Решение № 230 от 12.03.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№……………/…………….2020г., гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

При участието на секретаря Нели Катрикова, като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№1906 по описа на 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.259 ГПК.

Образувано е по жалба на ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД, ЕИК *********, Варна, чрез ю.к. Б.Н., срещу решение №3963/30.09.2019г., постановено по гр.дело №123/2019г. на ВРС, ГК, 48 състав, с което съдът е приел за установено в отношенията между „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Е и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Позитано“№5, че жалбоподателят дължи на ЗАД„Булстрад Виена Иншурънс Груп”АД вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№18608/2018г. на ВРС, а именно сумата от 1273.67 лв. (хиляда двеста седемдесет и три лева и шестдесет и седем ст.), от която 1 248,67 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи възлизащи на 25 лв. по договор за застраховка „Имущества“, обективирана в застрахователна полица № 2200170240P000564, със срок на застрахователно покритие от 06.12.2017г. до 05.12.2018г., сключена между застрахователното дружество и „СОК КАМЧИЯ“ЕАД, в резултат на настъпило застрахователно събитие на 02.06.2018г. в сградата на „СОК КАМЧИЯ“, изразяващо се в смущения в електрозахранването /токови удари/, повредили контролер на чилър за връзка с BMS марка LONUX 002268695000 2242 P4 и ел.двигател с турбина тип FWD 12 А ********** – смукателна вентилация, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.12.2018г, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ , ведно с разноските по делото.

В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно и необосновано, тъй като изводите на съда не съответстват на фактите установени по делото, при неправилно приложение на материалния закон. Претендира се отмяната му изцяло ведно с отхвърляне на иска както и присъждане на сторените от въззивника разноски, вкл. за първоинстанционното производство.

В жалбата се излага, че фактите от правопораждащия фактически състав на уреденото в чл.410, ал.1, т.1 КЗ право на застрахователя да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, са останали недоказани. Въззивникът сочи, че видно от приложената по делото застрахователна полица, застрахованият обект по нея е с адрес гр. Камчия, общ. Сунгурларе, обл. Бургас, Учебно-възпитателен център, а в исковата молба и издадената заповед за изпълнение било посочено, че застрахователното събитие е настъпило в сградата на СОК Камчия, находяща се на адрес в КК „Камчия“, общ. Аврен, обл. Варна, спортен комплекс, което седалище на комплекса съвпадало и с обявения на официалната интернет страница на СОК Камчия адрес. Ищецът не доказал, че спортният комплекс и учебния център представляват един обект, а при разпит на свидетеля В. в съдебно заседание се установило, че СОК Камчия се състои от няколко отделни обекта. На следващо място се сочи, че по делото не било установено и съществуване на валидно застрахователно правоотношение, а първоинстанционният съд неправилно приел възраженията на въззивника в тази връзка за неоснователни. Оспорва възприетото в мотивите, че допуснатата в застрахователния договор техническа грешка при изписване на местонахождението на застрахования обект не влияе на действителността на договора. Твърди, че още при сключване на договора ищецът не е положил грижата на добрия търговец, а самото предявяване на исковата претенция съставлява нарушение на чл.3 от ГПК, вменяващ задължение на страните за добросъвестно упражняване на процесуалните им права.

На следващо място, жалбоподателят счита, че неправилно районният съд е приел, че повредата е настъпила в резултат на подадена ел. енергия с показатели за напрежението, които надвишават допустимите стойности. Оспорва заключението на вещото лице по проведената съдебно-техническа експертиза като необективно, основано само на приложените към исковата молба документи, а не на реална проверка. В тази връзка сочи, че самото вещо лице е признало, че не е посещавало обекта на място, а е установило щетите по документи. Излага, че макар в мотивите си съдът да е приел, че вредите от непланирано прекъсване на електрическото захранване не могат да се вменят във вина на електроразпределителното дружество, то същите били предотвратими. Изложеното се намирало в противоречие с чл.51, ал.1, т.3 от ОУДПЕЕЕМ, съгласно който ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД не носи отговорност при неизпълнение на задълженията си до 48 часа при възникване или за предотвратяване на аварии. В този смисъл подчертава, че процесната застраховка изрично изключва възможността да се ангажира отговорността на електроразпределителното дружество при авария. Посочва като причина за възникване на аварията скъсан проводник на ВЕЛ „Крайбрежен“. Твърди, че този тип авария по електроразпределителната мрежа може да бъде предизвикана от климатични въздействия, прелетни птици, неправомерни посегателства на трети лица и др. Като сочи, че конкретната причина за аварията не е била установена по делото, нито пък стойността на вредите, оспорва наличието на причинна връзка между твърдяното противоправно поведение и вредите.

В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП, чрез адв.Б Д. от ВАК, за неоснователност на жалбата. Излага, че правилно решаващият състав на ВРС приел, че от заключението по проведената съдебно-счетоводна екпертиза се установява заприходяване на увреденото имущество като цялостна система в активите на дружеството – собственик. Сочи, че от проведената съдебно-техническа експертиза се установило, че обектът на потребление е присъединен към електроразпределителната мрежа на ниво СрН, където било разположено и СТИ и че на 02.06.2018г. в интервала от 07.40ч. до 10.58ч. имало регистрирана авария и прекъсване на електрозахранването в електроразпределителната мрежа СрН, поради аварийна ситуация (скъсан проводник на ВЕЛ „Крайбрежен“). Твърди, че получената повреда в контролера на чилър за връзка с BMS и ел. двигател на вентилатор с турбина – смукателна вентилация, се дължи на бързите изменения в стойностите на захранващото напрежение в резултат на големия електрически товар в уредбите на потребителите или на комутации в системата при включване на захранващото напрежение след отстранена авария в мрежата. От приетите по делото показания на разпитания свидетел се установило, че през м. юни е имало чести токови удари, включително и в санитарно-оздравителния център.

Излага, че по делото са установени всички предпоставки за реализиране отговорността на ответното дружество, сред които валиден застрахователен договор между въззиваемия и СОК Камчия ЕАД, за застраховка „Имущества“ със срок на действие от 06.12.2017г. до 05.12.2018г., за процесния обект; застрахователно събитие (токов удар), отразено в констативен протокол от 05.06.2018г., подписан от представител на ЕНЕРГО -ПРО Мрежи АД и представител на застрахованото дружество. Вследствие на аварията били повредени контролер на чилър за връзка с BMS, марка LONUX 002268695000 2242 P4 и ел. двигател на вентилатор с турбина тип FWD 12 A ********** – смукателна вентилация. Сочи, че в писмо от 19.06.2018г. по подаденото писмено искане вх. №4854368 от 04.06.2018г. ответното дружество е отказало да поеме отговорност за причинените щети, вследствие прекъсване на захранването поради аварийна ситуация /скъсан проводник/ на ВЕЛ. Щетите, нанесени на контролера и на ел. двигателя били подробно описани в техническо становище на Термосист, оторизиран дилър на DAIKIN и АЙТИЕСТИ ООД, видно от което компонентите не подлежат на ремонт. Разходите за нов вентилаторен бокс и конвертор бокс възлизали общо на 1248.67 лева. Посочената сума била преведена на 09.08.2018г. от застрахователя на СОК Камчия ЕАД, в качеството му на собственик на увредените вещи, а за ликвидацията на щетата били сторени разноски в размер на 25 лева. На тези основания въззиваемият счита, че всички елементи от фактическия състав на правото по чл.410 КЗ са установени. Претендира се потвърждаване на съдебното решение както и присъждане на разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание въззивникът чрез ю.к.Н. поддържа жалбата и оспорва представените допълнително от насрещната страна с отговора на жалбата писмени доказателства като преклудирани. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, не изпраща представител /редовно призована/, но с писмена молба на пълномощника адв.Б.Д. се поддържа отговора на жалбата.

За да се произнесе по жалбата съдът установи, че производството е било образувано по искова молба на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, гр. София срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, гр. Варна, бул."Владислав Варненчик" № 258, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

415, ал. 1 от ГПК, вр. чл.

410, ал. 1, т. 1 от КЗ, за установяване вземане на ищеца за сумата от 1 273,67 лв. /хиляда двеста седемдесет и три лева и шестдесет и седем ст./, от която 1 248,67 лв., представлява изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи по договор за застраховка „Имущества“, обективирана в застрахователна полица №2200170240P000564, със срок на застрахователно покритие от 06.12.2017г. до 05.12.2018г., сключена между застрахователното дружество и „СОК КАМЧИЯ“ ЕАД.

Твърди се, настъпило застрахователно събитие на 02.06.2018г. в сградата на „СОК КАМЧИЯ“, изразяващо се в смущения в електрозахранването /токови удари/, повредили контролер на чилър за връзка с BMS марка LONUX 002268695000 2242 P 4 и ел.двигател с турбина тип FWD 12 А ********** – смукателна вентилация, поради което е реализирана застрахователната отговорност чрез заявление по чл.410 ГПК.

Претендира се и законната лихва от датата на депозиране на заявлението 10.12.2018г. като се твърди, че за тези суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 18608/2018г. по описа на ВРС, XXIV с-в. Поради подадено възражение от длъжника е налице основание за образуване на делото по чл.422 ГПК.

Ищецът твърди, че между ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" и собственика на увредените вещи - СОК Камчия ЕАД, е сключен договор за застраховка Имущества със застрахователна полица №2200170240Р000564, материализираща и удостоверяваща възникването на застрахователното правоотношение за срок от 12 /дванадесет/ месеца и обвързваща страните за периода от 06.12.2017 г. до 05.12.2018 г.

Щетите нанесени на контролера и ел. двигателя са подробно описани в техническо становище на Термосист, оторизиран дилър на DAIKIN, и Айтиести ООД където е посочено, че при настъпилото застрахователно събитие - токов удар - са повредени описаните компоненти като е установено, че компонентите не подлежат на ремонт. Разходите за нов вентилаторен бокс видно от офертата на Термосист възлизат на 574 лева без ДДС, тези конвертор бокс видно от офертата на Айтиести ООД възлизат на 674,67 лева без ДДС, или общо 1248,67 лева.

Ищецът излага, че събитието е отразено в констативен протокол от 05.06.2018г., подписан от представители на „ЕНЕРГО ПРО Мрежи" АД и представител на застрахованото дружество. В писмо от ЕРП Север от 19.06.18г. по подадено писмено искане вх. № 4854368 от 04.06.18г. е посочено, че е имало прекъсване на електрозахранването, поради аварийна ситуация /скъсан проводник/ на ВЕЛ и е отказано дружеството да поеме отговорност за причинените щети. Твърди, че на 09.08.2018г. от застрахователя е преведена сумата от 1 248,67 лева без ДДС на СОК Камчия ЕАД - собственик на увредените вещи като за ликвидация на щетата в ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" са сторени ликвидационни разноски в размер на 25 лева.