Решение № 1393 от 30.09.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1393 гр. Плевен, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Г. И. при участието на секретаря Наталия Ст. Николова като разгледа докладваното от Силвия Г. И. Гражданско дело № 20264430100059 по описа за 2026 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на молба от С. П. С., ЕГН **********, от гр.***, обл.Плевен, ул. „***“ №*** чрез чрез адв. Е. И., против „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „***“ № ***, и „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „***“ № ***, вх.***, с посочено правно основание – чл.26, ал.1 ЗЗД и чл. 55, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на ***г., ищецът сключил с първия ответник Договор №*** за потребителски кредит, а с втория ответникДоговор за предоставяне на поръчителство, като усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 500 лева.

Ищецът счита, че Договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 3ПК и на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10 ЗПК.

Сочи, че съгласно условията на Договор за потребителски кредит № ***, лихвеният процент по кредита е в размер на 36.00 %, а годишният процент на 1 разходите е 48,40%. Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки ГПР от 44,01 % е заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Счита, че уговореното възнаграждение за фирма - поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК.

Позовава се на дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПK , според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Твърди, че в нарушение на императивните изисквания на чл.

19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 36,00 % разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата - поръчител.

Излага доводи, че поради невключването на възнаграждението в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Сочи, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

Ищецът счита, че кредиторът недобросъвестно го е увредил като 2 потребител, който е сключил кредитната сделка при планирани разходи в размер на 44,01 % ГПР. Сочи, че не му е било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на изискванията на чл. 5 от ЗПК преди сключване на договора какъв е размерът на всички разходи, които следва да заплати. Счита, че кредиторът не е изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо е предоставил стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 500лв. с посочен ГПР 44,01 %, с различни стойности на месечната погасителна вноска и други условия от действително приложените в правоотношението.

Излага доводи, че уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не поражда правни последици, поради следните съображения:

Договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се осъществи за валидното му възникване. Сочи, че Договорът е едностранен, безвъзмезден и каузален, като правното основание за учредяването па поръчителство е кредитора да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника по обезпеченото правоотношение. Излага доводи, че законодателят е уредил договора за поръчителство като съглашение между кредитора и трето, различно от длъжника лице, отчитайки обстоятелството, че кредиторът има легитимен интерес в негова полза да бъде учредено лично обезпечение. Сочи, че длъжникът няма такъв защитен от закона интерес, поради което сключването на сделка между него и третото лице - поръчител е лишена от правно основание.

Изложени са доводи, че поставяйки на кредитополучателя изискване да сключи договор с поръчителя, „***" ЕАД е договарял в полза на поръчителя по смисъла на чл. 22 ЗЗД. От вътрешните отношения между „***" ЕАД и кредитополучателя прави извод, че ако беше изразил воля да сключи договор за поръчителство, той не го прави в изпълнение на свое задължение към кредитодателя. Поради изложеното счита, че единственият му мотив би бил да надари кредитора. Сочи, че по силата на чл.225, ал. 1 ЗЗД, с договора за дарение дарителят следва незабавно да престира, в противен случай договорът е нищожен.

Излага доводи, че клауза, която предвижда, че се дължи възнаграждение 3 за осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с целта на Директивата.

Твърди, че на практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин счита, че на длъжника се вменява задължение да осигури възнаграждение за обезпечение, с което дългът му нараства, тоест опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.

Отправено е искане към Съда да постанови решение, с което да прогласи, че Договор №*** /***г. за потребителски кредит, сключен с „***" ЕАД е нищожен.

Отправено е искане към Съда да постанови решение, с което да постанови, че Договор за възлагане на поръчителство от ***г., сключен с "***" ЕООД е нищожен.

Отправено е искане към Съда да постанови решение, с което да осъди „***" ЕАД да заплати на ищеца сумата в размер на 20 лева, представляваща недължимо заплатена сума- възнаградителна лихва по Договор №*** /***г. за периода от ***г. до 20.02.2025г., ведно със законовата лихва от датата на депозирана на настоящата искова молба, до окончателното изплащане на сумата.

Отправено е искане към Съда да постанови решение, с което да осъди „***" ЕАД да заплати на ищеца заплатена от нея в периода от ***г. до 20.02.2025г. сума в общ размер на 50 лева, представляваща недължимо заплатена сума- парични плащания, извършени в изпълнение на непородилия правно действие Договор за поръчителство към Договор за кредит №*** /***г. Представени са писмени доказателства. Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „***" ЕАД, редовно уведомен, депозира писмен отговор на искова молба, чрез *** Х. Г., в който са изложени доводи, че претенциите са неоснователни и недоказани.

Излагат се доводи, че на ***г. между ищеца и ответника „***“ ЕАД е сключен Договор за кредит №*** /***г. На същата дата се твърди, че ищецът е усвоил главницата по кредита в размер на 500 лв.

4

Ответникът счита, че Договорът за кредит съдържа всички предвидени в чл. 11 от Закона за потребителския кредит реквизити, като включително отговаря на всички изисквания на действащото в Република България законодателство, предвид което същият е действителен.

Ответникът счита за неправилни изложените в исковата молба пороци на договора за кредит, свързани с невключване на претендирана от “***“ ЕООД сума. Ответникът оспорва изложените в исковата молба доводи за нищожност, свързани с неправилно изчисляване на ГПР, произтичащо от невключване на разход за поръчителство. Счита, че ГПР е изчислено правилно.

Оспорва изложените в исковата молба твърдения за недействителност на процесния договор.

Сочи, че изискването за обезпечаване на потребителския кредит е разписано в изпълнение на разписаните в Директива 2008/48 и ЗПК разпоредби.

Ответникът акцентира на естеството на получената от ищеца услуга, а именно т.н. „бързи кредити“, които от гледна точка на занижените изисквания към кредитната история на клиентите и тяхната платежоспособност, се явяват високо рискови, предвид което и в случай не неблагоприятно развитие на възникналите правоотношение /каквото е и настоящото, предвид отказа от страна на ищцата да върне предоставения й кредит/, единствената сигурна възможност кредитора да получи дължимите суми по договора, е да се удовлетвори от обезпечението по кредита. По повод изложените твърдения за неизпълнимост на изискванията за обезпеченост, ответникът счита че същите са недоказани.

По повод всички изложени в исковата молба твърдения за нищожност, поради неравноправност на договора /в цялост или на отделни негови членове/, ответникът счита, че в исковата молба не се предоставят никакви доказателства за липсата на „индивидуално уговорени“ клаузи, Отправено е искане неоснователни и недоказани. да бъдат отхвърлени претенциите, като

Ответникът не оспорва, че при изчисляване на ГПР и включване на допълнителни разходи към него, би се надвишил законов определеният размер 5 по чл. 19, ал.4 ЗПК. В тази връзка моли да не бъде допускана ССЧЕ, доколкото въпросът за включване на тези допускания е правен, и не се оспорва от ответника, че при включване ще бъде превишен размера на ГПР. Не са направени доказателствени искания. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „***" ЕООД, редовно уведомен, депозира писмен отговор на искова молба, чрез адв. Д. Д., в който са изложени доводи, че претенциите са неоснователни и недоказани.

Излагат се доводи, че на ***г. между ищцата и ответника „***“ ЕООД е сключен Договор за възлагане на поръчителство. Сочи се, че по силата на последния, ответникът е поел задължение да се задължи да отговаря солидарно за всички задължения на ищеца по Договор за потребителски кредит. Твърди се, че в резултат на поетото задължение и след уведомление от страна на кредитора, че кредитът не е обезпечен по друг начин, че е сключен Договор за поръчителство между „***“ ЕООД, в качеството му на поръчител и „***“ ЕАД - в качеството му на кредитор. Сочи се, че със сключването на Договора за поръчителство, ответникът е изпълнил поетото с Договора за възлагане на поръчителство задължение да се задължи солидарно с ищцата за всички задължения, произтичащи от посочения договор за потребителски кредит.

Ответникът оспорва изложените в исковата молба недействителност на договора за възлагане на поръчителство. доводи за

Отправено е искане да бъдат отхвърлени претенциите, като неоснователни и недоказани. Не са направени доказателствени искания.

Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. С Молба взема становище по хода на делото. Исковата молба се поддържа по изложените съображения. Направено е искане за изменение на иска по чл. 55 ЗЗД, на осн. чл. 214 ГПК. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „***“ не се представлява.

В открито съдебно заседание ответникът „***“ не се представлява.

С Протоколно определение №2107/01.09.2026г. на осн. чл. 214 ГПК е допуснато изменение на претенцията по чл. 55 ЗЗД, като по отношение на платена възнаградителна лихва, се счита предявен вместо за сумата от 20 лева, за сумата от 38 лева, равняващи се на 19,43 евро, а по отношение на платено възнаграждение за поръчителство се счита предявен вместо за сумата 6 от 50 лева, за сумата от 326 лева, равняващи се на 166,68 евро.