Решение № 32 от 18.11.2022, Районен съд - Кула
- Съд
- Районен съд - Кула
- Дело
- Административно наказателно дело 39/2022
- Вид
- Решение № 32
- Подписан
- 18.11.2022
- В сила
- 02.02.2023
- Състав
- Дияна Иванова Дамянова Цанкова
Цитирани разпоредби
- чл.10 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.108, ал.2 · Закон за горите
- чл. 257, ал.1,т.1 · Закон за горите
- чл. 50,ал.9 · Наредба № 8 от 5 август 2011 г. за сечите в горите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 32 гр. Кула, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря Нели Г. Йончева като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Административно наказателно дело № 20221330200039 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Постъпила е жалба от И. А. Д. с ЕГН ********** от гр. Кула, общ. Кула, обл. Видин, ул. „ ....... против Наказателно постановление № 333 от 10.06.2022г. на директора на РДГ – Берковица, с което му е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл. 50,ал.9 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите за това, че в качеството му на регистриран лесовъд по смисъла на чл.108, ал.2 от Закона за горите е допуснал изграждането на 2/два/броя извозни пътища, които не са ограничени с видим знак върху оставащите на корен дървета в подотдел 160“м“ в землището на с. Г., общ. Кула, обл. Видин в имот № ***, горска територия, собственост на физически лица, а именно „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 257, ал.1,т.1 от Закона за горите.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, необосновано, издадено при съществени процесуални нарушения, които не са конкретизирани.
В съдебното заседаниe жалбоподателят редовно призован се явява и се представлява от адвокат Георги Гергов от АК – Видин. Същият поддържа жалбата и иска отмяна на наказателното постановление. Посочва, че при извършване на проверката жалбоподателят не е присъствал, в атакуваното наказателно постановление не е посочена дата на извършване на нарушението, което е съществено процесуално нарушение, водещо да отмяна на същото. Също така посочва, че технологичният план е изготвен от лице, различно то жалбоподателя и същият не може да носи административна отговорност за дейност, която не е компетентен да изпълнява. Също така се излагат и възражения, че не е безспорно доказано и твърдяното нарушение, тъй като от разпита на собственика на имота се установява, че просеките в 1 имота са били обозначени, като обозначаването е извършено от свидетеля и жалбоподателя, както и че дори да се приеме, че същото е извършено, то е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са настъпили каквито и да е вредни последици.
Въззиваемата страна– директорът на РДГ – Берковица не се явява и не се представлява. Изразява писмено становище, с което моли съда жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като излага доводи в тази връзка.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата се явява основателна, макар и не на всички посочени в жалбата основания.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което констатира следното:
От фактическа страна се установи следното: На 23.03.2022г. свидетелите Д.В.К. и Ю. Н. Л. извършили проверка на Поземлен имот № 15415.251,50 в отдел 168, подотдел “М“ в землището на с. Г., където констатирали, че насаждението, което е предвидено за сеч и което е с издадено позволително за сеч е с проведена постепенна котловинна сеч, като не е констатирано отсичането на дървета, които не са маркирани с контролна горска марка, но на терен били изведени пътища в подотдела, които не са отразени на картата на технологичния план и не били маркирани на терен със знаци, кото по този начин се е получило разстройване на насаждението. Жалбоподателят не е присъствал на проверката, а проверяващите го уведомили по телефона, като след приключване на проверката в имота се срещнали с жалбоподателя в гр.
Кула, където го запознали с констатациите, които били направили, като жалбоподателят ги уведомил, че няма възражение и на място в негово присъствие свидетелят К. съставил КП серия Р014 №008855, в което отразил констатираното при проверката и АУАН серия № Р014/2022, № на бланка 101124, които му предявил. Жалбоподателят не е направил възражения при съставянето на акта, както и не е депозирал писмени такива в законоустановения срок. Като време на извършване на нарушението е прието времето от датата на началото на сечта по позволителното за сеч до деня на проверката. Посоченият АУАН бил съставен срещу жалбоподателя за това, че в качеството му на регистриран лесовъд по смисъла на чл.108, ал.2 от Закона за горите е допуснал изграждането на 2/два/броя извозни пътища, които не са ограничени с видим знак върху оставащите на корен дървета в подотдел 160 “м“ в землището на с. Г., общ. Кула, обл. Видин в имот № ***, горска територия, собственост на физически лица, което нарушение е извършено в периода от 05.02.2022г. до 23.03.2022г., което нарушение квалифицирал като такова по чл. 50, ал.9 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите. Така описаната фактическа обстановка била изцяло възприета от администратинтонаказващият орган, както и правната квалификация на деянието, който издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 257, ал.1, т.1 от Закона за горите, на 2 жалбоподателя Д. наложил административно наказание – „Глоба” в размер на 300.00 лева. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 17.06.2022г. по пощата.
Така посочената фактическа обстановка се установи по категоричен начин от събраните по делото доказателства – разпита на свидетелите Д.В.К. актосъставител и Ю. Н. Л.- старши експерти в ИАГ, както и от приложените по делото писмени доказателства- цитираните по- горе от съда констативен протокол и АУАН, позволително за сеч. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели К. и Л., които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тяя. Същите са пряко относими към фактическото деяние, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни. По делото е разпитан свидетелят Н.П.Н, който е собственик на процесния имот, който свизетелства, че той лично, заедно с жалбоподателя е маркирал дърветата, където е следвало да бъдат направени просеките, но не оспорва констатираното от служителите на ИАГ, че към момента на проверката не е имало такава маркировка, като посочва, че е възможно спреят, с който са напръскани дърветата да е бил нетраен и към момента на проверката да се е изтрил.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание- чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя, както и на НП. Актовете са издадени от компетентни органи.
Налице е обаче допуснато съществено процесуално нарушение от страна на административнонаказващият орган, което е съществено и е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице – не е посочена дата на извършване на нарушението, каквото възражение е направил и процесуалния представител на жалбоподателя. Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят са задължителни реквизити, а едно от основните, наред с мястото е датата на извършване на нарушението, тъй като освен, че е задължителен реквизит на НП, индивидуализира пряко нарушението като такова, като непосочването му по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Освен, че ограничава възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен, посоченото процесуално нарушение лишава и съда от възможността да прецени дали не са изтекли давностните срокове и т.н. Горното съставлява съществено процесуално нарушение, грубо нарушаващо правото на защита на обвиненото лице, да разбере в какво точно е обвинено и съставлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
3
Предвид характера на описаното нарушение, обуславящо решаващия извод на настоящата инстанция, съдът намира, че същото е от категорията на съществените, което предполага отмяната на обжалваното НП и не следва да излага доводи относно съществото на делото.
За пълнота съдът намира за необходим да посочи само, че законът не санкционира допустителството на нарушение по чл. 50, ал.9 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, за което е санкциониран жалбоподателя.
Според чл.10 от ЗАНН при административните нарушения подбудитетелите, помагачите и укривателите, както и допустителите са наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ, а настоящият случай не е такъв.
С оглед на посоченото, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 333 от 10.06.2022г. на директора на РДГ – Берковица, с което на И. А. Д. с ЕГН ********** от гр. Кула, общ.
Кула, обл. Видин, ул. „ ....... му е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл. 50,ал.9 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Видин по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________ 4