Определение № 383 от 02.09.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 383 гр. Бургас, 02.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Албена Янч. Зъбова Кочовска като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20262000500285 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по реда на чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, по частната жалба на С. В. А. с ЕГН ********** от гр. С., ул. “Т. к.“ № **, вх. *, ап. ** - ищец по гр.д.№940/26г. на ОС-Бургас, срещу определение от открито съдебно заседание на 10.07.26г., с което производството по гр.д. 940/26г. по описа на БОС е спряно на основание чл.229, ал.1,т.4 от ГПК до приключването на гр.д.№1408/23г. по описа на ОС-Бургас по съображения, че по спряното дело се иска солидарното осъждане на ОД на МВР- Бургас и на Прокуратурата на Република България за едни и същи неимуществени вреди.

Жалбоподателят намира определението за спиране на производството по делото за неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че настоящият иск – заявен срещу Прокуратурата на Р България- е самостоятелен и независим от произнасянето на съда по претенцията срещу ОД на МВР-Бургас, изрично отделен от първоначалното производство, за разглеждането на който е бил повдигнат и спор за подсъдност между Административен съд-Бургас и Окръжен съд-Бургас, разрешен от петчленен сътав на ВАС и ВКС с Определение №44/26.07.24г., с което делото е изпратено за разглеждане по общия исков ред на БОС.

Страната пояснява, че с направеното в проведеното пред БОС открито съдебно заседание изявление за солидарност на отговорността на двамата ответника в същност не е заявила причиняването на едни и същи вреди, налагащи носенето на солидарна отговорност, а че всеки от ответниците е причинил такива на ищеца съобразно правомощията си в отделните етапи на досъдебното производство.

Според страната това процесуално изявление не представлява нито изменение на предмета на иска по смисъла на чл.214 от ГПК, нито искане за конституиране на нов ответник, нито такова за промяна на основанието или на петитума на претенцията. Предмет на настоящото дело оставал искът спрямо ОД на МВР –Бургас за обезщетяване на вредите, причинени на ищеца от действията на нейните служители.

Поддържа, че между този иск и претенцията против Прокуратура на РБългария няма връзка на преюдициалност и за това изходът от делото срещу Прокуратурата не обуславя решението по настоящия спор, а и при евенуално присъждане на обезщетение по различните производства, двойното обезщетяване се преценявало при постановяването на съдебното решение, а не чрез предварително спиране на делото.

Като намира, че в случая липсва необходимата изискуема от закона преюдициална зависимост между делата по смисъла на чл.229,ал.1,т.4 ГПК и че спирането забавя неоправдано 1 разрешаването на спора за обезщетение спрямо ОД на МВР-Бургас, страната моли за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на ОС-Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия за разглеждането на иска по същество.Не ангажира нови доказателства.

По делото не е постъпил отговор на частната жалба от ответната страна,респективно от контролиращата страна- Прокуратура на РБългария.

Проверката на съда по чл.275 от ГПК посочва частната жалба за редовна и допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на предвидения от закона срок, против акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред компетентния да се произнесе по нея съд.

Разгледана по същество тя е и основателна, поради следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от С. В. А. със съдебен адрес: гр.

С., ул. „Д.“ № ** - адв. Н. Г., с която е предявен против Областна дирекция на МВР Бургас с адрес гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46 иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на действия на служители на РУ Приморско по извършване на оглед, претърсване, изземване и личен обиск на ищеца на 10.08.2018г., които били извършени по повод и във връзка с образувано досъдебно производство(ДП) №259/2018г. по описа на РУ Приморско, преписка №507/2018г. на РПЦарево, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2018г. до окончателното плащане.

Твърди се в исковата молба, че на 10.08.2018г. в 20.30 часа в гр. Приморско ищецът С. В.

А. бил незаконно задържан от цивилни полицаи от сектор Криминална полиция- явяващи се служители на ответната дирекция. Описани са действията на същите лица, осъществени спрямо ищеца, квалифицирани от него като репресивни, както и това, че срещу А. било образувано ДП № 46353 ЗМ-259/2018г., че му представили за подпис документ за задържането му и призовка да се яви като обвиняем по посоченото ДП, но когато на 14.08.18г. ищецът се явил в Районното ПУ с адвокат, обвинение не му било повдигнато, а бил разпитан като свидетел. Описал е подробно претърпените от него неимуществени вреди, претендирал е и заплащането на обезщетение от 10 000лв. за причинени на автомобила му имуществени такива и разноски.

С исковата молба е сезиран БОС и по нея е образувано гр.д.№1408 по описа на съда за 2023г., по което впоследствие е ангажирана и отговорността на Прокуратурата на Р България, като предявените претенции за обезщетение за неимуществени вреди са разпределени така, че с част от първоначалния размер - от 10 000 лв.- ищецът дири отговорност за претърпени неимуществени вреди от ОД на МВР, а за останалите 60 000лв. искът е насочен срещу Прокуратурата. Заявено е и обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 10 000лева, представляващи увреждания на собствения на ищеца автомобил. Делото е било прекратено и изпратено по подсъдност на Административен съд-Бургас в частта по претенциите срещу ОД на МВР Бургас, пред който съд е било образувано адм. д.№709/24г. по описа на АС-Бургас.

С Определение №3170/22.04.24г. Административен съд-Бургас е разделил производството и по образуваното адм. дело №709/2024г. то е продължило само по иска за претърпени имуществени вреди. По образуваното след разделянето адм. дело №724/2024г., е бил повдигнат спор за подсъдност с Определение №3658 от 14.05.2024г., касателно претенцията от 10 000лв. срещу ОД на МВР за неимуществени вреди. По спора се е произнесъл смесен състав на ВАС и ВКС с Определение №44 от 26.07.2024г. и като е счел за компетентен да разгледа делото общ съд, го е изпратил на БОС по подсъдност. След изпращането му от петчленния състав на ВАС и ВАК е образувано гр.д.№1216 по описа на БОС за 2024г., производството по което е прекратено, а делото изпратено от своя страна по подсъдност на БРС, предвид цената на иска и с оглед правилото на чл.103,вр. чл.104 ,т.4 от ГПК. Пред БРС по този спор е образувано гр.д.№7097/24г.

В о.с.з. на 27.04.2026г., след прието увеличение на размера на иска за неимуществени вреди от 10 000лева на 70 000лева, БРС е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на БОС.

След приемането му в БОС, по спора е образувано гр.д.№940/26година.Сезираният съд е приел, че предмет на това дело е единствено претенция за претърпени от ищеца неимуществени 2 вреди на стойност 70 000 лева, причинени от полицейските органи по повод и във връзка с образувано досъдебно производство №259/2018г. по описа на РУ Приморско, преписка №507/2018г. на РП-Царево. Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т.1, пр.3 от ЗОДОВ.

Производството по гр.д.№1408/23г. по описа на ОС-Бургас е останало да се развива по претенцията, основана на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, заявена от С. А. срещу Прокуратурата на Р България за това, че по образуваното ДП №46353 ЗМ-259/2018г. се явил в РУП на 14.08.18г. за повдигане на обвинение, но до такова не се достигнало, а бил разпитан в качеството му на свидетел, като производството по посоченото досъдебно производство, водено за престъпление по чл.339,ал.1 от НК, било впоследствие прекратено, защото държаното от ищеца в дома му оръжие е газ –сигнално, а не огнестрелно( деянието не представлява престъпление).

Видно от данните по делото производството по посоченото дело е приключило на първа инстанция, преминало е през инстанционен контрол пред АС-Бургас и в момента е висящо пред ВКС.

При тези данни АС-Бургас намира, че няма основание висящият по касационен контрол спор между ищеца и Прокуратурата на Р България за дължимостта на обезщетение за причинени на физическото лице неимуществени щети да се счита за преюдициален за настоящото производство.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 9.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1/2017г., ОСГТК, спирането на производството представлява временна недопустимост на развитието и завършването на висящия процес, т.е. забрана през известен период от време да се извършват процесуални действия от съда и страните по делото, насочени към решаване на спора по същество.

Разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, уреждаща една от хипотезите,налагащи спиране на производството, предвижда такова, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което "ще има значение за правилното решаване на спора“ или както в предходни редакции на закона и в по- ранни нормативни актове е прието, другото дело да "има тясна връзка с предявения иск". Така посочените изрази са приети за правнотехнически термини с утвърдено в практиката и теорията значение, от които се извежда, че законодателят няма предвид всяка възможна връзка между две висящи дела, а точно определена зависимост, при която по обусловеното дело задължително следва да се зачетат последиците от влязло в сила решение или присъда по обуславящото дело, независимо от какъв характер е то.

В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т. д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т. д. № 8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е висящ процес относно преюдициален спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.

Обусловеността между двата спора се приема за основана на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти, като съдържание на конкретните правоотношения.

В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост се възприема като обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение.

Според ВКС от горните съображения се извлича, че връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора.

От горното се заключава както, че спирането се извършва не само по искане на страните, но и служебно от съда, така и че при неспазване на императивното изискване за спиране на 3 обусловеното дело до приключване на обуславящото го, последицата е порок недопустимост на постановения краен съдебен акт, която води до обезсилването му.

Предвид така изясненото съдържание на правната зависимост между двата спорни предмета в задължителната за прилагане съдебна практика, в случая следва да се съобрази, че гр.д.1408/23г. по описа на БОС разглежда отговорността на държавата към ищеца по реда на ЗОДОВ в лицето на Прокуратурата на Р България за това, че го е третирала като обвиняем, задържайки го чрез служител на РУ-Приморско за 24 часа и образувайки, и водейки срещу него прекратено в последствие и поради това незаконно досъдебно наказателно производство №259/18г.на РУПриморско, макар на А. да не е било повдигнато обвинение в извършването на престъпление, а да е бил разпитван само като свидетел. Т.е. след разделянето на производствата по исковете, по първоначално образуваното гражданско дело е останала като предмет само претенцията спрямо държавата за обезщетение за причинени на пострадалото лице неимуществени вреди от воденето на незаконно наказателно разследване.