Решение № 68 от 07.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. с.з., 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – с.з., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Х.

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Христиана В. Донева като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20245501000613 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 433/13.08.2024г., постановено по гр.д. № 2732/2023г. по описа на Районен съд – к., с което са отхвърлени предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 във връзка с чл.439 от ГПК от Д. Х. К. против „**, че не дължи сумата 11 403,84 лв., представляваща: 5331,90 лв. главница, 4719,83 лв. лихва, неолихвяема сума 1352,11лв., както и сумата от 420 лв. разноски по изп.дело, 157.00 лв. допълнителни разноски, такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 1103,58 лв., както и други дължими суми в размер на 100 лв.

Въззивникът Д. Х. К. излага подробни съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение.

Направено е искане съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

В срок е депозиран тговор от въззиваемия „**, с който оспорва въззивната жалба като излага подробни съображения. Моли съдът да потвърди обжалваното решение. Претендира разноските във въззивното 1 производство.

Окръжен съд – гр. с.з., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.

Ищецът Д. Х. К., моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника „**, че не дължи присъдено в полза на ответника „** вземане по изп. лист, издаден по ЧГД № 294/2012г. по описа на PC **, в общ размер на сумата 11 403,84 лв., от които:

5331,90 лв. главница, 4 719, 83 лв. лихва, неолихвяема сума 1 352,11 лв., както и сумата от 420 лв. разноски по изп.дело, 157 лв. допълнителни разноски, такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 1 103, 58 лв., както и други дължими суми в размер на 100 лв., като погасено по давност. Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, в т.ч. за възнаграждение на ангажирания от него адвокат.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „**, с който счита предявения отрицателен установителен иск за неоснователен и недоказан и моли съда да отхвърли същия като излага подробни съображения.

Съгласно приетото заверено копие на изпълнителен лист от 09.04.2012 г., издаден въз основа на заповед № 292/09.04.2012 г. по ч.гр.д.№294/2012 г. по описа на Районен съд – **, длъжниците и.д. Г.а и Д. Х. К. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора *** по Договор за кредит за текущо потребление от 16.03.2009 г., следните суми: 5331,90 лв. главница, 644,89 лв. – договорна лихва за периода 06.06.2011 г. до 04.04.2012 г., 258,51 лв. лихва за забава за периода 06.07.2011 г. до 04.04.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.04.2012 г. до изплащане на вземането, както и 448,71 лв. разноски по делото.

По делото е приложено дубликат/копие на изп.д.№106/2013 г. по описа на ЧСИ Р***, рег.№868 на КЧСИ с район ОС-с.з. в един том, от което се установява, че изпълнителното дело е образувано по молба вх.

№582/06.02.2013 г. на “** като взискател срещу солидарните длъжници и.д.

Г.а и Д. Х. К., на основание издадения изпълнителен лист от 09.04.2012 г. по ч.гр.д. №294/2012 г. по описа на Районен съд – **, с искане от взискателя за 2

“пълно проучване на имущественото състояние на длъжниците и след извършване на справката да бъде определен изпълнителен способ и да се извърши справка за размера на дълга“.

Със съобщение изх.№673/08.02.2013г., ЧСИ Р*** е уведомила НАП-с.з. за започнато принудително изпълнение срещу длъжника Д. Х. К.. Извършено е пълно проучване на длъжника. На 27.03.2013 г. до длъжника Д. Х. К. е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 1665/27.03.2013 г., получена от него лично на 12.04.2013 г.

Със същата на ответникът е наложен запор върху автомобил марка Сузуки с ДК №СТ6848АК. Видно от молба с вх.№ 2929/23.06.2014 г. по делото е конституиран нов взискател по делото – „****.

По изпълнителното дело са представени Договор за цесия от 11.02.2013 г., пълномощно от „**, с което упълномощава „**** да уведоми длъжниците за сключения договор за цесия. Със съобщение от ЧСИ Р*** с изх. № 4209/26.06.2014 г. ищецът Д. Х. К. е уведомен за конституирането на нов взискател по делото „****. Съобщението е получено лично от него на 02.07.2014 г.

С молба вх. № 3982/27.08.2014 г. от „**** е изискано налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца в „***.

Със запорно съобщение с изх. № 5422/27.08.2014 г., получено на 29.08.2014 г. от „*** е наложен запор на трудовото възнаграждение на Д. Х.

К.. С молба с вх. 360/19.01.2015 г. от „**** е изискано от ЧСИ да наложи възбрана върху недвижимите имоти, притежавани от ищеца.

На 22.01.2015г. е наложена възбрана върху 1/2 ид.ч. от Самостоятелен обект в сграда, предназначение - Жилище, апартамент, площ по док. - 86.370 кв. м., обл. п., общ. п., гр. **** п.к.4000, Прилежащ обект - изба № 52, собственост на Д. Х. К..

Със заявление с вх. № 20161017154147 от 17.10.2016 г. е наложен запор върху дружествения дял на ищеца във фирма „***, ЕИК ** Видно от Молба с вх. № 10543/09.08.2017 г. до ЧСИ Р*** е изискано налагането на запор на трудовото възнаграждение на Д. Х. К. в **, ЕИК **.

Запорът е наложен на 12.09.2017 г.

С постановление, обективирано в Протокол на ЧСИ Р*** от 26.08.2020 г.

3 е прекратено изпълнително дело №106/2013 по описа на същото поради изтичане на повече от 2 години без извършване на действия на принудително изпълнение.

По делото е приложено дубликат/копие на изп.д.№1533/2020 г. по описа на ЧСИ **, рег.№768 на КЧСИ с район ОС - ** в един том, от което се установява, че изпълнителното дело е образувано по молба вх.

№12566/14.12.2020 г. на “**** като взискател срещу солидарните длъжници и.д. Г.а и Д. Х. К., на основание издадения изпълнителен лист от 09.04.2012 г. по ч.гр.д. №294/2012 г. по описа на Районен съд – **, с искане от взискателя за извършване на съответните действия по принудително изпълнение подборно изброени в молбата.

Видно от Покана за доброволно изпълнение с изх. № 19428/19.12.2020 г. на ищеца Д. Х. К. е съобщено за образуваното против него изпълнително дело и за предприетите принудителни изпълнителни действия. Поканата е получена от ** К., майка на ищеца със задължение да предаде съобщението.

Видно от Запорно съобщение изх. №19429/19.12.2020 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на Д. Х. К. в **, ЕИК **. Запорът е наложен на 12.01.2021 г.

Със Запорно съобщение с изх.№ 1223/19.01.2021 г. до „*** е наложен запор върху бА.ите сметки на ищеца. Съобщението е получено на 29.01.2021 г.

Със Запорно съобщение с изх.№ 1224/19.01.2021 г. до Банка ДСК ЕАД е наложен запор върху бА.ите сметки на ищеца. Съобщението е получено на 02.02.2021 г.

На 29.01.2021г. е наложен запор върху дружествения дял на ищеца във фирма „***, ЕИК **

На 21.01.2021г. възбрана върху 1/2 ид.ч. от Самостоятелен обект в сграда, предназначение - Жилище, апартамент, площ по док. - 86.370 кв. м., обл. п., общ. п., гр. **** п.к.4000, Прилежащ обект - изба № 52, собственост на Д. Х. К..

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по

4 изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение, като се позова на факти настъпили след издаването му. Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист, което обуславя неговата допустимост съобразно предвидените в чл. 439 ГПК предпоставки.

В настоящия случай правото на принудително изпълнение на вземането на кредитора спрямо ищеца – длъжник е установено с влязла в сила заповед за изпълнение № 292/09.04.2012 г. по ч.гр.д.№294/2012 г. по описа на Районен съд – **. В случая е приложима общата петгодишна давност по отношение на всички вземания по процесната заповед за изпълнение. Това е така, защото вземанията, чието изпълнение се оспорва, са установени с влязла в сила заповед за изпълнение и приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.

Съгласно цитираната разпоредба срокът на новата давност е винаги пет години, ако вземането е установено със съдебно решение. Издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК има всички последици на съдебно решение установително действие и преклудиране на обхванатите от обективните и субективните предели факти, стабилитет и изпълнителна сила. В този смисъл Решение № 118 от 07.07.2022 г. по гр. д.

№ 4063/2021 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д.

№ 1722/2021 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, в които е прието, че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Така в настоящия случай влизане в сила на заповедта за изпълнение, е започнала да тече петгодишна давност за вземанията по заповедта за изпълнение по силата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.

Въз основа на влязлата в сила заповед № 292/09.04.2012 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№294/2012 г. по описа на Районен съд – ** е образувано изпълнително дело №106/2013 г. по описа на ЧСИ Р***, рег.№868 на КЧСИ с район ОС - с.з.. Към момента на образуване на изпълнително дело №106/2023 г. по описа на ЧСИ Р*** са приложими постановките на ППВС № 3 от 18.11.1980 г., съгласно което погасителна давност не тече, докато трае 5 изпълнителният процес относно принидутелното осъществяване на вземането. Това становище се застъпва и в ТР № 3 от 28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, в което е разяснено, че за изпълнителни дела, образувани преди приемането на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, погасителна давност не тече. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г. Следователно давност в настоящия случая и по горепосоченото изпълнително дело до 26.06.2015 г. не е текла.

Съгласно разясненията, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В същото тълкувателно решение е дадено разяснение, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

В настоящия случай от данните по горепосоченото изпълнително дело е видно, че след 26.06.2015 г. са извършвани редица изпълнителни действия, които са прекъсвали давността на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД: със заявление с вх. № 20161017154147 от 17.10.2016 г. е наложен запор върху дружествения дял на ищеца във фирма „***, ЕИК ** с молба с вх. № 10543/09.08.2017 г. до ЧСИ Р*** е изискано налагането на запор на трудовото възнаграждение на Д.