Решение № 131 от 12.11.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Велико Търново, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20214000500300 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 260066/ 27.04.2021 г. по Гр. д. № 500/ 2019 г. по описа на ОС – Ловеч са отхвърлени предявените от ОГН. Г. Г. солидарно против ДП „Фонд затворно дело“ и „Аглика Трейд“ ООД искове по чл.49 ЗЗД за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, получени на 25.08.2016 г. при полагане на труд в производствен обект на дружеството, ведно със законната лихва от 25.08.2016 г. до окончателното им изплащане, осъдена е „Аглика Трейд“ ООД да заплати на Г. на основание чл.200 КТ сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от травматично увреждане на дясната ръка, настъпило на 25.08.2016 г. при полагане на труд в производствен обект на дружеството, и сумата 670.80 лв. – обезщетение за имуществени вреди /разходи по лечение на същото травматично увреждане/, ведно със законната лихва върху двете обезщетения от 25.08.2016 г. до окончателното им изплащане и е отхвърлен искът за горницата над присъдените суми до пълния претендиран размер 100 000 лв. за неимуществените и 4 859.82 лв. за имуществените вреди, както и по отношение на ответника ДП „Фонд затворно дело“.

Производството пред ВТАС е образувано по депозирани въззивни жалби от „Аглика Трейд“ ООД и ОГН. Г. Г. . Въззивните жалби са подадени в срок, изхождат от страни с правен интерес да атакуват първоинстанционното решение, отговарят на 1 изискванията за редовност на процесуалния закон по чл.261 ГПК.

„Аглика Трейд“ ООД обжалва решението в частта, с която съдът е осъдил дружеството да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. със законната лихва върху тази сума. Счита, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, защото съдът неправилно приел, че ищецът е пострадал при трудова злополука при положение, че между него и дружеството не е имало сключен трудов договор и той не е бил осигурено по смисъла на КСО лице, които обстоятелства не позволяват инцидентът с него да бъде квалифициран като трудова злополука по смисъла на чл.55 КСО. Именно по тази причина компетентният да се произнесе относно наличието на трудова злополука административен орган ТП на НОИ законосъобразно отказал да разследва злополуката, а не било налице, както приел съдът, нарушение на трудовото законодателство поради неизпълнение на задълженията му да я разследва служебно. Заема становище, че без установена по надлежния административен ред трудова злополука, искът по чл.200 КТ се явява процесуално недопустим и съдът недопустимо го е разгледал. Извън тези съображения излага, че дори и принципно отговорността на дружеството да следва да бъде ангажирана, съдът неправилно е определил степента на съпричиняване.

Доказателствата установявали, че степента на непредпазливост, с която действал ищецът, е толкова голяма, че граничи с умишлено нараняване и грубата му небрежност следвало изцяло да изключи отговорността за претърпените вреди. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и исковата претенция да бъде отхвърлена.

Претендира присъждането на направените по делото разноски.

Насрещната страна ОГН. Г. Г. е подала отговор на въззивната жалба, в който излага подробни съображения за правилност на решението в обжалваната му част.

Сочи, че злополуката правилно и законосъобразно е приета за трудова предвид осъществяването на всички предпоставки на чл.55 ал.1 КСО, квалифициращи я като такава. Изрично в договора за отдаване на труд, сключен между ДП „Фонд затворно дело“ и „Аглика Трейд“ ООД, страните уредили дължимите действия в случай на трудова злополука. Заемат становище по оплакванията относно приетия от съда размер на съпричиняване, като излагат, че съпричиняване изобщо не е налице, а по делото било доказано, че двамата ответници не са положили дължимата грижа, не са осигурили безопасни и здравословни условия на труд, не са провели инструктаж, не са спазили законовите изисквания и именно тяхното неправомерно поведение – действия и бездействия – са довели до настъпване на злополуката. Моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено.

ОГН. Г. Г. обжалва решението в отхвърлителните му части – в частта, с която са отхвърлени исковете му по чл.49 ЗЗД солидарно против двамата ответници, в частта, с която исковете му по чл.200 КТ срещу „Аглика Трейд“ ООД са отхвърлени за 2 разликата над 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 100 000 лв. за неимуществените и над 670.80 лв. до пълния претендиран размер от 4 859.82 лв. за имуществените вреди и в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.200 КТ за осъждане на ДП „Фонд затворно дело“ солидарно с „Аглика Трейд“ ООД. Моли съдът да отмени обжалваното решение в частта по исковете с правно основание чл.49 ЗЗД и да уважи същите в пълния заявен размер, а в условията на евентуалност, ако потвърди решението в тази му част, да отмени решението в частта на исковете по чл.200 КТ, като постанови осъждане солидарно на двамата ответници за заплащане на обезщетение в пълния претендиран размер. Счита за неправилен изводът на съда за неоснователност на иска по чл.49 ЗЗД без да излага аргументи в подкрепа на това свое становище. Обосновава тезата си, че двамата ответници следва да носят солидарна отговорност за причинените му вреди като страни по сключения между тях договор за отдаване на труд, по който единият се явява възложител, а другият изпълнител.

Изразява несъгласие с формирания от съда извод за съпричиняване на вредоносния резултат, като счита, че доказателствата безспорно установяват противоправно бездействие на работодателя „Аглика Трейд“ ООД да осигури безопасни и здравословни условия на труд и да проведе инструктаж след промяна на възложената му работа, което поначало било извършено в нарушение на сключения договор между ДП „Фонд затворно дело“ и дружеството. Процесуалният му представител претендира присъждането на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. за осъществяване на безплатна защита по делото.

В отговора си на въззивната жалба на Г. „Аглика Трейд“ ООД поддържа становището си, че на ищеца не е възлагано извършването на работата, при която се е увредил, и че същият умишлено се е самонаранил или алтернативно – проявил е груба небрежност.

Отговор е депозиран и от ДП „Фонд затворно дело“. Счита, че решението на съда, с което са отхвърлени всички претенции спрямо него, е правилно и законосъобразно. Съгласно чл.174 ал.2 ЗИНЗС задължение на работодателите, които възлагат работа на лишени от свобода лица, било да осигуряват за своя сметка здравословни и безопасни условия на труд. Именно „Аглика Трейд“ ООД имала качеството работодател спрямо Г., като такова задължение било вменено на същото и с чл.7 т.6 от договора. Моли решението по отношение на него да бъде потвърдено.

Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Двете въззивни жалби са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество. В съдебно заседание на 06.10.2021 г. процесуалният представител на жалбоподателя „Аглика Трейд“ ООД заявява, че е обжалвал решението на ОС – Ловеч и относно предявения иск за имуществени вреди. Въззивната жалба категорично не съдържа изявления, които да дадат основание да се приеме, че решението се обжалва и 3 в тази му част. Жалбоподателят ясно е посочил в коя част жали първоинстанционния акт, а именно частта, с която е осъден да заплати на ищеца сумата 15 000 лв. на основание чл.200 КТ, ведно със съответните разноски – абзац първи от жалбата, на което съответства и заявения петитум – да бъде отменено решението в обжалваната му част. Съдът не е надлежно сезиран с жалба срещу решението по предявения иск по чл.200 КТ за имуществени вреди, в тази му част то е влязло в сила поради необжалването му в законовия срок и не е предмет на въззивното производство.

В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. По въпроса за допустимостта на решението в обжалваните му части следва да се посочи, че съдът правилно е приел, че е сезиран с два субективно съединени и обективно съединени при условията на евентуалност иска – по чл.49 ЗЗД и по чл.200 ал.1 КТ, но неправилно е определил съотношението между тях, като е приел, че главният иск е по чл.49 ЗЗД, а евентуалният – по чл.200 КТ. В т.3 на ТР № 45/19.04.1990 г. по гр. д. № 33/1989 г. на ОСГК ВС на РБ е прието, че при смърт или увреждане здравето на работник, имуществената отговорност на предприятието е по чл.200 КТ и е изключено ангажирането на отговорността му по чл.49 ЗЗД . Това е изведено по аргумент от противното на чл.212 КТ, която норма предвижда, че само за неуредените въпроси относно имуществената отговорност на предприятието за причиняване на смърт или увреждане здравето на работник се прилага гражданският закон, т.е. за уредените в чл.200 - 202 КТ въпроси не се прилага ЗЗД. По тази причина, при твърдения на ищеца, че е пострадал вследствие на трудова злополука, главният иск, с който съдът е сезиран, е именно искът по чл.200 КТ. Едва ако съдът прецени същия за неоснователен поради неосъществяване на фактическия състав на разпоредбата, той дължи произнасяне по евентуалния иск по чл.49 ЗЗД, който е основан на твърдения за липса на трудово правоотношение между ищеца и правния субект, при когото той е полагал труд. С оглед изложеното, преценката за допустимостта на решението по отношение на иска по чл.49 ЗЗД ВТАС ще направи след разглеждането на иска по чл.200 КТ. Оплакването на жалбоподателя „Аглика Трейд“ ООД, че без установена по надлежния административен ред трудова злополука, искът по чл.200 КТ се явява процесуално недопустим, е неоснователно. Законът не предпоставя предявяването на иска по чл.200 КТ от наличието на влязъл в сила акт на НОИ за установяване на трудова злополука. Наличието на злополука, квалифицирана като трудова по смисъла на чл.55 ал.1 КСО, е елемент от фактическия състав, обуславящ обективната безвиновна отговорност на работодателя за вреди, настъпили във връзка с изпълнение на работа по трудово правоотношение, и установяването й е 4 свързано с основателността, а не с допустимостта на предявения иск.

Въззивният съд изцяло възприема фактическите констатации на първоинстанционния съд, изложени изключително детайлно в мотивите на обжалваното решение, като липсват и оплаквания на страните относно приетата фактическа обстановка. Безспорно е установено, че между Държавно предприятие "Фонд ЗД" /ДПФЗД/ и „Аглика Трейд“ ООД е сключен договор за отдаване на труд от 01.08.2016 г., по силата на който ДПФЗД е поело задължение да предостави на „Аглика Трейд“ ООД четири броя лишени от свобода лица от средносписъчния брой на Затвора Ловеч за извършване срещу възнаграждение на товаро-разтоварна дейност в склада на фирмата. „Аглика Трейд“ ООД е поела задължение да осигури работата, за която наема предоставени лица, да поеме цялото техническо ръководство, указанията и контрола върху производствения процес, да осигури комунално-битовите условия на труд през времето на работния ден, да провежда периодично необходимите инструктажи съгласно нормативните изисквания по техническата и противопожарна безопасност и хигиената а труда, да контролира спазването на техническите правила, да осигури за своя сметка специално работно облекло, обувки и лични предпазни средства и да осигури и поддържа в изправност необходимите машини, съоръжения и инструменти, свързани с възложената работа, упълномощен представител, за какъвто е посочен Д. Г.