Решение № 2750 от 03.06.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 19253/2024
- Вид
- Решение № 2750
- Подписан
- 03.06.2025
- В сила
- 02.07.2025
- Състав
- Крум Борисов Гечев
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, предложение трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 10 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 2750 гр. Пловдив, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330119253 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от К. А. Т., ЕГН: **********, срещу „Стик-Кредит“ АД, ЕИК: **********, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл.17 от сключения между страните Договор за потребителски кредит с № ** г., предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.
Ищецът сочи, че съгласно договора същият следвало да бъде обезпечен с поне с едно от обезпеченията, посочени изрично в договора като при непредставяне на обезпечение същият дължал плащане на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, Сочи, че клаузата е недействителна поради противоречието й със закона, а в условията на евентуалност и с добрите нрави.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника чрез a. Н.. В отговора на исковата молба се поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Сочи се, че договора е сключен със съответствие на изискванията на ЗПК. Моли за 1 отхвърляне на предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Между страните не са спорни обстоятелствата относно сключването на процесния Договор за потребителски кредит с № **г. и неговите параметри.
Същите се установяват и от събраните писмени доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 17 от сключения между страните Договор за потребителски кредит с № **г. при непредставяне на обезпечение, ищецът дължал неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало, именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В случая, съдът приема, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина 2
/бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Според съда, нарушение в настоящия случай е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/.
Посочената годишна фиксирана лихва не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР.
Налице е и друго нарушение, тъй като посочените в договора ГПР и общата сума на плащанията, не съответстват на действителните, тъй като още при самото му сключване, е предвидено уговорената в чл. 17 от Договора неустойка да се плаща разсрочено във времето, заедно с погасителните вноски по кредита.
Въведеното изискване за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция, съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които – предвид изключително краткия срок, в който следва да се предоставя – тридневен от сключване на договора, на практика правят задължението неизпълнимо.
Срокът е твърде кратък – за потребителя се създава значително затруднение, както относно физическото лице – поръчител, тъй като същото следва да отговаря на критерии, за които информация би следвало да се събере и от допълнителни източници /напр. за осигуровки, чиста кредитна история и пр./, в т.ч. и относно банковата гаранция – която трябва да е в размер на пълната дължима обща сума и период след крайния падеж, но за учредяването на която се изисква набавяне на документи, одобрение и пр., т.е. все действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие. При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Ето защо и поради липса на част от задължителните реквизити на т.10 на чл.11 ЗПК, договорът се явява недействителен.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл.
11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК, поради което Договор за потребителски кредит с № **г. е недействителен. От това следва, че и клаузата на чл. 17 от същия е недействителна, а предявеният иск ще се уважи като основателен.
При този изход на спора, разноски се дължат в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, които възлизат в размер на 50 лева за заплатена 3 държавна такса.
На ЕАД Е. И. ще се присъди и a.ско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ЗАдВ. в минимален размер от 480 лева с ДДС, като съдът отчита липсва фактическа и правна сложност по делото, множеството на брой подобни казуси в съдилищата в Република България, проведеното само едно открито съдебно заседание по делото, в което процесуалният представител на ищцата не се е явил.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между К. А. Т., ЕГН:
********** и „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК: **********, че клаузата на чл. 17 от сключения помежду им Договор за потребителски кредит с № **г., предвиждаща заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение Е НЕДЙСТВИТЕЛНА на основание чл. 21 ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК:
********** да заплати на К. А. Т., ЕГН: ********** сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски за заплатена държавна такса в настоящото производство.
ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК: ********** да заплати да заплати на ЕАД Е. И., с ЕИК: * сумата от 480 лева с ДДС /четиристотин и осемдесет лева с ДДС/, представляваща a.ско възнаграждение за осъществено на ищеца К. А. Т., ЕГН: ********** безплатно процесуално представителство по делото, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за a.урата.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4