Решение № 469 от 08.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. Пловдив, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235300503338 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Изи Финанс“ ЕООД гр.*****, чрез юрисконсулт А. Г. срещу решение №4011/07.10.2023 г. по гр.д. № 4679/2022г. по описа на РС-Пловдив,18 гр.с., с което е отхвърлен предявения иск от „Изи финанс“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. *****, район *****, ж.к. *****, ул.“*****“ №*****, представлявано от Б. И. Н., за признаване на установено, че Д. Б. М. с ЕГН:********** от с.***** му дължи сумата 700 лева - главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 309090 от 03.09.2020 г.; 23.10 лева - договорна лихва, за периода от 03.09.2020 г. до 03.10.2020 г.; 60.28 лева – обезщетение за забава за периода от 03.10.2020 г. – 08.08.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 23.09.2021 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 7984/24.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 14977/2021 г. по описа на РС - Пловдив, XII гр.с. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се уважат предявените искове, претендират се разноски в т.ч. във въззивното производство и юрисконсултско възнаграждение. Конкретно са изложени оплаквания, че неправилно РС е приел, че длъжникът М. не е изявил воля за сключване на договор за кредит, тъй като съгласно чл. 3, 1 т. 35 от Регламент № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23.7.2014 г. полагането на електронен подпис при сключване на договор във вид на електронен документ не е необходим. По делото е изготвена съдебна техническа експертиза, с която е установено сключването на договор за кредит, както и насрещната страна. Договори по ЗПФУР могат да се доказват само по този начин. Личните данни, предоставени от сключилия договор, са на М.. Той им изпратил селфи с личната си карта, от което е видно, че той е лицето от личната карта. Липсват данни, че има злоупотреба с тази лична карта.

Същевременно от изготвената по делото съдебна счетоводна експертиза е видно, че М. е усвоил сумата по кредита, както и че не е възстановил същата. Видно от правилата на формалната логика е, че след като договорът облагодетелства М., чийто документ не е предмет на престъпление, то именно той е сключил договора.

Жалбоподателят „Изи

Финанс“ ЕООД навежда доводи, че съдът неправилно е приложил материалния закон и съдопроизводствените правила, като неправилно е приложил ЗПК, ЗПФУР и ЗЕДЕУУ и Регламент № 910 от 2014 година. Твърди се, че е представен договор за кредит на хартиен носител съгласно чл. 184 от ГПК и е представен диск на електронен носител, който е електронен документ по чл.3, т. 35 от Регламент № 910 от 2014 г., което е изрично потвърждаване на сключения договор.

Постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Д. Б. М. чрез особения му представител адв. Ц. К.,с който се иска потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Решението е постановено чрез обстоен анализ на събраните по делото доказателства и изложените изводи са правилни, а именно, че не е установено и доказано по безспорен начин валидно правоотношение между страните, основано на сключен договор за потребителски кредит от разстояние, както и реалното получаване на претендираната сума.

Няма доказателства, че длъжникът е потвърдил договора и последващите се действия.

Пловдивският окръжен съд, 14 гр.с., след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК

Първата инстанция е установила, че правопораждащият юридически факт, от който ищецът „Изи Финанс“ ЕООД твърди, че е възникнало правото му да търси исковите суми е договор за предоставяне на кредит от разстояние №309090 от 03.09.2020г., сключен по реда на

ЗПФУР, въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адреса на дружеството,включително публикувани общи условия за предоставяне кредит от разстояние.

Ищецът твърди, че договорът е сключен след запознаване на Д. М. с етапите на сключването му и извършване на съответните действия от негона страна. По договора нямало плащания. Претендира се главницата по кредита в размер на 700 лв. с падеж – 2

03.10.2020 г., 23 лв. -договорна лихва и 60,28 лв.- законна лихва върху главницата за периода 03.10.2020 г. -08.08.2021 г. Кредитът е отпуснат за срок от 30 дни, при ГЛП – 40,15% и ГПР – 48,44%.

За да отхвърли исковете, РС е приел, че от представения по делото договор не се удостоверява авторството на извършеното електронно изявление, както и извършеното от ответника електронно изявление от записа, както и че не е доказано реалното получаване на сумата 700 лева , тъй като разписката от Изи пей не съдържала подписи, че няма доказателства по делото на ответника да е била предоставена преддоговора информация и той да е запознат с ОУ.

Тези изводи на първата инстанция са неправилни.

Съгласно чл.6 от ЗПФУР Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Финансовите услуги по този закон безспорно включват и банковата дейност и кредитирането по §1 т.1 от ДР на ЗПФУР. В казуса се твърди договора за кредит да е сключен чрез изпращане на информация на електронната поща на ответника по иска-***** и на мобилния му телефон ***** от сайта на ищеца *****.bg и обратно, както и потвърждение на сключването на договора от ответника чрез разговор по мобилния му телефон с представител на кредитора.

Съгласно чл.18 ал.2 от ЗПФУР за доказване на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага за електронните изявления Законът за електронния документ и електронните удустоверителни услуги. По силата на чл.2 от ЗЕДЕУУ електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията. По силата на чл.3 от ЗЕДЕУУ препращащ към чл.3 т.35 от Регламент № 910 от 2014 година на ЕС „електронен документ" означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис . По делото се твърдят налични няколко електронни изявления съдържащи се в няколко електронни документа съдържащи текстови и аудио файлове.

На основание чл. 18 от ЗПФУР ищецът трябва да докаже, че е: 1. изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; 2. спазил сроковете по чл.

12, ал. 1 или 2; 3. получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно чл.18,ал.2 за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления-Законът за електронния документ и електронния подпис, а съгласно ал.3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат 3 доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

От представените по делото доказателства е видно, че на хартиен носител са представени договора за кредит от разстояние и ОУ към него, заверени от кредитодателя, двустранно кс.копие от личната карта на кредитополучателя, 2 бр. снимки на кредитополучателя, раписка от Изи пей от 03.09.2020 г. за извършен превод в полза на Д. М. в размер на 700 лв.; аудио-запис на потвърждаване на сключения договор №309090;

По делото е прието заключението от 19.09.2023 г. на ВЛ А. К. по допусната СТЕ, неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, от което се установява, че при изследване на предоставения на ВЛ компакт диск е проведен разговор, в който се се чува само гласа на единият от говорещите, поради това, че записът е създаден на мобилен телефон, с операционна система „Андроид“, която изключва възможността за запис на отсрещната страна, а се записвал само гласът на набиращия. ВЛ е снело на хартиен носителел съдържанието на аудио-записа, от който е видно, че представител на Изи Финанс е потърсил Д. М. и след като е чула, че говори с него за потвърждение за сключване на процесния договор за заем от разстояние за сумата от 700 лв., със срок на връщане 30 дни, на 1 вноска до 03.10.2020г; че сумата на връщане при представяне на обезпечение е 723,10 лв., а при непредставяне на обезпечение до 5 р.д. – 872,62 лв; чува се как гласът благодари за потвърждаване на договора; в заключението на ВЛ е казано, че в базата данни на въззивника се открива договор за кредит №309090, че основните документи от системата са на база попълнените лични данни от клиента и данните за кредита, въведени от него, както и история на всички етапи от заявката на кредита до окончателното погасяване, че в началото се отваря страницата, в която се намира преддоговорната информация , както и съгласие за обработка на личните данни и само след натискане на бутона за приемане, може да се продължи нататък; че след етапа „парите са преведени“, сумата по договора е отпусната; че ответникът има регистриран профил в систамата на ищцовото дружество, предоставил е лични данни в хода на процедурата, както и имейл и телефон за контакт.

Изводът на ВЛ е, че потребителят е въвел горните данни и е натиснал бутон за продължаване; по предоставения имейл, кредитодателят е изпратил на пощенската кутия на кредитополучателя 5 бр.имейла, както и 13 SMS до мобилен номер *****, в т.ч. е изпратен SMS и уникален код за потвърждаване на сключването на договора.

По делото е прието заключението от 17.05.2023 г. на ВЛ Л. К. по допусната ССЕ, неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, от което се установява, че сумата от 700 лв. е преведена от Изи Финанс“ЕООД чре платежна система ИзиПей с получател Д. Б. М. на 03.09.2020 г. с основание за превода „Договор 309090“; че по договора за кредит няма извършени плащания; че дължимата главница е 700 лв., размера на договорната лихва е 23,10 лв., а лихвата за забава върху главницата за периода 03,10.202008.08.2021 г. е в размер на 60,28 лв.

Съгласно чл.184 ал.1 от ГПК електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител.

4

В казуса това е сторено като са предоставени документи на електронен носител, които са възпроизведени на хартиен носител като препис, заверен от страната.

Предполагаемото електронно изявление, съдържащо се в електронен документ запис на телефонен разговор, в който ответника потвърждава сключването на договора за кредит, кореспондира с последващите му действията по усвояване на сумата на кредита, която не може да бъде получена на каса на Изи пей без получателя да удостовери самоличността си.

Така устаонвеното от фактическа страна, ПОС намира, че се доказа сключането на догвора, тъй като от СТЕ е видно, че личните данни, предоставнеи за сключване на договора са на ответика М., който е ипратил селфи с личната си карта, липсавт даннаи за злоупотреби с личната карата на ответника, а от ССЕ е видно, че М. е усвоил сумата на крадита, както и че по крадита не е извършено плащане.