Решение № 409 от 06.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. Пловдив, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20265330201203 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №107 от 06.02.2026г. на Заместник – кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, упълномощен със Заповед №23ОА-3278/18.12.2023г. на кмета на Община Пловдив, с което на Т. М. Т., ЕГН:********** на осн. чл.183, ал.4, т.8 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 51,13 евро за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП.

Жалбоподателят атакува наказателното постановление като незаконосъобразно, с искане за отмяната му. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява, като поддържа жалбата и прави същото искане. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт Г.Р., който оспорва жалбата и прави искане за потвърждаване на наказателното постановление. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната 1 съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /лицето, което е било санкционирано/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 19.10.2025г., около 17.40 часа, жалбоподателят Т. М. Т. паркирал лек автомобил с рег. № ****, собственост на П.М.К., в зоната на кръстовище, образувано между ул.„Фредерик Жолио Кюри“ и ул.„Стефан Веркович“ в гр.

Пловдив. Действията му били установени от Й. С. Ч. – **** към сектор „Общинска полиция“ – Пловдив, поради което същият съставил глоба с фиш №0002702707/19.10.2025г., в отсъствие на водача. Фишът бил съставен на собственика на МПС – то. Фишът бил оспорен пред Районен съд – Пловдив и преписката била изпратена по компетентност на Началник сектор „Общинска полиция“

–

Пловдив.

Въз основа на материалите по административнонаказателната преписка и във връзка с подадената от собственика декларация по чл.188 от ЗДвП на водача Т. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №008686 от 08.01.2026г. за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствие на нарушителя, който го подписал без възражения.

Възражения срещу съставения АУАН не били депозирани в законоустановения срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на Т. М. Т., ЕГН:********** на осн. чл.183, ал.4, т.8 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 51,13 евро за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от приложените по делото писмени доказателства, така и от гласните доказателства – показанията на свидетеля Й. С. Ч.

/актосъставител/, които са логични, обективни, непротиворечиви и съответстващи на събраните писмени доказателства. Свид. Ч. установява фактическа обстановка, идентична с очертаната в АУАН и НП.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните 2 правни изводи:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице, съобразно разпоредбата на чл.167, ал.2, т.1 от ЗДвП и съобразно приложената по делото Заповед №23ОА – 3271 от 18.12.2023г., като в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност /съгласно разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДвП и приложената по делото Заповед №23ОА – 3278 от 18.12.2023г./, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. По силата на посочената разпоредба престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. От доказателствата по делото се установява, а и не се оспорва от жалбоподателя, че на посочената в АУАН и в НП дата, той е паркирал лек автомобил с рег. №****, в зоната на кръстовище, образувано между ул.„Фредерик Жолио Кюри“ и ул.„Стефан Веркович“ в гр. Пловдив, което паркиране е в нарушение на цитираната законова разпоредба.

Абсолютно ирелевантно за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя е обстоятелството има ли допуснати нарушения от други лица, включително и представители на Общината, които да са го мотивирали да извърши нарушението, за което е издадено атакуваното наказателно постановление.

Съгласно чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП се наказва с глоба от 100 лв. водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище. В една от хипотезите на цитираната санкционна разпоредба попада и процесният случай.

Предвидената глоба е във фиксиран размер. В такъв именно размер е наложена и на жалбоподателя.

3

Извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Конкретното нарушение не разкрива признаци, които да го отличават с по - ниска степен на обществена опасност от типичната в сравнение с други нарушения от същия вид.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и съобразно с чл.63д, ал.4 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, която предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 66,47 евро /с левова равностойност на 130 лева/. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като същото е приключило в едно съдебно заседание. Поради това следва да се присъди възнаграждение на минимума от 66,47 евро.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5, вр. ал.9, вр. чл.63д, ал.4 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №107 от 06.02.2026г. на Заместник – кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, упълномощен със Заповед №23ОА-3278/18.12.2023г. на кмета на Община Пловдив, с което на Т. М. Т., ЕГН:********** на осн. чл.183, ал.4, т.8 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 51,13 евро за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Т. М. Т., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на Община Пловдив сумата в размер на 66,47 евро, представляваща сторените по делото разноски за осъществена юрисконсултска защита.

4

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5