Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 41 от 08.04.2024, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Административно наказателно дело 35/2024
Вид
Решение № 41
Подписан
08.04.2024
В сила
08.08.2024
Състав
Анна Петкова Донкова-Кутрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 63д ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182 ал.2 т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189 ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189 ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. К., 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна П. Донкова-Кутрова при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно наказателно дело № 20245320200035 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С електронен фиш серия * №* на О.Д.М.В.Р. П., на основание чл. 189 ал. 4 във вр. чл. 182 ал.2 т. 3 от ЗДвП, на Р. М. Ч., ЕГН ********** с адрес гр. С., бул. А.М. №. ет.* ап.*, е наложена глоба в размер на 100.00 лв. за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

Недоволно от електронния фиш е останало наказаното лице и е депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок.

Моли да бъде отменен електронния фиш като незаконосъобразен, излага съображения. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Поддържа се жалбата с писмено становище.

Ответната по жалбата страна О.Д.М.В.Р. П. взема становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на атакувания електронен фиш.

Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, доколкото с електронният фиш е санкциониран жалбоподателя. Жалбата е подадена в 1 законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП 14-дневен срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът на база на събраните доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:

На 17.05.2022 г., автопатрул на Р.У. на М.В.Р. - К., бил дежурен по контрол безопасност на движението. Намирали се в о. К., на път II-64 при км.

1+800м в полицейски автомобил. Били оборудвани с преносима автоматизирана система ARH CAM S1 с фабричен номер *, за работа с която служителят на Р.У. на М.В.Р. К. К. бил преминал обучение на 20.04.2022г.

Техническата система за контрол на скоростта била настроена съобразно максималноразрешената за участъка за движение скорост за движение 60км/ч., указана с пътен знак В., като в 10.58 ч. било констатирано движение на приближаващ се л.а. Н. М. с рег. № **. Скоростта от 85 км/ч била с 3 км/ч по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 88 км/ч – т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч. Нарушението било заснето с временно разположена на контролирания участък от пътя преносима автоматизирана система *** с фабричен номер *. Същата била преминала проверка в периода 23.11.2021- 02.12.2021г., за което бил издаден Протокол от проверка № * г., при която било установено съответствие с одобрения тип.

Със Заповед № * г. на председателя на Д.А.М.Т.Н., обнародвана в ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г. и оповестена на електронната страница на Д.А.М.Т.Н. в т. 31 от заповедта е определена периодичността на последващите проверки на скоростомерите- една година. За мобилната система за видеоконтрол на 07.09.2017 г. било издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 със срок за валидност до 07.09.2027г., което към дата на проверката се явява одобрен тип. От служителя на Р.У. на М.В.Р. К. К. бил съставен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 ал. 1 от Наредба № ** г., в който било отразено, че на дата 17.05.2022 г. мобилна система за видеоконтрол ***с фабричен номер * е заснела статични изображения с номера от * до *, с начален час на работа 10:00 ч. и краен час на работа 14:30 ч. и с място на контрол II-64 при км.

1+800м, от К. към Б., посока на движение на контролираните автомобили – приближаващи, където е действало ограничение на скоростта, указано с пътен знак от 60 км/ч.

2

Последвало издаване на процесния електронен фиш срещу собственика на автомобила – Т. К. за нарушение на чл.21 ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП, с което й била наложена глоба в размер на 100 лв. Същата с декларация от 27.07.2023г. посочила различно от нея лице, ползвател на автомобила- Р. М. Ч.. Към декларацията приложила и копие от свидетелството за управление на МПС на Ч.. Поради наличие на посочените две предпоставки фишът бил анулиран, като бил издаден атакувания в настоящото производство срещу жалбоподателя. Жалбоподателят също не е посочил различно от него лице, което да е било водач на превозното средство по време на нарушението.

При така изложената фактическа обстановка съдът счита, че е налице осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП от страна на водача на лек автомобил Н. М. с рег. № **, тъй като същият се е движил със скорост от 88 км/ч при разрешена в конкретното място скорост от

60 км/ч.

Касае се за ангажиране на административнонаказателна отговорност на правен субект, който е посочен по изричните разпоредби на закона - чл. 189 ал.5 от ЗДвП, лицето, извършило нарушението, посочено с декларация от собственика на превозното средство, който му го е предоставил. Правилно е определен и размера на глобата 100 лв., съобразно конкретното превишение на скоростта.

Обжалваният електронен фиш отговаря на изискванията на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, като в него са посочени териториалната структура на М. на в.р., на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на М.П.С., лицето, ползвател на превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и начини за доброволното й заплащане. Нарушението е заснето с мобилно автоматизирано техническо средство, за което е доказано, че отговаря на установените технически изисквания и е преминало съответната проверка. По отношение на това обстоятелство, като част от административната преписка са представени протокола от извършената проверка, както и протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 17.05.2022 г., изготвен от полицейски служител, за който е доказано, че е обучен за работа с процесното средство. От протокола се установява мястото за контрол, посоката на движение на контролираните М.П.С,. ограничението на 3 скоростта, мобилното А.Т.С.С., режима на измерване, начало и край на работа и броят на установените нарушения и свалените статични изображения. В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била измерена скорост на движение на лекия автомобил 88км/ч. В Протокол от проверка изрично е отбелязано, че при техническото средство грешката при измерване на скоростта е + - 3 км/ч до 100 км/ч и + - 3 % над 100 км/ч. в реални условия.

С оглед на това в полза на нарушителя от измерената скорост - 88 км/ч, са били приспаднати 3 км/ч толеранс, поради което наказуемата скорост е 85 км/ч, която скорост е указаната в електронния фиш. Електронния фиш е издаден по утвърдения образец със заповед № **г. на министъра на вътрешните работи.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че към декларацията на собственика на автомобила, липсва приложено копие от С.У.М.П.С. на Ч..

Т., освен, че има налично към декларацията, е описано и като приложение в същата.

По изложените съображения, при безспорната установеност на извършеното нарушение, настоящият съдебен състав намира, че обжалвания електронен фиш следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на делото и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на въззиваемата страна, защитавана от юрисконсулт чрез приложено становище по съществото на делото, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143 ал. 4 от АПК и чл. 63д ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер на 80 лв., предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия * №* на О.Д.М.В.Р. П., с който на основание чл. 189 ал. 4 във вр. чл. 182 ал.2 т. 3 от ЗДвП, на Р. М. Ч., ЕГН ********** с адрес гр. С., бул. А.М. №. ет.* ап.*, е наложена глоба в размер на 100.00 лв. за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

4

ОСЪЖДА Р. М. Ч., ЕГН ********** с адрес гр. С., бул. А.М. №. ет.* ап.*, да заплати на О.д. на М.в.р. - П. сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в 14 –дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Пловдив.

К.Б.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

5