Определение № 342 от 03.05.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 342 гр. Перник, 30.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА В. ИВАНОВАСТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20241700500210 по описа за 2024 година като разгледа докладваното от съдия Мария Милушева в. ч. гр. д. № 00210 по описа на съда за 2024г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба с рег. № 6855/28.03.2024г., подадена от К. Г. Д., Р.

Д. Д., Л. А. М., и тримата със съдебен адрес: *** срещу Разпореждане № 4210 от 20.03.2024г., постановено по гр. дело № 5512/2023г. по описа на Районен съд – Перник, с което съдът е върнал по реда на чл. 129 ал. 3 от ГПК подадената по делото искова молба.

С частната жалба се иска отмяна на обжалваното разпореждане, като неправилно и незаконосъобразно и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В жалбата се твърди, че процесуалният представител е направил своевременно искане за продължаване срока, предоставен за изпълнение на дадените от съда указания, при което последният неправилно и незаконосъобразно не е уважил същото.

Изяснява, че предоставения от съда едноседмичен срок за изпълнение на дадените указания е твърде кратък, неразумен и невъзможен, поради големия обем от дейности, които следва да бъдат извършени за изпълнение на дадените указания. Счита, че по този начин по същество съдът отказва на страната правораздаване. В заключение сочи, че и процедурата по връчване на книжа не е спазена в цялост, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания съдебен акт. С жалбата се предтсавят и писмени доказателства.

Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима, 1 като подадена в срок от легитимирано да обжалва лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна, по следните съображения:

Районен съд – гр. Перник е сезиран с предявен иск, намиращ правното си основание в чл. 75 ал. 1 от ЗН.

В изпълнение на дадени от ВКС указания, Районен съд – Перник, с Определение от 19.12.2023г., е конституирал като ответници – необходими другари, в производството следните лица: С.Б.Г., Т.Б.Г., В.В.Х. (като правоприемник на В.В.М. и на И.С.И.), С.С.Н., С.С. Д., А.К.М. (правоприемник на К. А. М.), А.К.К.

(правоприемник на К. А. М. по заместване от Н.С.М.) и А.В. М. (правоприемник на В.

/В./ А. М..

С Разпореждане № 17281/29.12.2023г. съдът е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищците в едноседмичен срок от получаване на разпореждането да посочат правоприемниците на С.Б.Г. и Т.Б.Г., с посочване адреси за призоваване на същите, както и да предоставят преписи от исковата молба, уточненията и приложенията към нея, според броя на ответниците. С разпореждането съдът е предупредил ищците за негативните последици от неизпълнение на дадените указания, а именно: връщане на исковата молба и прекратяване на делото.

Съобщението, изпратено до ищците, чрез пълномощника им адв. Н. П., е върнато в цялост на 05.02.2024г. (дата, която съдът приема за вероятна, доколкото връчителят не е удостоверил датата на връщане на съобщението в съда), с отбелязване, че адресът е посетен на „долупосочените дати“, но при позвъняване никой не отговаря, а на оставени съобщения никой не се отзовава. В долната част на разписката, находяща се на обратната страна на съобщението, са изписани три дати – 05.01.2024г., 14.01.2024г. и 31.01.2024г.

С Разпореждане № 2370/14.02.2024г. съдът е указал адв. П. да бъде уведомен за необходимостта от получаване на книжата и посочване на актуален адрес, вкл. електронен, на посочен телефонен номер. По делото се намира Протокол от 14.02.24г., от който се установява, че изготвилия протокола служител се е свързал по телефона с адв. Н. П. и последният е бил уведомен относно необходимостта от получаване на съдебни книжа и посочване на актуален адрес за връчване на съдебните книжа.

Отразено е в протокола, че адв. П. е обяснил, че се е намирал извън града и е помолил съдебните книжа да му бъдат връчени отново. За пълнота съдът намира да посочи обстоятелството, че протоколът, изготвен от служител на РС – Перник не е подписан от лицето, изготвило го.

С Разпореждане № 2427 от 15.02.2024г. съдът е разпоредил повторно връчване на съдебните книжа на адв. Н. П. на посочения от него адрес.

На 08.03.2024г. по делото, на електронната поща на съда, е получена молба от адв.

П., с която е направено искане за продължаване срока, предоставен за изпълнение на дадените от съда указания. В молбата е отразено, че изпълнението на разпореждането на съда в цялост е съпроводено с причини от технически характер, окомплектоването и размножаването на материалите по делото, както и установяването на наследниците на С.Б.Г. и Т.Б.Г.. С молбата са представени и доказателства, в т. ч. и за заплатена 2 държана такса за предоставяне на удостоверенията, посочени в разпореждането на съда от 29.12.2023г.

С Разпореждане от 11.03.2024г. съдът е разпоредил издаването на съдебно удостоверение в полза на ищците, като е отхвърлил искането за продължаване на срока с мотив, че няма данни кога е връчено съобщението, за да се прецени достатъчен ли е предоставения срок.

От приложеното по делото съобщение, адресирано до ищците, се установява, че Разпореждане № 17281/29.12.2023г. е получено от К. Г. Д. на 06.03.2024г.

С обжалваното Разпореждане от 20.03.2024г. съдът, след като е намерил, че в указания срок ищците не са изпълнили дадените им с Разпореждане № 17281/29.12.2023г. указания, е върнал исковата молба по реда на чл. 129 ал. 3 от ГПК и е прекратил производството по делото.

При така установената хронология в процесуалния живот на делото, настоящата съдебна инстанция не може да се съгласи с изводите, до които е достигнал районният съд.

Най-напред следва да се посочи, че са основателни оплакванията на частния жалбоподател относно допуснати пороци в процедурата по връчването на съдебните книжа. В тази връзка, само за прецизност, следва да се отбележи, че в разписката, находяща се на обратната страна на приложеното на л. 18 съобщение, изпратено до ищците, връчителят не е удостоверил прецизно обстоятелствата, свързани с връчването на съобщението, доколкото посочените три дати, на които се твърди, че връчителят е посетил адреса, неправилно са изписани в долната част на разписката и липсва удостоверяване от страна на връчителя относно достоверността им. На следващо място, в разписката има изпълнен само един подпис и той е поставен на мястото на получател, което, предвид, че в горната част на разписката е посочена четвърта дата, неспомената сред другите три, води до неясноти относно това дали е било връчено съобщението или не, респ. на кои точно дати. Независимо от това, тази непрецизност от страна на връчителя в случая не е съществена, както и е несъществена липсата на изпълнен подпис в протокола от 14.02.2024г.

Ключово в настоящия казус се явява обстоятелството, че разпореждането на съда от 11.03.2024г., с което съдът е отхвърлил искането на ищците за продължаване на срока по чл. 63 от ГПК е неправилно и незаконосъобразно, което от своя страна е довело и до незаконосъобразност на обжалвания понастоящем съдебен акт.

Най-напред, не може да бъде споделен извода на районния съд, че липсата на данни относно връчването на съобщението с дадените от съда указания, е основание за отхвърляне на искането по чл. 63 от ГПК. След като е приел, че няма данни за датата на връчване на съобщението, районният съд е следвало или да изчака връщането на съобщението, изпратено до страната, или (в случай, че не може да събере данни за връчването) да приеме, че искането е подадено в срок.

На следващо място, от приложеното (вероятно впоследствие, с оглед хронологичното нареждане на документите по делото) съобщение, изпратено до ищците, се установява, че разпореждането с дадените указания е връчено на последните на 06.03.2024г., което сочи на извода, че искането по чл. 63 от ГПК е направено своевременно, а с оглед сочените причини за невъзможността за изпълнение 3

– и основателно. В тази връзка следва да се посочи и константната съдебна практика, приемаща, че срокът, предоставен за изпълнение на дадени указания, следва да бъде достатъчен и възможен за изпълнение, което не се установява в настоящия случай.

Най-напред предоставения едноседмичен срок е твърде кратък, с оглед дадените от съда указания и на следващо място, съдът е следвало да помисли за приложението на разпоредбата на чл. 229 ал. 1 т. 2 от ГПК, съответно чл. 230 ал. 2 от ГПК, с оглед констатираната смърт на двама от ответниците.

Горното не е било съобразено от районния съд при постановяване на обжалваното разпореждане от 20.03.2024г., поради което съдът е достигнал до неправилен и незаконосъобразен извод за наличие на предпоставките на чл. 129 ал. 3 от ГПК и неправилно е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. Поради това, обжалваното Разпореждане № 4210/20.03.2024г. следва да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 4210 от 20.03.2024г., постановено по гр. дело № 5512/2023г. по описа на Районен съд – Перник.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Перник, на същия съдебен състав, за продължаване на съдопроизводствените действия, при съобразяване мотивите в настоящия акт.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4