Решение № 681 от 09.04.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 681

Сливен, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - Първи състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

Членове:

ГАЛЯ ИВАНОВА

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА

При секретар ВАНЯ ФЪРЧАНОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА канд № 20267220600106 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от М. С. Д., чрез пълномощник, против Решение № 22 от 03.02.2026 г., постановено по АНД № 1491/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 25-0804-007264/ 04.11.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР - Сливен, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева/ 102,26 евро.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е незаконосъобразно. Касаторът посочва, че правилно първоинстанционният съд е приел, че установеното нарушение не е оспорено от жалбоподателя. Твърди, че начинът по който е изписано самото нарушение възпрепятства жалбоподателя да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Счита, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са нарушени разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като не било посочено Приложение №5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32/ 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, нито ППЗДвП, тоест не е посочено по какъв критерий техническата неизправност е характеризирана като значителна. Посочва практика. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и наказателното постановление като незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

В съдебно заседание касационният жалбоподател – М. С. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник, който заявява, че поддържа касационната жалба. Счита, че изписването само на чл. 139 от ЗДвП не е достатъчно, а би следвало да се посочи разпоредба от Наредба № Н-32/2021 г. по Приложение № 5 или Правило № 43 на ИКЕ на ООН, за да се определи техническата неизправност като значителна. Счита, че: е налице неяснота за жалбоподателя да разбере в какво точно го обвиняват; техническата неизправност се установява от техническа служба и техническо лице, което да определи вида и степента на техническата неизправност. Позовава се на решение на настоящия съд. Счита наказателното постановление за незаконосъобразно и съдебния акт на Районния съд за незаконосъобразен. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – Началник група в ОДМВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ - Сливен, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. По делото е депозирано становище от ответника по касация, който заявява, че оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Излага становището си по същество, като посочва, че е установена липса на задния шумозаглушител на управлявания от жалбоподателя автомобил, вместо който била поставена права тръба, разделена на две. Счита за правилни изводите на съда, че в конкретния случай установената неизправност на МПС по своята същност е значителна и в този смисъл наказателното постановление е законосъобразно. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. В случай, че насрещната страна претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на размера им.

Окръжна прокуратура – Сливен, надлежно уведомена, не изпраща представител.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 06.09.2025 г., в 17:58 часа, в общ. Сливен, гр. Сливен, бул. „Стефан Стамболов“ до магазин „Дъга“, в посока към ул. „Бургаско шосе“, М. С. Д. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № [рег. номер], собственост на Я. К.. Управляваният от Д. автомобил бил спрян за проверка от полицейски служители, при която се установило, че МПС е със значителна техническа неизправност, изразяваща се в липса на задно гърне, като същото било заменено с права тръба, която е разделена на две с други две тръби, чиито накрайници излизат по средата на бронята. За констатираното на М. С. Д. бил съставен АУАН, като актосъставителят приел, че е извършил нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. АУАН бил предявен на Д., бил му връчен екземпляр срещу подпис. В акта не били вписани възражения от нарушителя.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното НП.

На 06.09.2025 г., на собственика на автомобила Я. К. била приложена ПАМ - временно спиране от движение на моторното превозно средство до отпадане на основанието за това, като със заповедта било отнето и СРМПС на автомобила.

Районният съд е приел, че: в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения; при съставянето на АУАН и при издаване на НП са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН; в АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, посочени са всички обстоятелства - елементи от фактическия състав на същото, дадена е правилната правна квалификация, съответстваща на описанието на нарушението. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя, приемайки ги за неоснователни. Приел е, че: нарушението, за което е издадено обжалваното НП, е извършено от санкционираното лице; констатираната неизправност правилно е била квалифицирана като значителна; правилно е приложена санкционната норма, като наложеното с НП наказание е във фиксирания от същата размер; не е налице основание за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. С такива мотиви Районният съд е потвърдил НП.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

От доказателствата по делото е безспорно установено, че на посочените в АУАН и в НП дата, място и час касационният жалбоподател е управлявал МПС лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № [рег. номер], като при извършената полицейска проверка било констатирано, че МПС е със значителна техническа неизправност - без задно гърне, което е заменено с права тръба, разделена на две с други две тръби, накрайниците на които излизат по средата на бронята. Констатираната неизправност е подробно описана в АУАН и в НП. При описанието на нарушението не е посочена разпоредба от Наредба № Н-32/ 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, което обаче не обосновава извод за незаконосъобразност на НП, поради следното: В процесния случай се касае за липса на част на автомобила, поради което няма как да се приеме, че водачът не е бил наясно, че се касае за значителна неизправност. Словесното описание на нарушението е подробно, точно и ясно, посочена е и съответната правна квалификация на същото. Според предвидено в посочената Наредба № Н-32/ 16.12.2011 г. на МТИТС, Приложение № 5, в т. 8.1.1. б. „б“ от таблицата към Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства - Система за намаляване на шума, когато част от системата за намаляване на шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума е определено като значителна техническа неизправност. Възможност за определянето на такава неизправност като незначителна, изобщо не е предвидена. Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП, който управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от двеста лева – при констатирани значителни неизправности. С нормата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е императивно предвидено, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Не може да бъде споделено възражението, че водачът на автомобил с липсващ елемент от системата за намаляване на шума, на чието място е поставена тръба, разделена на две с други две тръби, чиито накрайници излизат по средата на бронята, може да бъде възпрепятстван на разбере основанието, на което е санкциониран, съответно вида на констатираната неизправност.

Неоснователно е и възражението, че техническата неизправност се установява от техническата служба и техническо лице, което да определи вида и степента й. По делото не се спори, че описаното в АУАН и в НП състояние на управлявания от касационния жалбоподател автомобил е съответстващо на действителното такова към момента на проверката, както и че същото е било пряко възприето от актосъставителя и свидетеля по АУАН. В графа 2. „Метод“ от таблицата към Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, предвиденият метод за установяване е субективна оценка, което съответства на извършеното в случая.

Правилно Районният съд е приел, че с оглед дефиницията в §6, т. 72 от ДР на ЗДвП на понятието значителни неизправности, констатираната такава правилно е била определена като значителна. Мотивите на Районния съд се споделят от настоящия касационен състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, а на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях.

В акта за установяване на административното нарушение и в наказателното постановление, от фактическа страна нарушението, респ. неизправността, са описани достатъчно пълно и точно, като в хода на административнонаказателното производство защитата се гради срещу фактите, а не срещу тяхната правна квалификация, поради което в процесния случай непосочването на допълнителни подзаконови разпоредби, конкретизиращи вида неизправност, не опорочава наказателното постановление до степен незаконосъобразност. Цитираната съдебна практика е неотносима към случая, тъй като фактите по разгледания по приложеното съдебно решение казус нямат общо с настоящия, касае се за различен начин, по който е било установено и описано нарушението.

Настоящият касационен състав приема, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, установеното административно нарушение е правилно квалифицирано, правилно е определена и приложена санкционната норма, като видът и размерът на наложеното наказание съответстват на законоустановените.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22 от 03.02.2026 г., постановено по АНД № 1491/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: