Решение № 19312 от 27.10.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19312 гр. София, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. Г.А при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело № 20241110123629 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба вх. № 133404 от 22.04.2024 г., подадена от К. Р. Д., ЕГН **********, гр. София, ***А, ет. 1, ап. 3, и П. Г. Г., ЕГН **********, гр. П, ***, вх.А, ет.З, ап.5, действащи чрез пълномощника си адв. С. А. Д. от САК, личен №......, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. София, ***, ет.1 надпартерен, ап. 6, срещу Ю. А. К., ЕГН **********, гр. София, район В, "Бояна", ***, със съдебен адрес: гр. София, ***, ет. 3, чрез адвокат М. Т., с която са предявени искове по чл. 109 от ЗС и чл. 32, ал. 2 от ЗС.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е собственик на следните имоти, както следва: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор

№

...............................1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, община Столична, област София (столица), одобрени със Заповед № РД-18- 68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: град София, район “В”, улица “Р” № 15, етаж 1, находящ се в сграда с идентификатор ...............................1, предназначение: Жилищна сграда, разположена в поземлен имот с 1 идентификатор .............................., с предназначение на самостоятелния обект:

Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, стар идентификатор:

***, при съседи по кадастралната схема: на същия етаж: няма, под обекта: ...............................1.1, ...............................1.4, над обекта:

...............................1.3, представляващ по документ за собственост: първи етаж от жилищна сграда, построена върху долуописаното дворно място, находящо се в град София, улица “Р” № 15, състоящо се от една стая, кухня, хол и южна тераса, с площ по декларирани данни по документ за собственост от 98,00 кв.м., при съседи по документ за собственост: от четири страни - двор, отгоре - втори етаж, отдолу - приземния етаж, заедно с 50/100 идеални части от правото на собственост върху мястото, в което е построена сградата, съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, община Столична, област София (столица), одобрени със Заповед № РД-1868/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот по кадастрална скица: град София, район “В”, улица “Р” № 15, с площ по кадастралната скица от 1561 кв.м., с трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване до 10 метра, стар идентификатор: ***, номер по предходен план: имот с пл. № 750, квартал: 223, парцел: IV, при съседи по кадастрална скица поземлени имоти с идентификатори:

***,***,

***,***,

***,

***,

***, който съгласно действащ регулационен план съставлява УПИ IV- 750 от квартал 223 по плана на град София, местност “Гърдова глава”, одобрен със Заповед № РД-09-50-264 от 1997 г., с площ от 1573 кв.м., при съседи: улица “Р”, УПИ V-751, УПИ VI-752, УПИ VII-753, УПИ XI-754, 755, УПИ XV- 746 и тупик и при съседи по предходен документ за собственост: улица “Р”, А Б, С Х /Н К/ и от двете страни Софжилфонд.

Твърдят, че ищецът П. Г. Г., е собственик на следните имоти, както следва: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № ...............................1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

София, община Столична, област София (столица), одобрени със Заповед № РД-18- 68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: град София, район “В”, улица “Р” № 15, етаж 2, находящ се в сграда с идентификатор ...............................1, предназначение:

2

Жилищна сграда-еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор .............................., с предназначение на самостоятелния обект:

Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, стар идентификатор:

***, при съседи по кадастралната схема: на същия етаж: няма, под обекта: ...............................1.2, над обекта: няма, заедно с 30/100 идеални части от правото на собственост върху мястото, в което е построена сградата, съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор .............................. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

София, община Столична, област София (столица), одобрени със Заповед № РД-18- 68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот по кадастрална скица: град София, район “В”, улица “Р” № 15, с площ по кадастралната скица от 1561 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване до 10 метра, стар идентификатор: ***, номер по предходен план: имот с планоснимачен № 750, квартал: 223, парцел: IV, при съседи по кадастрална скица поземлени имоти с идентификатори: ***,***,

***,

***,

***,

***,

***.

По отношение на поземлен имот с идентификатор .............................., ищците сочат, че са съсобственици с ответницата Ю. А. К., при следните квоти: 50/100 ид.ч. са собственост на К. Р. Д.; 30/100 ид. ч. са собственост на П. Г. Г.; 20/100 ид.ч. са собственост на Ю. А. К..

Твърдят, че от Скица № 15-............./29.03.2022г., изд. от СГКК - гр.

София, гореописаният поземлен имот с идентификатор № ..............................

- собственост на ищците било видно, че имотът се намира в съседство с притежаван от ответницата поземлен имот с идентификатор № ***. Между двата имота на Ю. К. имало издигната ограда, която не отговаряла на реалните граници, съобразно документите за собственост на имотите и заснемането в кадастралната карта. Оградата била поставена по такъв начин, че заемала около 300 кв.м. от притежавания от К. Д. и П. Г. поземлен имот и физически ограничава тяхната възможност да упражняват правото си на собственост в пълна степен. Сочат, че чрез поставената от ответницата ограда, тя ползвала заградената част от двора като нейна изключителна собственост, което видно от представите документи (Нотариални актове и скица) не отговаряло на действителното положение. По 3 този начин и чрез тези неправомерни действия, ответницата значително увеличавала площта на собствения си двор в Поземлен имот с идентификатор № *** за сметка на собствения имот на ищците.

Ищците сочат, че на 07.02.2024 г. ищцата К. Д. отправила покана по см. на чл. 18, ал.5 ЗЧСИ чрез Частен съдебен изпълнител Ренета Милчева Василева, с peг. № 790, район на действие СГС, до ответницата Ю. К. относно премахване на оградата и осигуряване на достъп до заградената част от имота.

С поканата ищцата настоявала да бъде премахната изградената по този начин ограда в едномесечен срок от получаването на поканата, като при желание от страна на ответницата се отправя и предложението същата да я измести за собствена сметка на границата с имот с идентификатор № ***, така че да отговаря на действителното положение и реалните граници на собствеността. В поканата е отправено изявление ответницата да прекрати всички действия, с които същата пречи на упражняването на законните права на К. Д. като собственик на поземлен имот с идентификатор № .............................. и самостоятелни обекти в него. В допълнение било изложено, че на оградата е поставена и врата, която Ю. К. използвала, за да влиза необезпокоявано в имота на доверителите ми, като по този начин същевременно последните били възпирани като съсобственици да ползват заградената част от съсобствения двор, въпреки нееднократните опити от страна на К. Д. да уреди гореописаните отношения извънсъдебно.

Поканата била надлежно връчена на адресата Ю. К. на 19.02.2024 г., за удостоверяване на което бил издаден Констативен протокол от ЧСИ Ренета Милчева с изх. № 14264/20.02.2024 г. Със Съпроводително писмо за връчване по чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ с изх. № 17061/01.03.2024 г. бил получен отговор от Ю.

Константинов и Христо Константинов, чрез адв. М. Т., в който исканията на ищцата били определени като неоснователни. Доводите на адвокат Т. били, че описаният поземлен имот бил придобит от ответницата, заедно с учредено право на ползване върху част от УПИ, а именно - площ от около 290 кв.м., заедно с всички посаждения /временни и трайни/, при съседи на частта: ул.

“Р”, пътеката, която дели двете части на цялото място пред сградата към улицата на общия двор и Н Д. К, като частта от мястото се определя: 10 метра по дължината на улицата и 29 метра в дълбочина към сградата. Ищцовата страна счита посоченото твърдение за противоречащо на материалния закон и 4 естеството на правото на ползване. Излага доводи относно основната характеристика на правото на ползване, което се учредява с оглед личността на титуляра. Сочи, че носителят на ограниченото право на ползване е ограничен при упражняване на това вещно право и не може да променя вещта съществено, не може да я отчуждава нито с универсално, нито с частно правоприемство (чл. 56, ал. 1 и 2 ЗС). Сочи, че правото на ползване е непрехвърлимо и се учредява само от собственика. Позовава се и на константната съдебна практика на Върховен касационен съд, застъпена и в Решение № 163/15.07.2016 г. по гр. д. № 1451/2016г. по описа на I ГО, ВКС.

Сочат, че адв. М. Т., представител на ответника, била сочела, че границите и индивидуализацията на описаното право на ползване върху 290 кв.м. от ПИ с идентификатор .............................. били посочени още в документи за собственост от 1983 г. и всички съсобственици следвало да са наясно с факта, че отношенията между тях по отношение на ползването на съсобствения поземлен имот са уредени и всеки един от настоящите съсобственици вече е бил приел и следва да се съобразява с тази уредба.

Ищцовата страна счита това твърдение също за неоснователно и невярно.

Навежда доводи, че съсобствениците могат да определят начина на ползване помежду си и тази сделка има само облигационно действие, т.е. няма вещнопрехвърлително действие и вещта остава съсобствена. Поради тази причина тази сделка обвързва и е задължителна само за страните по нея, без да обвързва трети лица, като субсидиарно се прилагат правилата на Закона за задълженията и договорите в чл. 21, съгласно който “Договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи,”. Ако трето лице купи идеална част от този имот на по-късен етап, той не е обвързан от вече договореното от дотогавашните съсобственици, защото този договор не подлежи на вписване, няма за предмет вещни права, не е договор за делба и не е способ за ликвидиране на съсобственост. Считат, че с тази договорка просто се определя едно ползване. Твърдят, че разпределението на ползването, на което се уповава адв. Т., е относимо още към 1983 г., като за изминалия период от над четиридесет години са настъпили редица съществени промени в обстоятелствата, най-малко изразяващи се в неколкократно изменение на титулярите на правото на собственост на посочения поземлен имот, както и в обема на правата на съсобствениците.

Това давало основание на съсобствениците да ревизират така приетото 5 разпределение на ползването. Аналогично в процесния случай, собствеността върху поземлен имот с идентификатор № .............................. и сградите в него е прехвърлена на други физически лица и същите не са обвързани по никакъв от извършеното разпределение.

Ищците оспорват и третия аргумент, изведен от адв. Т., пълномощник на ответницата, според който издигната ограда не ограничавала и не нарушавала правата на останалите съсобственици на имота. Считат, че това е неоснователно и невярно твърдение, тъй като чрез неправомерните си действия ответницата значително увеличавала площта на собствения си двор в поземлен имот с идентификатор № *** за сметка на собствения имот на ищцата. Това недвусмислено водело, според ищците, до ограничаване упражняването в пълна степен на тяхното право на собственост, като са лишени от достъп и право на ползване на неправомерно оградените около 300 кв. м. от площта на гореописания поземлен имот. Позовават се на трайно установената практика на Върховен касационен съд, според която правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие. (Решение № 2/06.07.2018 г. по гр. д. № 1598/2015 г., II ГО, ВКС).