Разпореждане № 107642 от 30.07.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 107642 гр. София, 30.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П.П.С. като разгледа докладваното от П.П.С. Частно гражданско дело №

20241110133585 по описа за 2024 година

РАЗПОРЕДИ:

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№

30.07.2024 година

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На тридесети юли две хиляди двадесет и четвърта година в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С. като разгледа докладваното от съдия П.П.С. гражданско дело № 33585 по описа за 2024 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено от „............” ЕАД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София, .............., представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против В. М. Г., с ЕГН **********, от гр. София, ............, за сумата от 1

300 лв. - главница по договор за паричен заем № 692902 от 17.06.2022 г., сключен между „......“ ООД и В. М. Г., и Приложение № 1 от 14.06.2023 г. към договор за цесия от 14.06.2023 г., сключен между „......“ ООД и „............” ЕАД, сумата от 13 лв. - договорна лихва за периода от 24.06.2022 г. до 02.09.2022 г., сумата от 141,14 лв. – обезщетение за забава за периода от 25.06.2022 г. до 03.06.2024 г., със законната лихва върху главницата от 04.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С разпореждане от 30.07.2024 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 300 лв. - главница по договор за паричен заем № 692902 от 17.06.2022 г., сключен между „......“ ООД и В. М. Г., и Приложение № 1 от 14.06.2023 г. към договор за цесия от 14.06.2023 г., сключен между „......“ ООД и „............” ЕАД, сумата от 13 лв. - договорна лихва за периода от 24.06.2022 г. до 02.09.2022 г., със законната лихва върху главницата от 04.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 51,69 лв.

По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от 141,14 лв. – обезщетение за забава за периода от 25.06.2022 г. до 03.06.2024 г., съдът намира следното:

В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.

Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението договор за потребителски кредит 17.06.2022 г., който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите.

Претенцията за присъждане на лихва за забава след прехвърляне на вземането без наличие на данни за прехвърляне на подобно вземане с договора за цесия, съдът намира, че е в противоречие със закона, което обосновава и вероятна основателност на неравноправна клауза. Само за пълнота следва да се посочи, че на заявителя е била предоставена възможност да конкретизира претенцията си, което не е сторил в предоставения от съда срок, а е развил правни доводи, като се е позовал на съдебна практика, която няма характера на задължителна такава за съда. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са 2 налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочената сума следва да бъде отхвърлено.

Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав, Р А З П О Р Е Д И :

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на „............” ЕАД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София, .............., представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю., против В. М. Г., с ЕГН **********, от гр. София, ............, за сумата от 141,14 лв. /сто четиридесет и един лева и четиринадесет стотинки/ – обезщетение за забава за периода от 25.06.2022 г. до 03.06.2024 г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3