Решение № 58 от 31.03.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Плевен, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ в присъствието на прокурора Х. П. С. като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254400600106 по описа за 2025 година Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

Образувано е по жалби от адвокат Н. Х., защитник на подсъдимите Г.

И. И. и И. Г. И., и от адвокат Х. К., повереник на частния обвинител и граждански ищец А. К. К., подадени срещу присъда № 260000 от 14.11.2024 г., постановена по нохд № 870/2020 г. по описа на Районен съд-Плевен.

С обжалваната присъда Плевенският районен съд е признал подсъдимите Г. И. И. и И. Г. И. за виновни в това, че на 13.12.2017 г. в землището на с. **********, Плевенска област, в съучастие като извършители, причинили телесна повреда на повече от едно лице – средна телесна повреда на Б. Д. М. от град Плевен и лека телесна повреда на А. К. К. от гр. Плевен, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 4, във връзка с чл.

129, ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 130, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал.

2, във връзка с ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК ги е осъдил на по шест месеца лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок.

Съдът е осъдил подсъдимите Г. И. И. и И. Г. И. да заплатят на гражданския ищец А. К. К. по 1500 лева за претърпените в резултат на извършеното престъпление неимуществени вреди, считано от 13.12.2017 г. до окончателното им изплащане, като гражданските искове в останалата част, до 1 размера на сумите от 10 000 лева е отхвърлил като недоказани.

Съдът е осъдил подсъдимите Г. И. И. и И. Г. И. да заплатят по сметката на Районен съд-Плевен, държавна такса върху уважените размери на гражданските искове в размер на по 60 лева.

Съдът е осъдил подсъдимите Г. И. И. и И. Г. И. да заплатят на гражданския ищец Б. Д. М. по 3000 лева за претърпените в резултат на извършеното престъпление неимуществени вреди, считано от 13.12.2017 г. до окончателното им изплащане, като гражданските искове в останалата част, до размера на сумите от 5000 лева е отхвърлил като недоказани.

Съдът е осъдил подсъдимите да заплатят по сметката на Плевенския районен съд държавна такса върху уважените размери на гражданските искове в размер на по 120 лева.

Съдът е осъдил подсъдимите И. Г. И. и Г. И. И. да заплатят по сметката на Районен съд-Плевен, направените по време на съдебното следствие разноски по делото в размер на по 1212,53 лева, а по сметката на ОД на МВРПлевен – направените по време на ДП разноски по делото в размер на по 116,54 лева.

Съдът е осъдил подсъдимите да заплатят на гражданския ищец и частен обвинител Б. Д. М., направените от него разноски по делото в размер на по 400 лева.

Във въззивната жалба на двамата подсъдими се съдържат оплаквания за допуснати от основния съд отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на Г.

И. и И. И., за липса на мотиви по основните въпроси, на които трябва да отговори присъдата, както и за недоказаност на обвинението по несъмнен начин. Прави се искане за отмяна на присъдата и за постановяване на нова, оправдателна присъда.

Във въззивната жалба на гражданския ищец и частен обвинител А. К.

К. се съдържат оплаквания за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания и за подценяване на реално претърпените от К. неимуществени вреди, което е рефлектирало върху присъденото му обезщетение за непозволено увреждане. Прави си искане за изменение на постановената присъда, като наказанията на подсъдимите бъдат увеличени, а предявеният граждански иск да бъде уважен в пълния му размер.

Въззивната жалба на подсъдимите Г. И. И. и И. Г. И. се поддържа в съдебно заседание от процесуалния им представител, адвокат Н. Х..

2

Въззивната жалба на гражданския ищец и частен обвинител А. К. К. се поддържа в съдебно заседание от неговия повереник адвокат Х. К..

Прокурорът изразява становище, че двете въззивни жалби са неоснователни.

Служебният повереник на заинтересованата страна Б. Д. М., адвокат С.

С., изразява становище, че жалбата на подсъдимите е неоснователна, а жалбата на А. К. К. е основателна.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбите, становищата на страните и като провери изцяло правилността на постановената присъда, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени от легитимни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани.

Разгледана по същество жалбата на подсъдимите е основателна, макар и не само по посочените в нея съображения.

При провеждане на разпоредителното заседание контролираният съд е допуснал отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на прокурора, подсъдимите, пострадалите и техните процесуални представители.

Отделно от това мотивите не отговарят на стандарта, предвиден в разпоредбата на член 305, ал. 3 НПК. Поради това обжалваната присъда следва да бъде изцяло отменена, а делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

Правилата за провеждане на разпоредителното заседание са регламентирани в разпоредите на чл. 247б и следващите от НПК и безусловно следва да се спазват от състава на съда. В разглеждания случай основният съд е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 247 – член 247в НПК, но не е изпълнил задълженията си по чл. 248, ал. 1 НПК – да даде собствена оценка и отговор на въпросите, които се обсъждат в разпоредително заседание, като ясно и точно заяви становището си по тези въпроси и го обективира в съдебен акт – определение.

Видно от протокола за проведеното на 27.07.2020 г. разпоредително заседание, след като е дал възможност на страните да изразят становище по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, съдът не е изразил – дори и декларативно, своето становище по тези въпроси, което да обективира в съдебен акт. По конкретното дело решаващият съд е изложил единствено кратки мотиви, че са 3 налице основания за разглеждане на делото по общия ред. Ето защо е възможно да се предположи, че съдебният състав не е констатирал пречки за разглеждане на делото – неподсъдност, наличие на допуснати по време на ДП отстраними съществени нарушения на процесуалните правила и т. н. При липсата на изрично произнасяне по тези въпроси се налага страните по делото и въззивната инстанция да тълкуват волята на съда, а това е недопустимо, тъй като не е ясно в чия полза ще се извърши това тълкуване и някоя от страните може да възрази с основание срещу това тълкуване, особено ако то не е в неин интерес.

Провеждането на разпоредителното заседание по предвидения в НПК ред има важно значение за съдебната фаза на наказателния процес, тъй като съобразно императивната разпоредба на член 248, ал. 3 НПК, в съдебното заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съдията-докладчик, или са били приети за несъществени. В разглеждания случай, доколкото липсва завършено разпоредително заседание, пътят за такива искания остава открит и всяка от страните, във всеки един момент, може да направи подобни възражения, а не това е целта на въведения нов задължителен стадий на наказателния процес. Като се изхожда от описаното значение на разпоредителното заседание и третирането му от законодателя като задължителен стадий на наказателното производство, непровеждането му по предвидения в процесуалния закон ред, следва да се квалифицира като съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, без да се налага да се изследва въпросът дали и в каква степен това нарушение се е отразило на правата на страните. Липсата на оценка на съда по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК е довела до нарушаване на правата на всички страни в съдебното производство.

Прочитът на мотивите към присъдата – в частта за приетата фактическа обстановка, сочи, че те представляват буквален препис на фактическата обстановка, възприета от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт. На практика съдебният състав, чийто акт се атакува с въззивните жалби, няма собствена изложена мотивировка по фактите, доказателствата и правото, а механично е възпроизвел чужди мотиви. Личните аргументи на съда са необходими, не само защото законът е ясен в тази насока, а и защото отразяват уважението на решаващия орган както към страните по 4 делото и към въззивната инстанция, така и към правосъдието като цяло. Ето защо по конкретното дело мотивите не отговарят на стандарта, установен с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК. Преписът на чужди мотиви е грубо нарушаване на процесуалните правила и налага извод, че обжалваната присъда на практика е без мотиви. В този смисъл е и непротиворечивата практика на ВКС на РБ по наказателни дела, например решение № 138 от 06.04.2010 г. по н. д. № 756/2009 г., Първо н.о. Правната доктрина и съдебната практика са категорични, че неизлагането на мотиви /към каквото се приравняват тези по конкретното дело/ е съществено нарушение на процесуалните правила и представлява абсолютно основание за отмяна на присъдата.

Излагането на собствени мотиви е било задължително и поради това, че в продължилото от 13.01.2021 г. до 14.11.2024 г. съдебно следствие първостепенният съд е събрал нови писмени и гласни доказателства и е използвал допълнителни способи за доказване.

В мотивите към обжалваната присъда е направен подробен преразказ на свидетелските показания на гражданските ищци и частни обвинители, както и на останалите разпитани свидетели. Липсва обаче прецизен анализ на свидетелските показания, съпоставка на тези показания поотделно и в съвкупност с останалите показания, както и с другите събрани по делото доказателства, съображения на съда кои от свидетелските показания какви обстоятелства установяват, анализ на фактите и правни съображения за взетото решение. Това е било наложително, тъй като /противно на приетото от контролирания съд/не всички свидетелски показания са еднопосочни, а някои от тях не кореспондират с показанията на гражданските ищци и частни обвинители. ВКС на РБ нееднократно е приемал, че показанията на пострадалия свидетел са едновременно източник на доказателства и средство за защита на накърнените му от престъплението права. Особеното положение на пострадалия в наказателния процес може да го мотивира да бъде тенденциозен, недобросъвестен и необективен. Ето защо съдът, когато преценява показанията му, следва да ги подложи на подробен и задълбочен анализ. В конкретния случай това задължение не е изпълнено. Декларативно е прието, че показанията на гражданските ищци и частни обвинители се подкрепят напълно от свидетелските показания на пристигналите на местопроизшествието полицейски служители. Този правен извод е необоснован, тъй като между двете групи свидетели има съществени противоречия относно това имали ли са пострадалите видими наранявания по 5 откритите части на тялото. В мотивите липсва коментар на твърденията, съдържащи се в показанията на А. К. и Б. М., че единият от подсъдимите е стрелял по техния автомобил с пистолет. Тези твърдения са опровергани от назначената по делото трасологическа експертиза. Въпреки това основният съд е посочил в мотивите, че приема с доверие свидетелските показания на гражданските ищци и частни обвинители, тъй като те са „непротиворечиви, кореспондират с установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и с приобщените доказателства“. При установено противоречие в доказателствените материали няма пречка съдът да кредитира едни от тях и да отхвърли други. Той обаче е длъжен да се мотивира. Смисълът на мотивирането е да предостави на спорещите страни защита срещу произволни съдебни решения, които биха могли в сериозна степен да накърнят интересите им.