Присъда № 66 от 15.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА рег.№ 66 от 15.09.2026г на

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ ПО ВНОХД 779/2026г.

Въззивното производство по делото е образувано по протест на Районна прокуратура Пловдив, въззивна жалба от адв. М. Б. защитник на подсъдимия * М. и въззивна жалба от адв. И. П., защитник на подсъдимия Р. С., всички срещу присъда № 136 от 02.07.2025г., постановена по НОХД № 6888/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив.

С присъдата на първоинстанционния съд подс.* М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 194, ал.

1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК поради което на основание чл. 54, ал. 1 НК е осъден на лишаване от свобода в размер на десет месеца, като на основание чл. 304 от НПК е признат за невинен за това на 13.08.2022г в град Пловдив като непълнолетен, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, да е отнел чужда движима вещ – механичен уред „Курбел“, на стойност 18,72 лева, собственост на ДПНК „Железопътна инфраструктура ССТ“, град Пловдив, без съгласието на ръководството, с намерение противозаконно да я присвои, и е оправдаван по повдигнатото ву обвинение в тази част. Със същата присъда подс.* М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 346, ал.

2, т. 1 вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и вр. чл. 54, ал. 1 от НК поради което е осъден на лишаване от свобода в размер на десет месеца. На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на десет месеца, изпълнениетона което е отложено на основание чл. 69, ал. 1 вр. с чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от две години. Приспаднато е предварителното задържане на подсъдимия. На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът е групирал наложените на подс. * М. наказания по НОХД № 5791 / 2024 г. на Районен съд - Пловдив и по НОХД № 6888 / 2023 година на Районен съд – Пловдив, като му е определено едно общо най-тежко наказание в размер на десет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години.

С атакуваната присъда на първостепенния съд подс.Р. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр . ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и на основание чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода в размер на осем месеца, изтърпяването на което на основание чл. 69, ал. 1 вр . с чл. 66, ал.

1 от НК е отложено с изпитателен срок от две години. Приспаднато е времето на предварителното задържане. На основание чл.25, ал. 1 , вр.с чл. 23, ал. 1 от Н К са групирани наложените на подсъдимия наказания с присъда № 15 / 23.01.2025г. по НОХД № 6177 / 2024 година на Районен съд - Пловдив, влязла в сила на 08.02.2025 година и наказанието по настоящата атакувана присъда по НОХД № 6888/2023г. на Районен съд - Пловдив, като му е определено едно 1 общо най-тежко наказание в размер на една година лишаване от свобода. На основание чл. 69, ал. 1 вр. с чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил определеното общо най-тежко наказание от една година лишаване от свобода за срок от две години.

С протеста първоинстанционната присъда се атакува с твърдения за неправилност в частта на размера на наложените на подсъдимите наказания, както и за неправилност в частта, в която подс.М. е бил оправдан по отношение на деянието от 13.08.2022г, включено в продължаваното престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК. Иска се присъдата да бъде изменена, като се УВЕЛИЧИ определеното на подсъдимия И. Р. М., наказание за извършеното от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като при условията на чл. 54, ал. 1 НК м у бъде наложено наказание „лишаване от свобода" в размер на 2 години, което на основание чл. 69, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1 от НК бъде отложено за срок от 3 години, както и за извършеното престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като при условията на чл. 54, ал. 1 НК също му бъде наложено наказание „лишаване от свобода" в размер на 2 години, което на основание чл. 69 ал. 1 вр. чл. 66 ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от 3 години, като на основание чл. 23, ал.1 от НК му бъде определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода" в размер на 2 години, което на основание чл. 69, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1 от НК бъде отложено за срок от 3 години. Иска се присъдата да бъде изменена, като се УВЕЛИЧИ определеното на подс.Р. С. наказание за извършеното от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл.194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като при условията на чл. 54, ал. 1 НК му бъде наложено наказание „лишаване от свобода" в размер на 1 година, което на основание чл. 69 ал. 1 вр. чл. 66 ал. 1 от НК бъде отложено за срок от 3 години. Иска се още присъдата да бъде ОТМЕНЕНА в частта й на оправдателния диспозитив за деянието от 13.08.2022г. спрямо подс. И. Р. М., включено в продължаваното престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и вместо него да постанови нов а, с която ДА бъде ПРИЗНАТ подсъдимия И. Р. М., за ВИНОВЕН по повдигнатото му обвинение за това деяние.

Постъпило е допълнение към протеста, в което се сочи че и двамата подсъдими са негативно охарактеризирани, тъй като са автори на множество престъпни деяния и противообществени прояви, въпреки младата си възраст Изтъква се, че опитите подсъдимите да бъдат превъзпитани посредством налагането на мерки по реда на ЗБППМН са неуспешни. Изтъква се, че з а кратък период от време подс.И. М. е извършил двете престъпления, като едно от тях е било осъществено и при условията на продължавано престъпление.

Възразява се, че от страна на първостепенния съд н е са били отчетени по съответен начин и последващите осъждания на подсъдимите. В допълнението към протеста се съдържа и изявление, с което прокурорът ОТТЕГЛЯ протеста 2 в частта му, в която е било поискано ДА СЕ ОТМЕНИ присъдата, в частта й относно оправдателния диспозитив по обвинението за деянието от 13.08.2022 г. спрямо подсъдимия И. Р. М., което е било включено в продължаваното престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК .

С въззивна жалба от адв. М. Б., защитник на подсъдимия * М. присъдата се атакува с твърдения за нарушение на материалния и процесуалния закон.

Твърди се, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, като и се твърди още, че липсват както преки, така и косвени доказателства. В допълнението към въззивната жалба се сочи, че присъдата не кореспондира с доказателствата по делото и е основана на предположения. Възразява се, че в обвинителния акт се сочи, че инкриминираните деяния са извършени на паркинга на УМБАЛ „Свети Георги", а в същото време, от показанията на разпитаните свидетели, включително пострадалите лица и разследващите полицаи, се установява, че извършените оперативно-издирвателни и процесуално-следствени действия са били насочени към паркинга на УМБАЛ Пловдив (т.нар. Окръжна болница). Изтъква се, че е ноторно известно, че УМБАЛ „Свети Георги" се намира на бул. „Пещерско шосе" №66, а УМБАЛ Пловдив н а бул. „България" №234 и противоречието засяга съществен елемент от предмета на доказване - мястото на извършване на деянието.

Възразява се, че вещото лице * изготвила Стоково-оценъчна експертиза рег.

№ УРИ 438000-6584/15.05.2023г. не е извършила лично оглед на вещите като първоинстанционният съд е приел тази експертиза като годно доказателство макар същата да е необоснована, непълна и изготвена при съществени методологични пропуски. Оспорва се доказателственото значение Дактилоскопната експертиза установила следи от лицето М. върху документи, намирали се в автомобила, тъй като автомобилът е бил оставен отключен и без надзор в продължение на два дни в земеделска местност. Възразява се, че комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза касаеща обвинението по чл. 346, ал. 2, т. 1 НК е без входящ номер, като се изтъква, че липсват експертизи по ДП № 174/2023 г. и № 479/2023 г., които да установяват психичното състояние на подсъдимия към инкриминираните дати, а приетите експертизи по ДП № 119/2023 г. и № 171/2023 г. са несъотносими, процесуално опорочени и фактически неадекватни спрямо предмета на доказване. Изтъква се, че приетата експертиза по ДП № 171/2023 г. е с дата 18.09.2021 г., т.е. две години преди инкриминираните деяния и отнася се до трето лице на име С., поради което е напълно неотносима към предмета на доказване. Твърди се, че експертните заключения са базирани върху обяснения на подсъдимия, дадени в досъдебното производство без осигурена задължителна адвокатска защита, което е опорочило експертизите, а съдът неправомерно е допуснал деривативно използване на негодни доказателства. Твърди се още, че съдът е приел като доказателство направени извън процесуални самопризнания от непълнолетните подсъдими възприети от полицаите * и * без да е присъствал адвокат. Иска се присъдата да бъде 3 отменена изцяло в осъдителната й част, като подсъдимият бъде признат за невинен и оправдан, а по отношение на оправдателната част на присъдата се иска същата да бъде потвърдена.

С въззивна жалба от адв. И. П., защитник на подсъдимия Р. С. се иска присъдата да бъде отменена изцяло и подсъдимия да бъде признат за виновен и оправдан, а алтернативно присъдата да бъде изменена, като бъде намалено наложеното с нея наказание „лишаване от свобода“.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът поддържа протеста и направените в него искания за увеличаване на наказанието, като твърди, че подсъдимите са личности с много висока обществена опасност .

Защитникът на подс.Р. С.- адв.П. възразява, че отнетите според обвинението вещи са такива без стойност, поради което деянието е несъставомерно, а единствената вреда, която е нанесена на пострадалия е счупеният прозорец на колата, за което повреждане няма повдигнато обвинение. Защитникът на подс.* М.- адв.Б. моли да бъде постановен справедлив и законосъобразен акт, с който подсъдимият да бъде признат за невинен като се възразява срещу детозирания протест с твърдението, че същия не кореспондира със събрания по делото доказателствен материал.

В последната си дума всеки от подсъдимите молят протеста да не бъде уважаван.

Пловдивският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата, съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Протестът и жалбите са ДОПУСТИМИ, подадени от правоимащи лица в законоустановения срок. По същество жалбата от адв.И. П. е основателна, жалбата от адв.Б. е частично основателна, а протестът е неоснователен.

От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка по описаните в обвинителния акт отделни деяния:

Свид.* работила в Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“ с месторабота гара * в град Пловдив като *, отговарящ за почистването на района и наличността на съоръженията във връзка обслужването на влаковите композиции. След като се явила на работа сутринта на 14.08.2022г, при обход на района около 06.45ч, свид.

* забелязала, че на Пост 1 – двуетажна постройка на 800 метра източно от сградата на гарата и на 3 метра встрани от жп линиите, вратата била отворена. Тази врата била метална, без патронник и се заключва ла с катинар посредством две халки, захванати на куки, като свид.* забелязала, че едната от куките е откъртена и катинарът виси свободно на другата халка. За тези обстоятелства свидетелката съобщила на своите колеги на смяна, след което се върнала с един от тях. След като влезли в помещението, те констатирали, че от металната кутия, фиксирана на лявата част от бюрото, липсвала пломбираната манивела за ръчно обръщане на стрелковия обръщателен апарат: „Курбел СОА-3“. Сигнал за 4 кражбата е подаден от * на ЕЕН 112 и на същата дата от полицай от 03 РУ на МВР - Пловдив от 09:50 до 10:30 часа бил извършен оглед на местопроизшествието. Според изготвена справка от ръководител звено Счетоводство на Секция „Сигнализация и телекомуникации“, град Пловдив на Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна Инфраструктура“, към 31.08.2022г. материалният актив курбел бил на стойност 18,72 лева.