Решение № 92 от 31.05.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Бургас , 31.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20212100500709 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. вр. с чл. 310, ал. 1 и сл. ГПК и е образувано пред настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба на въззивната ОБЩИНА НЕСЕБЪР, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, обл. Бургас, ул.

„Еделвайс“ № 10, представлявана от кмета Николай Димитров против решение от 260020 от 15.01.2021 г., постановено по гр. дело № 343/2020 г. по описа на РС- Несебър, с което първоинстанционният съд е уважил предявените от ищеца Б. В. Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Денкоглу“ № 2,офис 1 – адв. Никола Кисов- САК искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, като е отменил като незаконосъобразно уволнението на ищеца, извършено с предизвестие № Н10А10-2128 от 04.05.2020г. и заповед № 35 от 04.05.2020г., издадена от кмета на Община Несебър за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, считано от 11.05.2020г. н а основание чл.328, ал.1, т. 2, предл. 2 от КТ, възстановил е ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Г. с.-гр.О.“ в Дирекция „Устройство на територията, инвестиционно планиране, строителство и КС“, отдел „Устройство на територията“ към Община Несебър и е осъдил ответника да му заплати сумата в размер н а 4233.83 лв. - главница, представляваща обезщетение оставането му без работа, вследствие уволнението за период от 11.05.2020 г. до 23.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 21. 05. 2020 г. до окончателното л изплащане. В полза на ищеца да присъдени направените по делото 1 разноски в размер на 1000 лв., а ответникът е осъден да заплати дължимата по уважените искове държавна такса в размер на 269.35 лв.

Въззивната Община Несебър е изразила недоволство от обжалваното решение по съображения, че районният съд е постановил неправилно решение в противоречие с процесуалните норми и материалния закон. Твърди се, че уволнението е законосъобразно, поради което се счита за неправилен извода на съда за допуснати нарушения при извършения подбор, за което са изложени подробни доводи. Сочи се, че предмет на съдебен контрол е самото оценяване, но не и оценката, която не е оспорена от ищеца, нито пред работодателя, нито в исковата молба. Що се касае до оценката „4“, поставена на ищеца за работата му през предходната 2019г. въззивникът сочи, че същата е поставена в резултат на ежегодното годишно оценяване за работата на ищеца през 2019г. по реда на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/ съгласно представените формуляри по чл. 19, ал. 1, т. 2 от същата наредба, и не представлява оценка, поставена от комисията по подбора. Счита, че посочения формуляр представлява официален свидетелстващ документ с обвързваща доказателствена сила, като дори и да се приеме, че се касае за частен свидетелстващ документ, тъй като същият носи подписа на ищеца, при оспорване именно ищецът носи доказателствената тежест. На следващо място въззивникът счита, че тази оценка от годишното оценяване през 2019г. е взета предвид от комисията за подбора при поставяне на точките по критерия „Обща оценка на индивидуалното изпълнение“, поради което се оспорват като неправилни изводите на съда, че е нужно работодателя да представи доказателства за обосноваването й. Твърди се също така, че съдът неправилно е кредитирал показанията на св. Х.Я. – к. на Община Обзор, по съображения, че същият е нямал преки впечатления за изпълнение на трудовите задължения на ищеца, тъй като макар мястото на работа на последния да е в гр. Обзор, двамата нямали функционална зависимост помежду си. По гореизложените съображения, подробно развити във въззивната жалба се иска отмяна първоинстанционното съдебно решение и постановяване на ново, с което исковете да бъде отхвърлени. В съдебно заседание, въззивникът чрез упълномощения си процесуален представител поддържа въззивната си жалба и моли за уважаването й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемия –ищец Б. В. Д., чрез упълномощения си по делото процесуален представител е депозирал писмен отговор, в който изложил съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба. Счита, че решението на районният съд е правилно и законосъобразно. Сочи, че правилно районният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на извършения преди уволнението подбор. В съдебно заседание, въззиваемия чрез упълномощения си процесуален представител поддържа писмения си отговор и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноските по делото.

След извършена на основание чл.267, ал. 1 от ГПК проверка, съдът намира, че въззивната жалба е депозирана в законоустановения двуседмичен срок по чл.259, ал. 1 от ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

2

Страните не са направили доказателствени искания по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 и чл.

267, ал. 2 от ГПК.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за признаване за незаконосъобразно и отмяна на уволнението на ищеца , извършено с предизвестие № Н1-0А10-2128 от 04.05.2020г. и заповед № 35 от 04.05.2020г., издадена от кмета на Община Несебър за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, считано от 11.05.2020г. н а основание чл.328, ал.1, т. 2, предл. 2 от КТ, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Г. с.гр.О.“ в Дирекция „Устройство на територията, инвестиционно планиране, строителство и КС“, отдел „Устройство на територията“ към О бщина Несебър и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4233.83 лв. - главница, представляваща обезщетение оставането му без работа, вследствие уволнението за период от 11. 05. 2020 г. до 23. 10.

2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 21. 05. 2020 г. до окончателното и изплащане.

С обжалваното решение, районният съд изцяло е уважил предявените искове. Приел е, че са допуснати нарушения в извършения подбор по реда на чл. 329 от КТ, тъй като не били посочени конкретни факти и обстоятелства, които са мотивирали работодателя да постави оценка 4 /при максимална 1/ на ищеца. Счел е, че този пропуск е препятствал възможността за извършване на проверка от съда за обективното съответствие на оценката с действителните качества на работника. По тези съображения е направил извод, че упражнения подбор е опорочен, което от своя страна е довело до незаконосъобразност на атакуваната заповед за уволнение на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.

С оглед самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и направените в жалбата оплаквания настоящата съдебна инстанция намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:

По делото не е спорно, а и от данните по делото е установено, че ищецът е дългогодишен служител на Община Несебър, като считано от 09.11.2017г. е заемал д л ъ ж н о с т т а „Г. с.-гр.О.“ в Дирекция „Устройство на територията, инвестиционно планиране, строителство и КС“, отдел „Устройство на територията“ към Община Несебър.

С предизвестие от 04.05.2020г., връчено на ищеца на 07.05.2020г., кметът на Община Несебър го е уведомил, че поради приета нова структура на общинската администрация на община Несебър съгласно решение № 103, прието с протокол 6 от 24.04.2020г. на Общински съвет Несебър и въз основа на извършен подбор, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ вр. с чл. 326, ал. 2 от КТ от КТ прекратява трудовото му правоотношение в едномесечен срок от връчването на предизвестието. Без да спази срока на даденото предизвестие с атакуваната заповед № 35 от 04.05.2020г. кметът на Община Несебър е прекратил трудовото правоотношение, считано от 11.05.2020г. на основание чл.328, ал.1, т.

2, предл. 2 от КТ. Заповедта е връчена на ищеца на 08.05.2020г. срещу подпис.

По делото не се спори за наличието на фактическото основание в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение – реалното съкращаване на щата по смисъла на 3 чл. 328, ал.1, т. 2, предл. второ от ЗЗД, което се установява от представеното решение № 103, прието с протокол № 6 от 24.04.2020г. на Общински съвет Несебър, с което работодателят е взел оперативното и неподлежащо на съдебна преценка решение за съкращаване на щатната численост на служителите от 9 на 6 броя на длъжност „Г. с.“ в отдел „Устройство на територията“ към Община Несебър, в който работи ищеца съгласно приложеното длъжностно разписание от 01.05.2020г.

С оглед обстоятелството, че извършеното съкращаване в щата касае намаляване на щатната численост на няколко щатни бройки н а еднородни длъжности, в изпълнение на задължението си по чл. 329 от КТ работодателят е извършил подбор измежду всички служители, заемащи длъжността „Г. с.“ в отдел „УТ“ на ответната община Несебър с цел да уволни тези от тях, които са с най-ниска квалификация и работят най-некачествено.

По делото е представената заповед № 428/29.04.2020 г., с която по нареждане на кмета на Община Несебър е създадена комисия за извършване на подбор на служителите във връзка с утвърденото ново щатно разписание, което е в сила от 01.05.2010 г., като е разпоредено при съкращението на три от общо деветте щатни бройки за подлежащите на съкращаване длъжности „Г. с.“ в отдел „ТУ“ комисията да извърши подбор между работниците и служителите, заемащи тази длъжности по следните критерии: критерият „повисока квалификация“, определящ се от образователния ценз / 50т. за средно –специално образование, 80т. за висше бакалавър и 100т. за висше магистър/ и трудовия стаж /максимум 30 т. – по една точна за всяка пълна година трудов стаж/, при съответен коефициент според броя работници, имащи идентична специалност, критерият „работят по-добре“, определящ се от обща оценка за индивидуално изпълнение на длъжността от последната атестация от 5 до 1, където най-ниската оценка е 5, а най- високата – 1, и от придвижване на преписките в срок и в съответствие с изискванията с точкова система от 0 до 20т., с указания оценяването по горепосочените критерии да се извърши за периода от 01.01.2019г. до 31.03.2020г.

Ищецът твърди, че работодателят е злоупотребил с правото на подбор, като е оставил на работа лица с по-малка от неговата квалификация и опит, а не по-добре работещите и по –квалифицираните от него, като излага съображения, че е „нарочен“ за уволнение още през 2017г. по политически и междуличностни причини. Ищецът счита, че при извършването на подбора работодателят не е съобразил трудовия му стаж и обстоятелството, че е с найголям опит в неговия отдел, както и отличното изпълнение на трудовите му функции, довело до възлагане на допълнителни задачи и функции, в т.ч. по представляване на община Несебър по различни проекти и по заместване на кмета на Община Обзор съгласно заповеди, издадени за периода от 2012г. до 2017г. Сочи също така, че не е взето предвид, че за целия период на осъществяване на трудовата си дейност в община Несебър ищецът не е извършил нито едно нарушение на трудовата дисциплина, като счита, че уволнението му е тенденциозно, няма общо с основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и е извършено поради причини от междуличностни и политически характер, свързани с кмета на община Несебър.