Решение № 149 от 12.07.2024, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Гражданско дело 908/2023
- Вид
- Решение № 149
- Подписан
- 12.07.2024
- В сила
- 13.08.2024
- Състав
- Юлиана Иванова Толева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 40, 41, 47 и 48 · Закон за защита на животните
- чл. 41 · Закон за защита на животните
- чл. 40, 41, 47 и 48 · Закон за защита на животните
- чл. 47, ал. 3 · Закон за защита на животните
- чл. 40, 41, 47 и 48 · Закон за защита на животните
- чл. 49 · Закон за защита на животните
- чл. 50, т. 2 · Закон за защита на животните
- §17 · Закон за защита на животните
РЕШЕНИЕ
№ 149 гр. Ихтиман, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Юлиана Ив. Толева при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Гражданско дело № 20231840100908 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от К. К. Б., ЕГН:
**********, действащ чрез своята майка и законен представител И. В. Х., ЕГН: **********, адрес: община Ихтиман, село *, ул. „*“ № 10 срещу община Ихтиман, адрес: град Ихтиман, бул. „*“ № 123, с която са предявени първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца – К. К. Б., действащ чрез своята майка и законен представител И. В. Х., имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 8031,24 лева, от които 7000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди , изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие ухапване от безстопанствено куче ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата и 968,51 лева – обезщетение за забава за периода 13.07.2022г. – 29.09.2023г. за неизплатено обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 60,00 лева – обезщетение за имуществени вреди ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, съответно сумата от 2,73 лева – обезщетение за забава за периода 23.05.2023г. – 29.09.2023г. за неизплатено обезщетение за претърпени имуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че на 13.07.2022г. около 21:00 часа ищецът К.
К. Б. се прибирал към дома си в село *, община Ихтиман, като бил в непосредствена близост до двора на дома си, когато към него се приближило безстопанствено куче, което го ухапало за десния крак. Ищецът изпитал уплаха и шок и след няколкоминутна борба с кучето, успял да избяга към дома си. Твърди се, че веднага след ухапването ищецът бил откаран от 1 неговата майка в УМБАЛСМ „Пирогов“, където в спешен кабинет бил извършен преглед и съответни медицински манипулации. Сочи, че по време на прегледа е установено ухапване от куче по задната повърхност на дясното бедро, направена е превръзка на раната с указания за периодична подмяна на превръзката. Ищецът твърди, че две седмици след инцидента разкъсно контузната рана кървяла, което налагало честа смяна на превръзките, раната заздравяла месец след инцидента. На 23.05.2023г. на ищеца бил извършен преглед от съдебен лекар, който констатирал наличие на белези по задната повърхност на задното бедро, леко надигнати с белезникави размери 1/1 см и 3/0,5 см, като лекарят е заключил, че увреждането е причинило на ищеца разстройство на здравето, неопасно за живота.
Навежда се довод, че вследствие на инцидента ищецът изпаднал в шок и силен стрес, имал влошен сън, нощни събуждания и кошмари, че е нападан от куче, месеци след инцидента имал страх да излезе на улицата и преминавал през съседни дворове, за да заобикаля улиците, по които се разхождали безстопанствени кучета. Като допълнителен фактор за наличието на психо емоционално напрежение, свързано в ухапването от кучето, ищецът изтъква обстоятелството, че на 08.05.2023г. неговият баща К. Б. бил нападнат и ухапан от безстопанствено куче в близост до дома им. В заключение, се посочва, че инцидентът повлиял негативно върху психическото и емоционално състояние на ищеца, като същият станал интровертен и с явно изразено нежелание да общува с животни, като влошения сън и повишената тревожност са налични и към момента на предявяване на исковата молба. Посочва, че именно ответната община има правомощия по Закона за защита на животните да изолира безстопанствените кучета, така че последните да не застрашават здравето и живота на гражданите.
На изложените основания ищецът претендира, че са налице всички условия за ангажиране отговорността на ответника, поради което претендира осъждането му както и присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба.
В о.с.з. ищецът, редовно призован, не се явява лично, явява се законният представител, представлява се от пълномощник – адв. Ч. от САК, която поддържа исковата молба, прави доказателствени искания. Иска от съда да се произнесе с решение, с което да уважи изцяло исковата претенция като основателна и доказана. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В о.с.з. ответникът, редовно призован, изпраща представител по пълномощие – юрк. Г., който оспорва исковата претенция като неоснователна.
В хода на устните състезания счита, че по делото не е доказано наличие на противоправно поведение на служител или изпълнител на общината, което да е в пряка причинно- следствена връзка с настъпилите за ищеца вреди. Като намира исковете за недоказани по основание и размер, иска от съда да се произнесе с решение, с което да ги отхвърли като неоснователни. Възразява за прекомерност на претенцията за адвокатско възнаграждение на другата 2 страна.
Съдът като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
От прието като писмено доказателство по делото удостоверение за раждане се установява, че ищецът К. К. Б. е роден на 28.03.2010г. от майка И. В. Х., ЕГН: ********** и баща * К.ов Б., ЕГН: **********.
Видно от съдебно - медицинско удостоверение № 401/2023г. на 23.05.2023г. е проведен преглед на ищеца от съдебен лекар при УМБАЛ „Александровска“ като са установени два надигнати белега по задната дясна повърхност на дясното бедро с размери 1/1см и 3/0,5см., които съгласно заключението са причинени в резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да се получат в резултат на ухапване от куче. Съдебният лекар е дал заключение, че описаните травматични увреждания са причинили временно разтройство на здравето, неопасно за живота.
Съгласно приета по делото фактура № 3000088621 от 23.05.2023г. законният представител на ищеца – неговата майка И. Х. е заплатила сумата от 60,00 лева за издаване на медицинско удостоверение.
Установява се от амбулаторен лист за преглед на пациент, че на 13.07.2022г. в 23:22ч. ищецът е бил прегледан в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, с диагноза открита рана на бедрото, причинена от ухапване от куче, като било извършено промИ.не и превръзка на раната.
От представено по делото съдебно - медицинско удостоверение № 361/2023г. се установява, че на 09.05.2023г. бил извършен преглед на бащата на ищеца * Б. от съдебен лекар при УМБАЛ „Александровска“, при който се установило наличие на окръглена рана по предно външната повърхност на лявата подбедрица с диаметър 0,5 см, хирургически обработена /зашита/ рана с дължина около 1см по задната повърхност на лявата подбедрица (в областта на сгъвката на колянната става), охлузване в областта на дясното коляно.
Съгласно заключението описаните рани били получени в резултат от действието на тъпи и тъпоръбести предмети могат да се получат в резултат на ухапване от куче и реализирали медикобиологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Видно от приета по делото електронна кореспонденция, майката и законен представител на ищеца, на 22.07.2022г., е изпратила на електронната поща на ответната община сигнал за наличие на бездомни кучета в с. *, конкретно на ул. „*“ № 8, като в сигналът е съобщила, че на 13.07.2022г. такова куче е ухапало детето , което е на 12 години. В писмото И. Х. иска съдействие от ответната община. Законният представител на ищеца е изпратила повторно писмо до електронния адрес на ответната община на 29.08.2022г., в което отново е сигнализирала за проблема с безстопанствените кучета в с. * и за редица други проблеми в населеното място.
От представен по делото протокол за безстопанствени кучета на територията на община Ихтиман е видно, че през 2022г. в село * са установени 3
54 безстопанствени кучета.
От представената по делото медицинска документация от УМБАЛСМ „Н.
И. Пирогов“ ЕАД е видно, че ищецът е бил прегледан на 13.07.22г. в 23:22ч., за което свидетелства и представения и описан по - горе амбулаторен лист, на 16.07.2022г. в 11:34ч., на 19.07.2022г. в 13:28ч. Видно от представения амбулаторен лист от 19.07.2022г. е, че ищецът е бил прегледан по повод на рана, причинена от ухапване от куче, направена е превръзка на раната, ПХО и екг.
От справка от Кметство с. * се установява, че в Кметството не се поддържа дневник за сигнали по смисъла на Закона за защита на животните, а общ такъв за входяща и изходяща кореспонденция, в който се регистрират всички жалби, оплаквания и др.
В хода на производството са събрани гласни доказателства .
От разпита на свидетелите И. Х. и * се установява, че на 13.07.2022г. около 21:00 часа в село * на улицата пред дома му ищецът К. Б. бил нападнат и ухапан от безстопанствено куче, в уплаха си и в стремежа си да се откъсне от кучето, ищецът се покатерил на капака на спрения пред дома семеен автомобил. По това време в двора на дома били майката на ищеца – свидетелката И. Х., бащата, сестрата на ищеца, двегодишните племеннички на И. Х. и свидетелката * – семейна приятелка. Свидетелката Х. чула писъци откъм улицата и като отворила вратата видяла ищецът с кървящ крак да плаче, качил се на капака на автомобила, в далечината на улицата свидетелката видяла кафяво безстопанствено куче, което била виждала и преди в населеното място. Детето К. било в силен емоционален шок, родителите му го вкарали на двора, промили раните и го закарали към УМБАЛСМ „Пирогов“.
След инцидента раната заздравяла трудно, тъй като не била зашита, останал белег. Около месец след инцидента ищецът имал проблеми със съня, сънувал кошмари, търсил успокоение през нощта при майка си. След инцидента ищецът развил страх към кучета и до момента изпитва страх да общува с кучета. Установява се от свидетелските показания, че след ухапването с цел да се избегне нов инцидент, когато родителите не са в дома, ищецът и сестра му преминават през дворовете на съседите, в това число и двора на свидетелката *, за да излязат от дома си, като по този начин заобикалят улицата в близост до техния дом, където обичайно пребИ.ва безстопанствените кучета. За наличието на безстопанствени кучета свидетелката Х. сигнализирала кмета на с. *.
Показанията на свидетелите Х. и * съдът цени като достоверен доказателствен източник при приложение разпоредбата на чл. 172 ГПК, вземайки предвид възможната тяхна заинтересованост в полза на ищеца.
Показанията и на двете свидетелки са логични, вътрешно непротиворечиви, житейски правдиви и се подкрепят в цялост от събраните по делото писмени доказателства и заключението на КСМПЕ. В допълнение, в хода на разпита си пред първоинстанционния съд, двете свидетелки са спокойни, отговарят обективно на поставените от пълномощниците на страните въпроси без да изопачават фактите.
4
От разпита на свидетеля *, на длъжност „Главен експерт екология“ в ответната община, се установява механизма, по който съответните служители действат при установяване на безстопанствени кучета, както и че през 2022 г. и през 2023г. на територията на с. * са установени и кастрирани, съответно 23 бр. и 14 броя кучета. Свидетелят не си спомня да е бил сезиран за случай на ухапване от безстопанствено куче на територията на с. * в периода 2022-2023г.
Свидетелските показанията на * съдът цени като обективни и достоверни.
От заключението на изслушаната комплексна съдебно медицинска и психологична експертиза, което съдът цени като обективно и безпристрастно дадено, се установява, че описаните в медицинската документация и в исковата молба рани, както следва - рана по задната повърхност на дясното бедро на границата горна/средна трета с размер 2,3см/0,5см и рана по задната повърхност на дясното бедро към коляното с размери 1/1/см отговарят да са получени чрез ухапване от куче на 13.07.2022г. по описания в исковата молба начин.