Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2941 от 30.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3454/2026
Вид
Решение № 2941
Подписан
30.04.2026
В сила
30.04.2026
Състав
Стефан Исаков Шекерджийски, Ивайло Димитров, Петър Веселинов Боснешки

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2941 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно гражданско дело № 20261100503454 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника „Топлофикация София“ ЕАД, срещу постановление, обективирано в съобщение с изх. № 12207 от 25.02.2026 г. по и.д. № 20268510400567 на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие СГС, с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетите за събиране разноски в полза на взискателя А.Р.П. за адвокатско възнаграждение над сумата от 101,28 евро, както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че единствените действия на адвоката на взискателя се свеждат до подаването на молба за образуването на изпълнителното производство, поради което разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до размера от 101,28 евро, съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага, че изпълнителното дело е с ниска фактически и правна сложност, а в срока за доброволно изпълнение е погасил всички дължими по изпълнителния лист суми.

Взискателят по изпълнителното дело А.Р.П., счита жалбата за неоснователна.

Поддържа, че освен молба за образуването на изпълнително дело, е извършил множество действия с цел удовлетворяване на вземането като издирване и уточняване на налично имущество на длъжника, индивидуализиране и посочване на наличните банкови сметки пред съдебния изпълнител, както и искане от същия да насочи изпълнението именно към тези банкови сметки, като твърди, че горепосочените действия са изпълнителни, за които се дължи адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от НМРАВ.

Частен съдебен изпълнител М.П. е депозирал мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата, доколкото размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е определен съобразно разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи, че дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е в размер на 25,76 евро с ДДС, начислена върху сумите по изпълнителния лист и адвокатското възнаграждение.

Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално 1 легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна по следните съображения:

Изпълнително дело № 20268510400567 на ЧСИ М.П., рег. №851 на КЧСИ, е образувано по молба от А.Р.П., чрез мл. адв. Р.А.П., за събиране на вземания от „Топлофикация София“ ЕАД, обективирани в изпълнителен лист от 19.12.2025 г., в размер на 17,09 лв. или евровата равностойност от 8,74 евро, представляващи присъдени разноски по гр. д. № 38502/2022 г. по описа на СРС.

По изпълнителното дело е представен договор за правни услуги от 06.02.2026 г., с който взискателят и упълномощеният адвокат са уговорили адвокатско възнаграждение в общ размер на 206 евро, заплатени в брой, видно от отбелязването в договора, че същият служи като разписка за получаването на сумата.

С молба за предприемане на изпълнителни действия от 06.02.2026 г. са посочени банкови сметки, с които длъжникът разполага, като е поискано да се насочи изпълнението върху тях, а на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ са възложени извършването на всякакви други действия по отношение на изпълнението.

Не е спорно, че на 09.02.2026 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение за заплащане на следните суми: 8,74 евро – присъдени разноски; 206 евро – разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя; 69,59 евро – такси по ТТРЗЧИ, както и че в срока за доброволно изпълнение те са били погасени.

На л. 5 от изпълнителното дело е приложено постановление за разноски с изх. № 6851 от 06.02.2026 г., според което съдебният изпълнител е определил върху размер на паричното вземане от 214,74 евро пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 25.76 евро.

С обжалваното постановление от 25.02.2026 г. ЧСИ е оставил без уважение депозираното на 09.02.2026 г. възражение на длъжника за намаляване на приетия за събиране адвокатски хонорар до сумата от 101,28.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника.

Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по изпълнителното дело са представени доказателства за това. В конкретния случай, към молбата за предприемане на изпълнителни действия е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 206 евро, платени в брой.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото, то може да бъде присъдено в по-нисък размер по искане на другата страна, но не по малко от определения в чл. 36 от Закона за адвокатурата размер. В чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лв. (102,26 евро) - за образуване на изпълнително дело. Същото не е спорно, че се дължи с оглед депозираната от адвоката на взискателя молба за образуване на изпълнителното дело.

Разпоредбата на чл. 10, т. 2 от НМРАВ урежда размера на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В случая обаче по изпълнителното дело не се установява процесуалният представител на взискателя да е осъществил процесуални действия, които да имат характера на такива, за които да се дължи възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ. Обективно не е било необходимо предприемането на действия по удовлетворяване на паричното вземане, тъй като е безспорно, че в срока за доброволно изпълнение са погасени изцяло задълженията по 2 изпълнителното дело. Не може да обоснове извод, че адвокатът е предприел действие по водене на делото фактът, че взискателят е посочил в молбата си от 06.02.2026 г. изпълнителен способ „запор“ на банкови сметки, тъй като с това свое действие по същество е била отстранена нередовността в молбата за образуване не изпълнителното дело, изразяваща се в непосочване на изпълнителен способ или овластяване на ЧСИ по чл. 18 ЗЧСИ (арг. от чл. 426, ал. 3, вр. ал. 2, изр. 1 ГПК). За изготвянето и депозиране на молбата за образуване на изпълнително дело на адвоката се полага възнаграждение по смисъла на чл.

10, т. 1 НМРАВ, но не и такова по водене на изпълнителното дело по смисъла на чл. 10, т. 2 от НМРАВ.

Още повече в конкретния случай са посочени единствено разполагаемите банкови сметки на длъжника с допълнителната молба за извършване на изпълнителни действия и възложени правата по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, чрез които съдебният изпълнител може сам да извършва необходимите изпълнителни действия без изричното им посочване от страна на взискателя. Това опровергава твърдението на взискателя, че са извършени „множество“ изпълнителни действия от страна на процесуалния представител на А.Р.П.. Следователно, уговореното и платено адвокатско възнаграждение се явява дължимо единствено за образуване на изпълнителното дело в размер на 102,26 евро, като над този размер до претендираните 206 евро не следва да бъде възлагано в тежест на длъжника. Макар и след постановяването на решение от 25.01.2024 г., по дело С-438/22 г. на СЕС, размерите в НМРАВ да не са задължителни за българския съд, а биха могли евентуално да служат като ориентир, при отсъствието на фактическа и правна сложност в изпълнителното производство, то и адвокатско възнаграждение от 102,26 евро за неговото образуване съдът намира за справедливо и обосновано по своя размер.

Относно таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съдът счита, че тя се определя върху размера на посочените в изпълнителния лист сума в общ размер от 17,09 лв. (8,74 евро), както и от размера на адвокатското възнаграждение, което реално се дължи от ответника – в случая 102,26 евро, т.е. база за неговото изчисляване е сумата от общо 111 евро. Предвид това, съобразно т. 26, б. „б“ от ТТРЗЧСИ таксата се равнява на сумата от 11,10 евро без ДДС или 13,32 евро с ДДС. Над този размер до посочената пропорционална такса в постановление за разноските с изх. № 6851 от 06.02.2026 г. 25,76 евро, разликата се явява недължима и таксата следва да бъде намалена.

Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия, настоящият състав намира, че не следва да се присъждат разноски в производството по обжалване действията на органа по изпълнението. Става въпрос за контролно - отменително производство, като изпълнителният процес не приключва, а съдът извършва проверка по съобразеността на атакуваните изпълнителни действия със закона.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Топлофикация София“ ЕАД постановление, обективирано в съобщение с изх. № 12207 от 25.02.2026 г., по и.д. № 20268510400567 на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие СГС, с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетите за събиране разноски в полза на взискателя А.Р.П. за адвокатско възнаграждение над сумата от 102,26 евро, както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и вместо което ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА по и.д. № 20268510400567 на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие СГС, приетите за събиране разноски в полза на взискателя А.Р.П. за адвокатско възнаграждение - за разликата над 102,26 евро до 206 евро, както и по отношение на 3 начислената пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ – за разликата над 13,32 евро до 25,76 евро.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4