Решение № 158 от 02.08.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. гр. Хасково, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гроздан Б. Грозев при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно наказателно дело № 20245640200432 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от И. П. Ч., от гр.Враца, чрез адв.В. Ч. от АК-Враца, срещу Наказателно постановление № 24-1253-000574 от 07.03.2024г. на Началник група при Сектор ПП в ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложено административни наказания – "Глоба" в размер на 700 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Жалбоподателят счита, че в производството по установяване на административно нарушение и съставяне на процесния АУАН, били допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, както и при издаване на обжалваното наказателно постановление, което не съдържало реквизитите по чл. 57 от ЗАНН, което се явявало основание НП да бъде отменено. Твърди се, че АУАН е съставен извън сроковете на ЗАНН. Оспорва се компетентността на актосъставителя и наказващият орган, както и техническата годност на техническото средство с което е засечена скоростта.

При условията на евентуалност се иска съдат да измени атакуваното НП, като приложи закона за по-леко наказуемо нарушение, без съществени изменения на обстоятелствата, а именно да се наложи наказание на осн.чл.182, ал.1,т.5 от ЗДвП. Претендират се и разноски.

1

В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява и не изпаща представител.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо представя становище по жалбата, като моли изложените в нея доводи да не бъдат взети предвид от съда и същата да бъде оставена без уважение, а при условията на евентуалност – в случай, че жалбата бъде уважена, моли да не бъдат присъждани разноски над установения законов минимум.

Жалбата според съда следва да се приема за подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Видно е ,че НП е връчено на 07.05.2024г. а жалбата е подадена на 13.05.2024г., тоест в сроковете по ЗАНН.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 19.06.2023г. в 15:46 часа, в гр. Хасково по бул. "Г.С.Раковски" до завод „МИР“ в посока центъра, било установено и заснето с автоматизирано техническо средство ATCC тип ARH CAM S1 с №120ссеf, установено и фиксирано в снимков материал №147771, движение на лек автомобил марка, „Инфинити КЮ 30“ с peг. № СВ 7028 ВР, със скорост 104 км/ч при ограничение за населено място 50 км/ч. Отчетен толеранс от минус 3% в полза на водача и е прието движение скорост 101 км/ч при ограничение за населено място 50 км/ч. и превишението от 51 км/.

От направена Справка в АИС "Регистрация", по регистрационен номер, и справката за промяна на регистрация, се установява, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен номер е лек по своя вид и същият е регистриран на името на жалбоподателката И. П. Ч.. В попълнена и приложена Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от Закона за движението по пътищата с дата 28.09.2023г., И. П. Ч. посочва, че на процесната дата и час автомобилът й се е управлявал лично от нея самата.

Въз основа на тези констатации, срещу жалбоподателя, на 08.01.2024г. бил съставен, от свид. Д. М. В., на длъжност "мл. автоконтрольор" в СПП при ОД на МВР Хасково, в присъствието на св.В. К. В., акт за установяване на административно нарушение серия АД, бл. № 025696. Процесният АУАН бил съставен в отсъствието на лицето, сочено като нарушител в него. По делото се доказа, че до същата е отправяна покана за съставянето на АУАН. В последствие след съставяне на акта, същият е бил предявен и връчен на жалбоподателя на 19.02.2024г. След предявяването му, актът за установяване на административно нарушение бил подписан от жалбоподателя, като е отбелязано че има възражения. В съставения АУАН било вписано, предвид отчитане на допустима грешка от 3 % скорост от 101 км. ч., като реално измерената и фиксирана в снимков материал с номер №120ссеf/0147771 скорост на движение на движение на процесното превозно средство.

2

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка, като се съобразил с допустимата при отчитане на уреда грешка от 3% при скорост 104 км. ч. и също възприел реално измерена скорост на движение – 101 км/ч.

В АУАН нарушението е квалифицирано като такова по чл.20, ал.1 от ЗДвП.

На база съставеният АУАН е издадено и атакуваното НП, като в него е възприета същата фактическа обстановка но е приета друга правна квалификация на нарушението, а именно чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и приложения снимков материал с номер №120ссеf/0147771 заснет с техническо средство AТСС тип ARH CAM S1 с №120ссеf. Така приложеният снимков материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото. Съдът кредитира с доверие и възприема като достоверни показанията на разпитаните в качество на свидетели лица – свид. Д. М. В. и св.В.

К. В. за обстоятелствата, свързани с действията им по установяване на твърдяното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и авторството и по съставяне на АУАН, като логически последователни и безпротиворечиви.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км.ч., а по автомагистрала – 130 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата н а чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място над 50 км/ч, водачът се наказва с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Следователно, деянието, за което са наложени на жалбоподателя административни наказания, е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение, съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на наказателното постановление на това конкретно процесуално основание. При съставяне на АУАН съдът намира, че не са на лице допуснати процесуални нарушения, но не съществени. В случая жалбоподателят е бил уведомен и поканен за съставяне на АУАН в негово присъствие. Той обаче не се е явил. Тоест АУАН е съставен в отсъствие на 3 нарушителя. Съставянето на акта е станало в присъствието само на един свидетел. Тоест формално има нарушение на процесуалните правила на чл.40, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. Според съда това процесуално нарушение не е съществено с оглед предприетите в последствие действия по предявяване и връчване на АУАН, лично на жалбоподателя. Тоест той е имал възможност да се запознае с АУАН и да направи своите възражения по акта, след като го е получил лично. Нарушителя не е изложил конкретни възражения по никакъв начин срещу констатациите в АУАН, само е заявил, че има възражения. По този начин, следва да се възприеме, че не е накърнено правото му на защита. Затова и съдът намира, че макар и да има допуснати нарушения на процесуалните правила, те не са от категорията на тези, които водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити.

При осъществяване на дължимата преценка от съда за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН за образуване на административно наказателното производство със съставяне на акта за установяване на административно нарушение следва да се отбележи, че по отношение на едногодишния давностен срок от извършване на нарушението липсва съмнение, като същият е спазен, а и липсва конкретно възражение в тази насока.

Спорен се явява моментът относно спазване на тримесечния давностен срок за съставяне на акта за установяване на административно нарушение по чл. 34 от ЗАНН от откриване на нарушителя, като именно това е и дискусионният момент в настоящата хипотеза. Той е обусловен от начина на установяване на самото нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, станало с използване на АТСС, в контекста на разпоредбата на нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, предвиждаща, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение и предвиденото в изр. второ, че собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство и предвид изисканата и приложена справка за собственост на превозното средство, с което е извършено процесното нарушение, станало на 04.08.2023г., то срока по чл. 34 от ЗАНН, първоначално започва да тече от тази дата. В последствие обаче на 28.09.2023г. собственикът на автомобила е попълнил декларация по чл. 188 от Закона за движението по пътищата в която е посочил, че на процесната дата автомобилът му се е управлявал от него самия. Тоест срока по чл. 34 от ЗАНН започва да тече от тази дата, на която е установен нарушителя. Тоест тримесечният срок изтича на 28.12.2023г. /събота/ тоест срока изтича на 30.12.2023г. /понеделник работен ден/, или с други думи до колкото АУАН е съставен на 08.01.2024г. то той е съставен извън сроковете по чл.34 от ЗАНН.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, а по съдържанието си то формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити. С НП е саниран пропуска на актосъставителя за квалификацията на нарушението, като правилно описаното в НП е квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

4

Видно от представената по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. АУАН и НП са издадени и съответно съставени от компетентен орган в кръга на правомощията му.

Затова и съдът прие, че са на лице съществени процесуални нарушения които да водят до отмяната на НП.

От материалноправна страна, фактическите констатации, изложени в акта за установяване на административно нарушение, проверени впоследствие и от съда с допустими доказателствени средства действително се установяват по недвусмислен и категоричен начин относно факта, че е извършено деяние на посочените дата и място. По делото не е спорно, че нарушението е установено с АТСС. За налагане на наказанието, което се следва за това нарушение, не е използван редът, регламентиран в Закона за движение по пътищата, който урежда издаването на електронен фиш, тъй като установеното превишаване на скоростта е над 50 км/ч. и в тези случаи санкционната норма предвижда кумулативно наказание – глоба и лишаване от право на управление на МПС. Същевременно, законодателят допуска издаването на електронен фиш при определени предпоставки, една от които е с него да се налага само глоба.