Решение № 4055 от 19.12.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4055 гр. Варна, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камелия Василева при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20223110103775 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД от А. Н.

М. срещу „СККГ“ АД за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми : 46 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит от 27.12.**г., ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; 98.05 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит от 03.09.2021г., ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; 83 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит от 21.12.2021г., ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 27.12.** г. ищцата сключила Договор за потребителски микрокредит от разстояние със „СККГ" АД. В договора било посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 200.00 лева. В § 6. от процесния договор било уговорено, че в тридневен срок от сключване на същия потребителят се задължава да осигури на кредитора едно от следните обезпечения: поръчителство на едно физическо лице, което да представи служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение над 1800 лева; или поръчителство на две физически лица, които да представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение над 950 лева; и които да отговарят на следните критерии: да работят по безсрочен трудов договор; да не са кредитополучатели по друг договор за паричен заем с кредитора; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции, които поръчители да подпишат 1 договор за поръчителство с кредитора или банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България, която банкова гаранция следва да съдържа неотменяемо и безусловно задължение на банката гарант, че ако потребителят не заплати в срок което и да е свое парично задължение по Договора за потребителски микрокредит от разстояние, същата ще заплати на кредитора всички дължими от потребителя суми след първо писмено поискване, отправено от кредитора до банката гарант. В § 7. от договора било уговорено, че в случай че независимо от изразеното от потребителя преди отпускане на кредита съгласие за предоставяне на обезпечение, потребителят не представи в срок някое от обезпеченията по § 6. от договора и не упражни правото си на отказ от договора, потребителят заплаща на кредитора обезщетителна неустойка в размер на 87.32 лева, платима на 4 равни части в размер на 21.83 лева, на падежите по § 3 от договора, заедно със съответната погасителна вноска, като общия размер на месечните плащания на всеки съответен падеж по договора е в размер на 74.35 лева. На ищцата била начислена неустойка в общ размер на 87.32 лева, тъй като същата не представила в срок надлежни поръчители, банкова гаранция или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор.

В процесния договор било уговорено, че размерът на отпуснатия заем е 600.00 лева, размерът на погасителната вноска е 52.52 лева, срокът на договора е три месеца, размерът на фиксирания годишен лихвен процент е 24 %, размерът на годишния процент на разходите е 26.83 %, а размерът на общата сума, която следвало да върне ищцата бил 210.08 лева.

Твърди се, че ищцата погасила предсрочно и изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 246.00 лева, от които 200.00 лева главница, 10.08 лева възнаградителна лихва и 35.95 лева начислена „неустойка". Тя заплатила по-малка по размер сума за неустойка от първоначално дължимата /87.32 лева/, тъй като погасила предсрочно сумата по сключения договор 1 месец след неговото сключване.

Твърди се, че на 03.09.2021 г. ищцата сключила Договор за потребителски микрокредит от разстояние със „СККГ" АД сумата от 600.00 лева. В § 6. от процесния договор било уговорено, че в тридневен срок от сключване на същия, Потребителят се задължава да осигури на кредитора обезпечения, идентични с уговореното в договора от 27.12.**г. В § 7. от договора било уговорено, че в случай че независимо от изразеното от Потребителя преди отпускане на кредита съгласие за предоставяне на обезпечение, Потребителят не представи в срок някое от обезпеченията по § 6. от договора и не упражни правото си на отказ от договора, потребителят заплаща на кредитора обезщетителна неустойка в размер на 146.76 лева, платима на 3 равни части в размер на 48.92 лева, на падежите по § 3 от договора заедно със съответната погасителна вноска, като общият размер на месечните плащания на всеки съответен падеж по договора е в размер на 262.79 лева. На ищцата била начислена неустойка в общ размер на 146.76 лева, тъй като същата не представила в срок надлежни поръчители, банкова гаранция или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор. В процесния договор било уговорено, че размерът на отпуснатия заем е 600.00 лева, размерът на погасителната вноска е 213.87 лева, срокът на договора е три месеца, размерът на фиксирания годишен лихвен процент е 41.16 %, размерът на годишния процент на разходите е 49.89 %, а размерът на общата сума, която следвало да върне ищцата бил 641.61 лева. Твърди се, че ищцата погасила предсрочно и изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 698.05 лева, от които 600.00 лева главница, 20.58 лева възнаградителна лихва и 77.47 лева начислена „неустойка". Излага, че е заплатила по-малка по размер сума за неустойка от първоначално дължимата /146.76 лева/, тъй като е погасила предсрочно сумата по сключения договор 1 месец след неговото сключване.

2

Твърди се, че на 21.12.2021 г. ищцата сключила нов Договор за потребителски микрокредит от разстояние със „СККГ" АД. За сумата от 450.00 лева. В § 6. от процесния договор било уговорено, че в тридневен срок от сключване на същия, потребителят се задължава да осигури на кредитора обезпечения, идентични с предните два договора. В § 7. от договора било уговорено, че в случай че независимо от изразеното от потребителя преди отпускане на кредита съгласие за предоставяне на обезпечение, потребителят не представи в срок някое от обезпеченията по § 6. от договора и не упражни правото си на отказ от договора, потребителят заплаща на кредитора обезщетителна неустойка в размер на 158.05 лева, платима на 5 равни части в размер на 31.61 лева, на падежите по § 3 от договора заедно със съответната погасителна вноска, като общият размер на месечните плащания на всеки съответен падеж по договора били в размер на 131.08 лева. На ищцата била начислена неустойка в общ размер на 158.05 лева, тъй като същата не представила в срок надлежни поръчители, банкова гаранция или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор. В процесния договор било уговорено, че размерът на отпуснатия заем е 450.00 лева, размерът на погасителната вноска е 99.47 лева, срокът на договора е пет месеца, размерът на фиксирания годишен лихвен процент е 41.16 %, размерът на годишния процент на разходите е 49.89 %, а размерът на общата сума, която следвало да върне ищцата бил 497.35 лева.

Твърди се, че ищцата погасила предсрочно и изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 533 лева, от които 450 лева главница, 15.44 лева възнаградителна лихва и 67.56 лева начислена „неустойка". Ищцата заплатила по-малка по размер сума за неустойка от първоначално дължимата /158.05 лева/, тъй като погасила предсрочно сумата по сключения договор 1 месец след неговото сключване.

Твърди се, че процесиите договори са нищожни /недействителни/ на основание чл.

22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречат на законоустановените императивни правила.

Твърди се, че процесните договори са нищожни на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.

Излага се, че се касае за сключване на договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като от отправяне на предложението до сключването на договора били използвани изключително средства за комуникация от разстояние. Затова за действителността на договорите следвало да е спазена процедурата, уредена в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ (чл. 8 и сл.) и Закона за електронния документи и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Твърди, че тази процедура не е спазена, тъй като доставчикът „СККГ" АД не изпълнило императивно вмененото му задължение да предостави на ищцата изискуемата преддоговорна информация, не било получило валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договора, както и за условията, при които последният може да се откаже от него.

Твърди се, че всички разменени между доставчика и потребителя електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ. Те по своята същност представлявали електронни документи, които се явявали неподписани такива, тъй като не била спазена предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен автор /например чрез квалифициран електронен подпис/, респективно същите нямали т.нар. „формална доказателствена сила" по смисъла на чл. 180 от ГПК.

Счита се, че ответното дружество е приело за сключен процесният договор с ищцата в 3 нарушение на предвидените императивни правила, без тя да е изразила валидно своето съгласие.

Твърди се, че е нарушено изискването процесния договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

Твърди се, че договорите за потребителски кредит са нищожни на основание чл. 11, ал. 1, т.

10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от тяхното съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Твърди, че в нарушение на императивните правила, в договорите за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Излага се, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договорите ГПР от 49.89 % е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договорите единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема от 23 % за първия договор, респективно от 41.16 % за втория и третия договор, без да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договорите. Описаните в съдържанието на договорите такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) водели до различен размер на ГПР от посочения.

Твърди се, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 146.10 % за първия договор, 125.58 % за втория договор, респективно 109.55 % за третия договор/ били над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

По отношение на задължението за осигуряване на обезпечение се излага, че е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител, съгласно всички изисквания, посочени в договора и затова се твърди, че е налице пълна нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД. Сочи се, че поставените изисквания към поръчителя се явяват обективно невъзможни за постигане, а още по-малко в изключително кратките срокове, които са уредени за това - срок от три дни, след датата на сключване на договора. Било ноторно известно, че на поставените изисквания за физически лица поръчители/солидарни длъжници, с оглед обществената и икономическа обстановка в Република България както към момента на сключване на договора, така и към настоящия момент, отговарял изключително нисък процент от населението. От друга страна, дори и да било намерено такова физическо лице, за снабдяването с нужните документи за установяване на всички посочени изисквания, бил необходим в пъти по-дълъг срок от посочения (3 дни). Затова се твърди, че така формулираните клаузи водят до пълна нищожност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл. 26, ал. 2, предл. първо от ЗЗД поради невъзможен предмет, както и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави.