Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3897 от 04.11.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 13315/2023
Вид
Решение № 3897
Подписан
04.11.2024
Състав
Марина Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • Член 228 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 232, ал.2, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3897 гр. Варна, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседА.е на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20233110113315 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции от С.

Х. С., ЕГН **********, адрес: гр. Е. № ** срещу С. З. И., ЕГН **********, адрес: с. Ч., община П. с искА.я както следва:

1/ да се осъди С. З. И., ЕГН ********** да заплати в полза на С. Х. С., ЕГН ********** сумата от 4200 лева, представляваща дължимата наемна цена за периода от 15.10.2020 г. до 15.11.2022 г., въз основа на сключения между тях договор за наем от 15.10.2020 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата претенция – 16.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на основА.е чл. 232, ал.2, предл.1 ЗЗД;

2/ да се осъди С. З. И., ЕГН ********** да заплати в полза на С. Х. С., ЕГН ********** сумата от 458.60 лева, представляваща дължимата лихва за забава за заплащането на дължимия месечен наем за периода от 16.11.2022 г. до 15.10.2023 т. вкл., на основА.е чл. 86 ЗЗД;

3/ да се осъди С. З. И., ЕГН ********** да заплати в полза на С. Х. С., ЕГН ********** сумата от 662.25 лева, представляваща дължима ел. енергия за периода от 21.10.2020 г. до 05.11.2022 г., въз основа на сключения между тях договор за наем ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата претенция – 16.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на основА.е чл. 232, ал.2, предл.2 ЗЗД;

4/ да се осъди С. З. И., ЕГН ********** да заплати в полза на С. Х. С., ЕГН ********** сумата от 69.84 лева, представляваща дължимата лихва за забава за заплащането на дължимата ел. енергия за периода от 06.11.2022 г. до 15.10.2023 т. вкл., на основА.е чл. 86 ЗЗД;

5/ да се осъди С. З. И., ЕГН ********** да заплати в полза на С. Х. С., ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща дължима сума за водоснабдителни услуги за периода от ноември 2020 г. до ноември 2022 г., въз основа на сключения между тях договор за наем ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата претенция – 16.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на 1 основА.е чл. 232, ал.2, предл.2 ЗЗД;

6/ да се осъди С. З. И., ЕГН ********** да заплати в полза на С. Х. С., ЕГН ********** сумата от 32.76 лева, представляваща дължимата лихва за забава за заплащането на дължимите водоснабдителни услуги за периода от 16.11.2022 г. до 15.10.2023 т. вкл., на основА.е чл. 86 ЗЗД;

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

На 15.10.2020 г. сключил договор за наем с ответника относно апартамент, находящ се в град В. ул. "Е", № ** за сумата от 180 лева месечно. Твърди, че не е получавал дължимият наем, както и дължимите разходи за ток и вода. За целия период е получил единствено сумата от 300 лева. За периода от 15.10.2020 г. до 15.11.2022 г. дължимият наем възлиза на 4500 лева, а след приспадане на дадените 300 лева, сумата е в размер на 4200 лева. За периода от 21.10.2020 до 05.11.2022 г. дължимата сума за консумирана ел. енергия възлиза на 662.25 лева, а за периода от ноември 2020 г. до ноември 2022 г. консумираната и незаплатена вода е в размер на 300 лева. Претендира и заплащането на лихва за забава както относно дължимия наем за периода от 16.11.2022 до 15.10.2023 г. в размер на 458.60 лева, така и за незаплатените ел.енергия за периода от 06.11.2022 до 15.10.2023 г. в размер на 69.84 лева и водоснабдителни услуги за периода от 16.11.2022 г. до 15.10.2023 г. в размер на 32.76 лева. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника чрез назначения особен представител. Оспорва наличието на наемно правоотношение с ищеца като посочва, че договорът е неавтентичен като не е подписван от ответника и е антидатиран, тъй като за начална дата е посочен 15.10.2020 г., а личната карта на наемателя е издадена на 15.04.2021 г.

Наемодателят не е индивидуализиран, доколкото данните му са същите като на наемателя.

Договорът е сключен за срок от две години и наемодателят няма право да претендира суми извън този срок дължими наемни суми и разходи във връзка с наема. Твърди, че с неплащането на две наемни вноски договорът се прекратявал по право, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.1 от договора и поради това същият е прекратен в началото на 2021 г. и наемодателят можел да претендира само две месечни наемни вноски. Заявява, че неясни са претенциите за заплащане на ел.енергия, водоснабдителни услуги и лихва за забава, тъй като не става ясно как са формирА.. Посочва, че е изправна страна по договора.

Оспорва претендирА.те суми по основА.е и размер. Заявява, че сумите за ел.енергия са заплатени от М. С.а и С. Г.. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът с оглед събрА.те по делото доказателства намира следното от фактическа страна:

Като писмено доказателство по делото е приет договор за наем от 15.10.2020 г. От него се установява, че е сключен между С. З. И. като наемател и С. Х. С. като наемодател с предмет – стая, коридор, тоалетна душ, находящ се в град В. ул. "Е", № **. Договорено е, че дължимият наем възлиза на 180 лева ведно с дължимия ток и вода по фактура на месец.

Отразено е, че наемодателят има право да получава наема в началото на всеки календарен месец от 1-во число до 5-то число на същия месец в брой или по банкова сметка. Посочено е, че договорът за наем може да бъде прекратен от всяка от стрА.те, с едномесечно предизвестие по подходящ начин, който да гарантира и доказва уведомяването на другата страна. Ако наемателят не изплати наема до два месеца, след датата, на която е трябвало да го заплати, договорът се разваля по право /автоматически/ без необходимо писмено предизвестие от страна на наемодателя. В такъв случай наемателят напуска имота незабавно. Направено е оспорване по реда на чл. 193 ГПК относно положения от наемателя подпис под договора за наем, поради което е открито производството по оспорване истинността на документа. Прието по делото е заключение от назначената Съдебно почеркова/графологична експертиза, от която се установява, че подписът положен за наемател в договор за наем на недвижим имот от 15.08.2020 г. е изпълнен от С. З. И.. В 2 съдебно заседА.е вещото лице уточнява, че и ръкописният текст, там където има данни за лицето, пак е написан също от С. З. И..

Приети по делото като писмени доказателства са 26 разписки, издадени от ИзиПей АД относно заплатена електроенергия по отношение на имот, находящ се в град В., ел. "Е" № ** относно заплатената в имота електроенергия в полза на „Е. П. П.“ АД, както следва: от 08.02.2021 г. за сумата от 10,70 лева, от 15.02.2021 г. за сумата от 44,72 лева; от 27.02.2021 г. за сумата от 61,84 лева; от 23.03.2021 г. за сумата от 74,35 лева; от 26.04.2021 г. за сумата от 0,61 лева; от 07.05.2021 г. за сумата от 77,23 лева; от 25.05.2021 г. за сумата от 79,40 лева; от 25.05.2021 г. за сумата от 0,24 лева; от 28,06.2021 г. за сумата от 2,42 лева; от 22,07.2021 г. за сумата от 11,45 лева; от 30.08.2021 г. за сумата от 15,64 лева; от 30.09.2021 г. за сумата от 14,57 лева; от 28.10.2021 г. за сумата от 13,64 лева; от 29.11.2021 г. за сумата от 8,40 лева; от 23.12.2021 г. за сумата от 20,38 лева; от 29.01.2022 г. за сумата от 53,35 лева; от 28.02.2022 г. за сумата от 49,69 лева; от 31.03.2022 г. за сумата от 45,68 лева; от 28.04.2022 г. за сумата от 44,09 лева; от 30.05.2022 г. за сумата от 14,03 лева; от 27,06.2022 г. за сумата от 10,38 лева; от 22.07.2022 г. за сумата от 16,54 лева; от 27.08.2022 г. за сумата от 18,83 лева; от 30.09.2022 г. за сумата от 19,56 лева; от 28.10.2022 г. за сумата от 17,22 лева; от 24.11.2022 г. за сумата от 14,60 лева.

При установяване на адреса на ответника, с оглед връчване на книжата по реда на чл.

131 ГПК, съдът е извършил служебна справка в Национална база данни, от която е установил адреса на ответника. В нея е отразено, че С. З. И. има издадена лична карта № *******/15.04.2021 г. Същият този номер на личната карта е отразен и в представения и приет по делото като писмено доказателство договор за наем от 15.10.2020 г.

От приетото по делото заключение по назначената Съдебно счетоводна експертиза, се установява, че консумираната ел.енергия за претендирА.я период от месец октомври 2020 г. до ноември 2022 г. на база индивидуален електромер в наетото помещение е в размер на 743,76 лева, а консумираната вода за претендирА.я период от октомври 2020 г. до ноември 2022 г., разпределена на база живущи от общ водомер е в размер на 374,26 лева. Дължимата лихва за забава върху консумираната ел.енергия от 06.11.2022 г. до 15.10.2023 г. върху сумата от 743,76 лева възлиза на 83,27 лева, а дължимата лихва за забава върху консумираната вода за периода от 16.11.2022 г. до 15.10.2023 г. върху сумата от 374,26 лева е в размер на 40,86 лева. Дължимата лихва за забава върху сумите за ел.енергия и вода по месеци от дължимата текуща дата до датата на исковата молба 15.10.2023 г. са съответно 163,90 лева и 70,36 лева.

В тази част не следва да се съобразява заключението на вещото лице, доколкото ищецът ясно е посочил от коя дата претендира лихва за забава.

СъбрА. по делото са и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Б. И., от които се установява, че от седем години живее в имот на ищеца. Чувал е за С., тъй като са живеели врата до врата. Заявява, че е живял до него няколко месеца, около година, плюс минус, но преди това е живял на третия етаж. Не знае дали С. си е плащал водата, тока и другите разходи, но знае, че хазаина е идвал да го търси, да пита кога ще си плати. Дори, когато е заплащал своите сметки, хазаинът му е споделял, че С. му дължи „няколко хиляди“. Твърди, че от година е напуснал имота. Не може да каже, кога С. е слязъл да живее при него и не може да се сети за сезон.

Съдът с оглед гореизложената фактическа обстановка и при съобразяване на относимите правни норми, намира следното от правна страна:

За уважаване на осъдителния иск по чл. 232, ал. 2, пр. 2-ро ЗЗД е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно възникнало наемно правоотношение между стрА.те и неизпълнение на задължението за заплащане на наемната цена и разходите свързА. с ползването на наетата вещ.

Член 228 ЗЗД посочва, че с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят да му плати 3 определена цена.

По делото като писмено доказателство е представен договор за наем от 15.10.2020 г., сключен между С. З. И. като наемател и С. Х. С. като наемодател. От заключението по назначената съдебно графологична/почеркова експертиза, която съдът цени като компетентно изготвена и съответстваща на останалия събран по делото доказателствен материал, се установява, че подписът положен срещу наемател е на лицето С. З. И. като именно това е и лицето изписало и ръкописния текст на договора. Направено е възражение, от страна на особения представител, за антидатиране на договора, предвид факта, че като дата на сключването му е посочена датата 15.10.2020 г., а документа за самоличност на наемателя е от дата 15.04.2021 г. Частният документ, какъвто е договора за наем, не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако посочената в него дата бъде оспорена от страната по делото, на която частният документ се противопоставя /какъвто е настоящия случай – а именно оспорване от ответника/, тази дата следва да бъде установена с други доказателствени средства – по общия ред, като доказателствената тежест е за страната по делото, която претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирА. в частния документ, т.е. – ползва се по делото от документа. В този смисъл е решение № 50276 от 11.09.2023 г. по гр. д. № 4570/2021 г. на 4 г.о. на ВКС. От съвкупния анализ на събрА.те по делото доказателства, чрез разпита на свидетеля Б. И., не се установява, че към 15.10.2020 г. С. З. И. е бил наемател в отдавА.я под наем имот на С. Х. С., находящ се в град В. ул. "Е", № **. От неговите показА.я се установява, че от една година не живее като наемател в имота на С. Х.