Решение № 159 от 11.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Пловдив, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско дело № 20215330114417 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.9 ЗПК, чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

С исковата молба от „Изи Финанс” ЕООД против А. Н. С. се твърди, че на 06.02.2020г. между страните бил сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***, при условията на ЗПФУР. Сключването на договора се извършвало въз основа на информация, достъпна на посочения в исковата молба уеб сайт, на който били публикувани и общите условия за предоставяне на кредита от разстояние. Сключването на договора чрез електронната платформа било годно доказателство по смисъла на чл.10 ЗПК, във връзка с чл.9 ЗПФУР и чл.18, ал.2 ЗПФУР във връзка с чл.3, ал.1 ЗЕДЕУУ. Сочи се, че се прилагат два броя дискове, като е направено искане за назначаване на СТЕ, която да отговори на въпроса изпълнена ли е процедурата по кандидатстване за договор за кредит № ***. Именно ответникът бил изпълнил процедурата по кандидатстване. По този начин кредитополучателят сключвал договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпращал съобщение по телефон, с което го уведомявал, че паричните средства били преведени по посочения от него начин. До входиране на заявлението били погасени 345.07 лв., от които 161.57 лв. главница, 50.16 лв. договорна лихва и 133.34 лв. неустойка. На ответника била отпусната сумата в размер на 800 лв., преведена му касово на каса „Изи пей“ АД. Направено е искане по реда на чл.192 ГПК да се изиска разписката, която се попълвала от касовия получател на посочената сума, а в случай на отказ дружеството да я предостави е направено искане за допускане изслушването на ССчЕ, за отговор на поставения въпрос. Сумата следвало да бъде върната на вноски, за периода 07.03.2020г. – 02.12.2020г. Претендира се остатъчната главница в размер на 638.43 лв.

Договореният лихвен процент бил 40.15 %. Остатъчната дължима сума за договорна лихва била 95.04 лв. Кредитът е изцяло падежирал на 02.12.2020г., като същият не е погасен.

Ответникът бил в забава за периода от 02.12.2020г. до 21.03.2021г., като се претендира лихва за забава в размер на 19.51 лв. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно 1 производство по ч.гр.дело № 9133 по описа на ПРС за 2021г., като е посочено, че с оглед подаденото от длъжника възражение, се предявявали настоящите искове. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника А. Н. С., че същият дължи на ищеца сумата от 638.43 лв. главница, 95.04 лв. договорна лихва за периода 06.04.2020г. – 02.12.2020г., 19.51 лв. лихва за забава за периода от 02.12.2020г. – 21.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземанията. Претендирани са направените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от А. Н. С., с който предявеният иск се оспорва. Посочено е, че ищецът не е доказал наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, както и че е спазил задълженията си по договора. Не бил доказан размерът на вземанията, както и неизпълнението от страна на ответника. Липсвал към договора и общите условия електронен подпис за потребител.

Следвало да се отхвърли и искът за неустойката, клаузата била нищожна, а договорната лихва била в прекомерен размер. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение било подадено преди настъпване на падежа на последната вноска по кредита и предсрочната изискуемост би касаела единствено тази вноска. Недължима била сумата за неустойка за непредоставено обезпечение в срок. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 9133 по описа на ПРС за 2021г. се установява, че е издадена заповед № 5114 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 08.06.2021г., по силата на която е разпоредено А. Н. С. да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД сумата от 638.43 лв. главница, 95.04 лв. договорна лихва от 06.04.2020г. до 02.12.2020г., 19.51 лв. обезщетение за забава от 02.12.2020г. до 21.03.2021г., ведно със законната лихва от 02.06.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По делото е представен договор за предоставяне на кредит № *** от 06.02.2020г., сключен между страните по делото, по силата на който е предоставен кредит в размер на 800 лв., със срок на кредита 300 дни, фиксиран годишен лихвен процент – 40.15 % и годишен процент на разходите по кредита: 48.3 %.

Представени са Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от „Изи Финанс“ ЕООД.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което процедурата по кандидатстване за договор за кредит № *** е изпълнена. Ответникът имал регистриран профил в системата на дружеството – ищец и е предоставил лични данни в хода на тази процедура. Изпратен му е SMS с уникален код за сключване на договора за кредит на посочения от него телефонен номер.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което сумата по договор за предоставяне на кредит № *** от 06.02.2020г. в размер на 800 лв. е отпусната от ищцовото дружество на ответника и изплатена от „Изипей“ АД на 06.02.2020г. По договора за кредит са извършени две плащания в общ размер на 345.07 лв. на дати 09.03.2020г. и 08.05.2020г. След приспадане на внесените суми от ответника задълженията по договора за кредит са в размер на 638.43 лв. главница, 95.04 лв. договорна 2 лихва, 19.51 лв. лихва за забава от 02.12.2020г. до 21.03.2021г.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 9133 по описа на Пловдивски районен съд за 2021г., че срещу издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

От представените писмени доказателства, както и от заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът възприема като компетентно и обективно дадено, се установява, че между „Изи Финанс“ ООД и А. Н. С. е възникнало облигационно правоотношение по договор за предоставяне на кредит № *** от 06.02.2020г., а от заключението на съдебносчетоводната експертиза, което съдът възприема като компетентно и обективно дадено – че заемната сума в размер от 800 лв. е изплатена от „Изипей“ АД на 06.02.2020г. Договорът за заем е реален договор, който се счита сключен от момента на предаването на паричната сума, като с оглед събраните по делото доказателства, вкл. и приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, съдът намира за установено, че заемната сума е предадена на кредитополучателя.

В договора за кредит е уговорено връщане на обща сума в размер на 1345.22 лева в срок от 10 месеца. Фиксираният годишен лихвен процент е 40.15 %, годишният процент на разходите – 48.3 %. В договора е инкорпориран погасителен план, в който са посочени размер на месечните вноски и падеж за погасяването им, вкл. при непредставяне на обезпечение по чл.3, ал.1, с включена неустойка.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая в процесния договор се явяват посочени само абсолютните стойности на ГПР, без ясно разписана М.ка на формирането му – кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 48.3 %, посочената годишна фиксирана лихва от 40.15 % е неясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. Съдът намира, че потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният процент на оскъпяване на кредита и дали посоченият в договора ГПР съответства на действителните разходи за кредитополучателя. Според настоящия състав клаузата за договорената възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Лихвата надвишава както двукратния, така и трикратния размер на законната. Съдът възприема и изложените в отговора на исковата молба възражения за нищожност на клаузата за неустойка. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д.

№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън 3 присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. В случая страните са уговорили клауза за задължаване на потребителя да осигури едно от следните обезпечения на кредитора в 5дневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл.3, ал.1 от договора/ - две физически лицапоръчители, всяко от които да представи служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ищцовото дружество, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, да подпише договор за поръчителство или банкова гаранция, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.

Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.