Решение № 265562 от 30.08.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№…………. гр. София, 30.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЙОАНА ГЕНЖОВА

2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА с участието на секретаря Антоанета

Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 7579 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 271626 от 11.11.2019 г., постановено по гр. д. № 25752 по описа за 2019 г. на СРС, II ГО, 168-ми състав, първоинстанционният съд е осъдил ответника „Б.И.” ЕООД да заплати на ищеца „E.-Т” ЕООД на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 87, ал. 2, вр. чл. 265, ал. 2 от ЗЗД сумата в размер на 2080,00 лева, представляваща заплатено на отпаднало основание – развален договор за изработка (ремонт) от 15.01.2015 г. възнаграждение, на основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 82 от ЗЗД сумата в размер на 2778,82 лева, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на разваления договор за ремонт, ведно със законна лихва върху сумите от датата на исковата молба – 18.06.2015 г., до окончателното изплащане на задълженията, като е отхвърлил иска по чл. 88, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, вр. чл.

82 от ЗЗД за разликата над 2778,82 лева до пълния предявен размер от 4912,18 лева като неоснователен. С крайния съдебен акт ответното дружество е било осъдено на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца сумата в размер на 681,00 лева, представляваща сторени по делото разноски предвид уважената част от исковите претенции.

Срещу първоинстанционния акт в частта, с която исковете са уважени, е постъпила въззивна жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство - „Б.И.” ЕООД. Възразява се, че СРС неправилно е приел, че отговорът на исковата молба е бил депозиран след изтичане на законоустановения срок, като се твърди, че срокът за това е изтекъл в почивен (неприсъствен) ден, а отговорът е бил депозиран в първия работен ден след него.

Поддържа се, че не отговаря на истината твърдението, че извършеният ремонт е довел до влошаване на техническото състояние на автомобила, тъй като при приемане на МПС-то е била посочена необходимостта от подмяна на скоростната кутия с нова, но ищецът е предпочел извършване на ремонт вместо подмяна.

Посочва се, че Договор за поръчка на ремонт № 4 от 21.01.2015 г. е бланка, в която липсват необходимите реквизити на двустранен договор, които да пораждат права и задължения за страните, както и че липсва първоначален договор за поръчка от 15.01.2016 г., когато първоначално е бил оставен автомобилът, а фактите и обстоятелства, за които се изисква писмена форма, не могат да се доказват единствено с гласни доказателства. Възразява се, че Фактура № **********/01.04.2015 г. не потвърждава репатриране на автомобила от бул. „*******, а касае репатриране в рамките на гр. София и същата е неотносима към делото.

Подчертава се, че от заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се установява липсата на причинно-следствена връзка между извършения ремонт, включващ подмяна на дискови спирачки, фердови спирачки, масло и филтър, и наложилата се цялостна подмяна на скоростна кутия в сервиза на „София Франс Ауто – ТСК София 2” АД. Твърди се, че не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между неизпълнение и претърпените вреди. Неизяснено оставало каква е отремонтираната скоростна кутия, каква е закупената скоростна кутия и каква е скоростната кутия, на която са направени измервания. Възразява се, че гаранционната карта не била подписана от упълномощено от ответника лице и не можела да го задължи, а посочената идентификация на частта AL4-DPO ZEYG в гаранционната карта не съответствала с посочената в протоколите от измерванията на 12.05.2015 г. – BVA AL 4, както и със заявената и подменена скоростна кутия – EST от

„София Франс Ауто – ТСК София – 2” АД. При предаване на автомобила след ремонта не бил съставен протокол във връзка с твърденията за некачествен ремонт, не била предявена на място рекламация, не били документирани недостатъци и слабости по отношение на ремонтните работи и невъзможността автомобилът да се движи на собствен ход. Сочи се, че е налице разлика в отразените във Фактура № **********/02.04.2015 г. и сервизна поръчка № 04728-4350/19.05.2015 г. показания на километража на автомобила, с оглед на което се твърди, че същият е бил в движение и извършеният от ответника ремонт не е довел до невъзможността му да служи по предназначение. Прави се искане за отмяна на решението на СРС.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство – „E.” ЕООД, в който се поддържа, че жалбата е неоснователна, като не се излагат доводи по същество.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр.

3, вр. чл. 87, ал. 2, вр. чл. 265, ал. 2 от ЗЗД за сумата в размер на 2080,00 лева - заплатено на отпаднало основание (развален договор за изработка (ремонт) от 15.01.2015 г.) възнаграждение, и с правно основание по чл. 88, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 82 от ЗЗД за сумата в размер на 4912,18 лева, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на разваления договор за ремонт, ведно със законна лихва върху сумите от датата на исковата молба – 18.06.2015 г., до окончателното им изплащане.

В отговора на исковата молба ответникът е възразил, че от приложените към исковата молба писмени доказателства не се установявало кой е предоставил автомобилът за ремонт на скоростната кутия на 15.01.2015 г. и е възложил ремонта, както и дали последният е свързан с процесното МПС. Гаранционната карта, издадена от ответника, не била подписана от упълномощено лице от същия и идентификацията на кутията не съответствала на тази от протоколите от измервания от 12.05.2015 г.

Договорът за поръчка на ремонт бил бланка, поради което не пораждал права и задължения. Ответникът се противопоставя на твърдението, че извършеният ремонт довел до влошаване на техническото състояние на автомобила, а след предаването на същия не бил съставен протокол за некачествено извършен ремонт. Възразява се, че МПС- то е било репатрирано до друг сервиз, както твърди ищецът, като Фактура № **********/01.04.2015 г. не го доказвала. Предявената рекламация от 30.01.2015 г. не отговаряла на изискванията на чл. 124, ал. 1 и 2 и чл. 125 от ЗЗП – липсвало обратна разписка, от която да е видно кой и в какво качество е получил от името на дружеството рекламацията. Не бил доказан твърдения от ищеца престой на автомобила на територията на сервиза до 01.04.2015 г. Недоказано било твърдението относно цялостната подмяна на кутията с нова в резултат на неотстраними неизправности на агрегата.

По делото не се спори между страните, че ищецът е собственик на процесния автомобил с марка „Пежо”, модел „206” и рег. № *******с рама № VF32AKFWR42050478, оборудван с автоматична скоростна кутия към месец януари 2015 г.

От приобщените по делото писмени и гласни доказателства се установява, че през месец януари 2015 г. поради настъпилата повреда в скоростната кутия на процесния автомобил ищцовото дружество се обърнало към ответника за извършване на ремонтна дейност, за извършването на която ответното дружество се съгласило. На 15.01.2015 г. автомобилът бил оставен в автосервиза на ответника с наименование „Скорости” и находящ се в гр. София, ул. „*******. Стойността на ремонтната дейност била 2080,00 лева. Сумата била заплатена на две части – на 16.01.2015 г. била заплатена сумата в размер на 1200,00 лева и на 21.01.2015 г. била заплатена сумата в размер на 880,00 лева.

На 21.01.2015 г. служител на ищеца отишъл да прибере автомобила. За извършения ремонт била предоставена гаранционна карта, издадена на 21.01.2015 г., относно автоматична скоростна кутия по сервизна поръчка № AL4-DPO

ZEYG, като гаранционното покритие обхващало период от 12 месеца. Вземайки автомобила било констатирано от служителя на ищеца, че МПС-то не можело да се движи при подадена газ, вместо което форсирало на включена скорост. Автомобилът бил оставен за последващо отстраняване на проблема, като бил подписан договор за поръчка на ремонт – сервизна поръчка № 4 от 21.01.2015 г.

Ответното дружество не извършило нов ремонт. На 01.04.2015 г. автомобилът бил репатриран чрез пътна помощ от автосервиз „Скорости” до „София Франс Ауто – ТСК София – 2” АД, тъй като превозното средство не можело да се движи на собствен ход. След четене на паметта на автомобилния компютър в новия сервиз били констатирани множество грешки и неизправности в целия агрегат. Било установено, че скоростната кутия на автомобила следва да се смени с нова. Ищецът заплатил на „София Франс Ауто – ТСК София – 2” АД общата сума в размер на 4912,00 лева, включваща смяна на автоматична скоростна кутия – EST на лекия автомобил, четене памет на компютър, проверка на нивото на маслото на автоматична скоростна кутия, допълнение за смяна на автоматична скоростна кутия, ремонт срепителни елементи на венец към конвертор, смяна на маншон на дясна полуоска и проба след ремонт.

От заключението по изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, което въззивният съд кредитира като подробно, обстойно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, се установява, че при приемане на автомобила в сервиза на ответника скоростната му кутия е била за смяна, но е била пусната поръчка за ремонт, който не е бил осъществен качествено. От изводите на вещото лице се установява, че единствено смяната на маншона на дясната полуоска, извършена при втория ангажиран сервиз, не е относим към смяната на скоростната кутия, поради което цената му и труда за смяната му следва да бъдат приспаднати.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.

269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи относно неговата правилност.

В първоинстанционното решение е отбелязано, че ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срок.

Видно от върналия се отрязък от съобщение за връчване на препис от исковата молба с дадени указания за депозиране на отговор в едномесечен срок, препис от същата е бил връчен на дружеството-ответник на 04.02.2016 г. чрез управителя му – И.П.Б.. Отговорът на исковата молба е входиран на 07.03.2016 г. Липсват данни същият да е подаден по пощата или с куриер, поради което следва да се приеме, че отговорът е бил входиран лично в регистратурата на първоинстанционния съд. С Решение № 935 на Министерски съвет от 30.11.2015 г. (Обн., ДВ, бр. 94 от 4.12.2015 г.) на основание чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда и чл. 55, ал. 2 от Закона за държавния служител

04.03.2016 г. е бил еднократно обявен за почивен ден. Предвид това, едномесечният срок по чл. 131 от ГПК, считано от 04.02.2016 г., изтича в първия присъствен ден след 04.03.2016 г., а именно 07.03.2016 г., когато е подаден отговорът на исковата молба. СРС не се е съобразил с горепосоченото, като е приел, че срокът изтича на 04.03.2016 г. Видно от уведомлението, намиращо се на л. 40 от първоинстанционното дело, е било залепено уведомление по реда на чл.

47, ал. 5, вр. чл. 50 от ГПК. Ответникът е юридическо лице, като от служебно направената от СРС справка в Търговски регистър се установява, че от 2009 г. същото не е променяло седалището си и адреса на управление,***. Призовкар е посетил адреса три пъти в рамките на един месец – м. януари 2016 г., като достъп до канцелария не е намерен и е залепено уведомление по чл. 47 от ГПК.