Решение № 414 от 25.05.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. Добрич, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деница Б. Петкова при участието на секретаря Геновева Ст. Д. като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело № 20223230102870 по описа за 2022 година

Производството е по реда на част II, дял I от ГПК:

Образувано е по повод искова молба на „КРИС ОЙЛ ТРАНС“ЕООД с ЕИК 148144068, със седалище и адрес на управление: гр. Аксаково, обл. Варна, ул.“Чайка“ №1, представлявано от управителя Г. Н. Я., чрез адвокат М. П. ,с която срещу „АТАНАСОВ ГРЕЙН“ЕООД с ЕИК 124604421, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул.“***“ №***, представлявано от управителя А.

Г. А., е предявен иск по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.327 от Търговския закон за признаването за установена дължимостта на сумата от 16845,21 лева, от която : 990,01лв, представляваща неплатена цена за продадено гориво, за което вземане е издадено дебитно известие № 0100110739/09.07.2018г. и 15855,20лв, представляваща неплатена цена за продадено гориво, за което вземане е издадена фактура№

0100113738/19.08.2020г.; ведно със законна лихва за забава върху главните задължения, начиная от подаване на заявлението 20.06.22г. до окончателното им плащане, за които суми в производството по ч.гр. дело № 1782/2022г. по описа на ДРС е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 796/21.06.2022г.

Претендират се сторените по делото разноски, вкл. и по заповедното производство.

1

В исковата молба са изложени следните обстоятелства:Ищецът твърди да е изправна страна по сключен с ответника неформален договор за покупкопродажба на стоки /горива/. Към датата на подаване на заявлението ответникът е в забава, като дължими са следните суми:990,01лв, представляваща неплатена цена за продадено гориво, за което вземане е издадено дебитно известие № 0100110739/09.07.2018г.; 15855,20лв, представляваща неплатена цена за продадено гориво, за което вземане е издадена фактура№ 0100113738/19.08.2020г. Поради изложеното ищецът претендира реално изпълнение.

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК, редовно уведомен, е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на иска. В хода по същество чрез процесуален представител поддържа становището за неоснователност на иска, като сочи, че ищецът е предал процесните стоки за съхранение при неговите складови резервоари.

Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.

415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ.

По заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 1782 по описа за 2022 г. на ДРС. С разпореждане от 21.06.2022г. е издадена заповед № 796 от същата дата, с която заявлението е уважено изцяло. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е възразил писмено срещу заповедта за изпълнение. С разпореждане от 29.08.2022 г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Съобщението е връчено на 07.09.2022г. Исковата молба е подадена на дата 06.10.2022 г. /видно от пощенското клеймо/, поради което като допустима подлежи на преценка по основателност.

В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения ищецът е представил фактура № 0100113738/19.08.202г. на стойност 15855,20 лв. с ДДС и дебитно известие № 0100110739/09.07.2018г. на стойност 990,01 лв.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на в.л.Д. Д. не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира изцяло като обективно и безпристрастно. Вещото лице е посочило, че сумите по 2 процесната фактура и дебитно известие са включени в справка - декларация по ЗДДС при ищеца и при ответника с право на пълен данъчен кредит, като към датата на изготвяне на експертизата сумите по фактурата.

При продажбата в тежест на ищеца - продавач е да установи наличието на правоотношение по договор за продажба и изпълнението му чрез доставяне на собствеността върху стоките на ответника, както и размера на уговорената между страните цена, на която е настъпил падежът за плащане. Търговската продажба е неформален договор, защото за неговата действителност не е необходима изрична писмена или друга форма. Съобразно с предвиденото в чл.293, ал.1 от ТЗ условие, липсва нормативна разпоредба, която да предвижда форма за сключване на разглеждания договор. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че между страните са съществували търговски правоотношения през 2018 г. и 2020 г. по продажба на стоки /горива/.

Фактурата съставлява частен свидетелстващ документ. Когато тя не е подписана от получателя, тя не доказва валидно поето задължение по нея. От неоспореното заключение на изслушаната съдебно - счетоводна експертиза безспорно се установи, че процесните фактура и дебитно известие е осчетоводена от ищеца и ответника, декларирани са от ответника пред ТД на НАП. Съгласно чл.68 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получена от него стока или услуга по облагаема доставка.

Следователно е налице приемане с конклудентни действия на извършената работа от страна на възложителя. Касае се за търговска сделка между търговци и ответникът не се е противопоставил веднага след узнаването, поради което, на основание чл. 301 ТЗ, е обвързан от извършеното приемане.Отразените във фактурата и дебитното известие данни и неоспореното заключение на вещото лице по изслушаната съдебно счетоводна експертиза дават основание да се приеме, че задължението на ответника, като купувач, за заплащане стойността на процесните фактура и дебитно известие е доказано в претендирания размер, поради което предявеният иск подлежи на уважаване в заявения размер.Като последица от уважаването на иска в полза на ищеца следва да се присъди законната лихва върху присъдената сума, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изпълнение на задължението.

3

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените от нея съдебни разноски в настоящото производство, както следва: 337 лв. заплатена държавна такса и 1990 лв. - заплатено в брой адвокатско възнаграждение възнаграждение. Наведеното от ответника възражение по чл.

78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от 1990 лева е неоснователно, тъй като е съобразено със законоустановения минимум по чл. 7, ал.2, т. 3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения С оглед на даденото задължително тълкуване в т. 12 от Тълкувателно решение №4/2014г. на ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с който да се произнесе по този въпрос. С оглед изхода на спора ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество и съдебните разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1782/2022г. по описа на ДРС, възлизащи общо на сумата от 1249 лв., от която: 337 лв. - заплатена държавна такса и 912 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Добричкият районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.

415, ал.1 от ГПК с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ в отношенията между ищеца „КРИС ОЙЛ ТРАНС“ЕООД с ЕИК 148144068, със седалище и адрес на управление: гр. Аксаково, обл. Варна, ул.“Чайка“ №1, представлявано от управителя Г. Н. Я., и ответника „АТАНАСОВ ГРЕЙН“ЕООД с ЕИК 124604421, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул.“****“ №***, представлявано от управителя А. Г. А., че ответникът дължи на ищеца сумата от 16845,21 лева - главница, от която : 990,01 лева, представляваща неплатена цена за продадено гориво, за което вземане е издадено дебитно известие № 0100110739/09.07.2018г. и 15855,20лв, представляваща неплатена цена за продадено гориво, за което вземане е издадена фактура№ 0100113738/19.08.2020г.; ведно със законна лихва за забава върху главните задължения, начиная от подаване на заявлението 4

20.06.22г. до окончателното им плащане, за която сума в производството по ч.гр. дело № 1782/2022г. по описа на ДРС е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 796/21.06.2022г.

ОСЪЖДА „АТАНАСОВ ГРЕЙН“ЕООД с ЕИК 124604421, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул.“***“ №***, представлявано от управителя А.

Г. А., да заплати на „КРИС ОЙЛ ТРАНС“ЕООД с ЕИК 148144068, със седалище и адрес на управление: гр. А., обл. В., ул.“***“ №***, представлявано от управителя Г. Н. Я., разноските за заповедното производство по гр. д. № 1782 по описа на ДРС за 2022г., възлизащи на сумата от 1249 лв., от която: 337 лв. - заплатена държавна такса и 912 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, както и разноските за установителното производство по настоящото гр. дело 2870 по описа на ДРС за 2022г. в общ размер от 2327,00 лева, от които: 337 лв. - заплатена държавна такса и 1990 лв. - заплатено в брой адвокатско възнаграждение възнаграждение

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5