Определение № 329 от 05.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 329 гр. Пловдив, 05.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500114 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 83 ал. 2 от ГПК.

Депозирана е частна жалба от М. Д. К., ЕГН – ********** срещу Определение № 15 516 от 11.12.2024 г., пост. по гр.д. № 21 390/2024 г. по описа на РС – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на К. по чл. 83 ал. 2 от ГПК за освобождаване от внасяне на ДТ за производството по делото, образувано по депозираната от К. ИМ.

Поддържат се оплаквания за неправилност на определението и искане за неговата отмяна и уважаване на молбата по чл. 83 ал. 2 от ГПК.

Частната жалбата е допустима, следва да се разгледа по същество.

Производството пред районния съд е образувано по предявени от М. Д. К., ЕГН – ********** срещу Изи Асет Мениджмънт АД, ЕИК 131576434 и Файненшъл България „ ЕООД, ЕИК 202513690 обективно субективно съединени искове за прогласяване за недействителни/нищожни сключени договори - за заем от 800 лв. / с първо посочения ответник / и за поръчителство по заема / с втория ответник / - на основание чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т.т. 9 и 10 и чл. 19 ал. 1 от ЗПК / досежно договора за заем /, а досежно договора за поръчителство - на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД – като лишен от правно основание, като обезпечаващ нищожна кредитна сделка и поради противоречие с добрите нрави.

В исковата молба е заявено искане за освобождаване на ищеца от внасяне на ДТ на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК. По искането е представена декларация, според която ищецът е едночленно семейство, няма здравословни проблеми, не притежава недвижими имоти, моторни превозни средства, дялове, акции, облигации, не получава дивиденти, не работи и не реализира доходи.

При така установеното районният съд е приел, че ищецът като млад / на 20 години / и трудоспособен, без задължения за издръжка към трети лица, родом и живущ в гр. Пловдив и предвид пазара на труда в този град, търсенето на работници и размера на средно реализуемия доход, би могъл да реализира доход, позволяващ му да заплати дължимата се ДТ, която е в размер на 50 лева.

1

В частната жалба се поддържа, че изводът на съда за освобождаване от заплащането на ДТ се предпоставя единствено от липсата на достатъчно средства на ищцовата страна да я заплати преди и към момента на предявяване на иска съобразно релевантните за това обстоятелства, посочени в чл. 83 ал. 2 от ГПК. В случая, посредством представената декларация молителят е установил да няма каквото и да е имущество и доходи към датата на предявяване на иска и това е достатъчно основание той да бъде освободен от заплащане на ДТ, независимо от размера й и независимо от това, че по принцип е трудоспособен и няма обективна пречка да работи, както и че е едночленно семейство, т.е. не дължи издръжка на други лица. Настоява, че освен че не притежава никакво имущество и не реализира каквито и да е доходи, е обременен и с изплащането на теглени кредити. Като така се намира в изключително тежко материално положение и изплащането на ДТ по иска – независимо от размера й, е непосилно за него. Към частната жалба е депозирал молба за освобождаването му и от заплащане на ДТ за въззивното производство в размер на 15 лева.

Настоящата инстанция намира частната жалба за неоснователна.

Съгласно разп. на чл. 83 ал. 2 от ГПК съдът извършва преценката си по искане за освобождаване от заплащане на ДТ освен на база доходите и имуществото на ищеца, още и на база неговите възраст, здравословно състояние, семейно положение и трудова заетост, както и на други констатирани обстоятелства. Съгласно константната съдебна практика от значение е и размера на ДТ, която дължи. Ето защо и с оглед установеното в случая, че ищецът е едночленно семейство – т.е. без задължения за издръжка към трети лица, в трудоспособна възраст – на 20 години, като не страда от заболявания и не са налице други обективни причини, препятстващи го да работи и да реализира доход от трудово и/или гражданско правоотношение, като съобрази и размера на дължимата се в случая ДТ / 50 лв. /, въззивният съд намира, че преценката на районния съд да не е налице основанието по чл. 83 ал. 2 от ГПК за освобождаване от внасянето на ДТ е правилно.

Гореизложеното е изцяло относимо и към искането за освобождаване от внасяне на ДТ в размер на 15 лв. за производството по частната жалба. Тъй като тази ДТ не е внесена предварително, с въззивното определение ще се постанови осъждането на частният жалбоподател да я внесе по сметка на ОС – Пловдив.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на М. Д. К., ЕГН – ********** срещу Определение № 15 516 от 11.12.2024 г., пост. по гр.д. № 21 390/2024 г. по описа на РС – Пловдив.

Осъжда М. Д. К., ЕГН – ********** да заплати по сметка на ОС – Пловдив ДТ в размер на 15 / петнадесет / лева.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3