквато в случая не е налице. Отправя искане за постановяване на решение при признание на иска на основание чл. 237, ГПК и доколкото с поведението си не е станал причина за завеждане на делото, то на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сторените по делото разноски да се възложат в тежест на ищеца. В откритото съдебно заседание на 11.03.2024 г. ответникът, чрез пълномощника си адв. Г., счита исковите претенции за основателни до 2 размера, установен със събраните по делото доказателства, като с оглед процесуалното поведение на ответника отправя искане разноските да бъдат присъдени по реда на чл. 78, ал.

2 ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор и от ответника С. В. В., чрез особения му представил – адв. В. Г., назначена на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, с доводи за нередовност на исковата молба и за неоснователност на исковете. Конкретно посочва, че в случая от страна на ищеца не са изложени фактически твърдения, на които се основават исковете, посочени са размерите на вземанията, но не и каква част е за доставена и каква част за реално потребена топлинна енергия. Счита, че вземанията за периода преди 10.12.2018 г. са погасени по давност, а с това и недължими от ответника. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия до имота, извършването на реален отчет, както и последният да е топлоснабден. С тези доводи отправя искане за оставяне без движение на исковата молба с даване на указания до ищеца, съответно за отхвърляне на исковете.

В депозирана по делото писмена молба от 03.10.2023 г. подпомагащата страна [фирма] заявява, че не оспорва предявения иск, намирайки същият за основателен и доказан. Твърди, че дяловото разпределение за процесния абонатен номер е извършвано в съответствие с действащите нормативни изисквания.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени осъдителни искове за заплащане на суми във връзка с доставена топлинна енергия и дяловото й разпределение.

По исковете с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

Основателността на иска за цена на потребена топлинна енергия предполага установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, съществуването между него и ответниците (при съответните идеални части) на облигационно отношение през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, обусловено от притежаването на правото на собственост/вещно право на ползване върху процесния имот, или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата, респ. наследяване на вече възникнали задължения в правната сфера на наследодателя на ответната страна, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответниците е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на 3 топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила,съгласно която „битов клиент“е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.

Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида.

Съгласно клаузата на чл. 63, ал. 1 от същите при смърт на клиент – физическо лице наследниците му или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в 30-дневен срок, чрез подаване на заявление за промяна на партидата.

Изясни се, че с отговора на исковата молба ответникът А. М. не оспорва и признава исковете, както и твърденията за възникнало правоотношение между наследодателя му , като собственик на процесния топлоснабден имот и [фирма], а ответникът С. В., чрез особения си представител, не оспорва изрично иска по основание, предвид насочеността на възраженията по същество към реалната доставка на топлинна енергия.