Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 239 от 21.01.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 1445/2024
Вид
Определение № 239
Подписан
21.01.2025
В сила
21.01.2025
Състав
Веска Райчева, Златина Рубиева, Геника Михайлова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 239 гр. София, 21.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Касационно гражданско дело № 20248002101445 по описа за 2024 година

Производството e по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. А. И., действаща чрез настойника си А.

Д. Б. и чрез пълномощника адв. Г., срещу въззивно решение № 2 от 08.01.2024 г., постановено по в. гр. д. № 384/2023г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, Гражданско отделение, 1 състав. С него е потвърдено решение № 260022 от 22.05.2023 г., постановено по гр. д. № 204/2020 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, в частта, с която са отхвърлени предявените от Т. А. И., поставена под пълно запрещение с влязло в сила на 13.08.2021 г. решение по гр. д. № 361/2020 г. на ПОС, действаща чрез настойника си А. Д. Б. против Р. Д.

Б. в условия на евентуалност искове за: прогласяване за нищожен, поради накърняване на добрите нрави; обявяване за недействителен, поради договаряне във вреда на представлявания; разваляне поради неизпълнението му от приобретателя, на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № ..., том ..., нот. дело № .. от .. г. на нотариус М. П.-А., рег. № .. от РНК, вписан в СВ [населено място] на 21.12.2017 г., с който Т. А. И., представлявана от пълномощника си Р. Д.

Б., прехвърля на Р. Д. Б. правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно:

86/100 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД..../03.06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, без последващи изменения на КККР, с адрес на имота: [населено място], [улица], етаж .., който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ...., с предназначение на СОС: жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ от 148 кв.м., ведно с прилежащите части: две избени помещения с обща декларирана площ от 49, 30 кв.м.

1 под западната половина на сградата, ведно с таванско помещение с декларирана площ от 74, 00 кв.м., намиращо се в западната половина на сградата срещу грижите и финансовата помощ в размер на повече от 15 000лв., превеждани през годините по банков път, които приемателят е полагала и предоставяла на майка си досега, през последните няколко години, както и срещу поемане от страна на Р. Д. Б. на задължението, лично или чрез трето лице, да гледа и издържа, при поискване и необходимост, прехвърлителя, майка й Т. А. И. до края на живота й, като прехвърлителят Т. А. И. си запазва правото на ползване, пожизнено и безвъзмездно, върху гореописания недвижим имот.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.

Ответницата по касация Р. Д. Б., чрез пълномощника си адв. П., е подала отговор на касационната жалба, като възразява, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното:

С обжалваното решение въззивният съд по заявения в условията на евентуалност иск за прогласяване за нищожен, поради накърняване на добрите нрави на процесния договор е приел, като се е позовал на практиката на ВКС, че добрите нрави съставляват неписани общо установени етични правила на морала, възпроизведени и като правни принципи, които са от значение за обществото като цяло, поради което не се свързват с индивидуалната субективна преценка на конкретния правен субект за морал, а с утвърдените в обществото ценности. Допълнил е, че всяко предприето в разрез с тях неетично поведение при сключване на договор, преценено с оглед конкретните за отделния случай обстоятелства, може да обоснове нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави, като преценката се извършва към момента на сключване на договора. Посочил е, че в настоящия случай договорът е със смесен характер - кумутативен и алеаторен, тъй като прехвърлянето се извършва за вече предоставени и за бъдещи издръжка и грижи. Приел е, че в случая и с оглед установените, по категоричен начин, обстоятелства за прехвърляне на жилищен имот при запазено от прехвърлителя Т. А. И. пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху му, с което приобретятелят Р. Д. Б. е лишена от правомощията да го владее и ползва и придобива само голата собственост, а майка й бива жилищно гарантирана с ползването на имота, в който е живяла дълги години, срещу престирани в миналото от дъщеря й издръжка и грижи, каквито събраните доказателства сочат реално да са били подсигурявани и задължение за осигуряване на такива и за в бъдеще, не може да се приеме, че процесният договор накърнява добрите нрави, а, напротив, е в унисон със семейните ценности и морала.

По отношение на следващото основание за недействителност на сделката по чл. 40 от ЗЗД е посочил, че тази разпоредба е приложима, когато договорът е сключен в рамките на учредената с пълномощно или от закона представителна власт. Допълнил е, че преценката дали договорът е сключен във вреда на представлявания се извършва въз основа на конкретните обстоятелства относно интереса на представлявания и мотивите на 2 представителя да го сключи. Посочил е, че от значение в тази връзка са действителните отношения и обстоятелства по повод сключването на процесния договор. Приел е за установено, че към датата на сключване на процесния договор ищцата е била на 74 години и от дълго време е живеела сама в процесното жилище, тъй като голямата й дъщеря А. Б. още през 1990 г. е заминала за Н., където се е установила да живее и работи, а малката ответницата Р. Б. се е отделила около 2000 г. Констатирал е, че през 2009 г. ищцата е прехвърлила на голямата си дъщеря 14/100 ид. ч. от процесния имот срещу парична престация, с по-голямата част от която е прихванато вземане по предоставен й от нея паричен заем, а остатъкът е уговорено да се изплаща ежемесечно, без данни това да е сторено. През същата 2009 г. малката дъщеря е била в И., от където спорадично е превеждала суми на майка си. От края на 2011 г., когато вече се е завърнала и установила да живее в [населено място], ежемесечно, според представените банкови извлечения, за период от около шест години до датата на сключване на договора на 21.12.2017 г., е превеждала по банков път суми в порядъка между 100-200 лв. по сметката на майка си, като е продължила да превежда такива непрекъснато до м. август 2019 г., които ищцата регулярно е теглила на каса в банката или чрез банкомат, а след това е превеждала с прекъсвания. Във връзка с установяване на отношенията между Т. И. и нейните дъщери съдът е посочил, че не кредитира показанията на ищцовите свидетели като вътрешно и взаимно противоречиви, като подробно е посочил в какво се изразяват противоречията. Посочил е, че кредитира показанията на свидетелите на ответницата, като изхождащи от лица с непосредствени възприятия и впечатления от отношенията между Т. И. и дъщеря й Р. Б., пряко и за продължителен период контактували и с двете, за разлика от ищцовите. Допълнил е, че писмените доказателства в тази насока са в потвърждение на казаното от ангажираните от ответницата свидетели, от показанията на които се установило, че и след като е заживяла в София Р. Б. е посещавала ежемесечно майка си, в последно време и по-често, носела й продукти, чистела и готвела, водела я на лекар, излизали заедно на разходка, а, когато здравословното й състояние се е влошило се преместила да живее при нея, след което майка й получила инсулт и била настанена в дом за специализирани грижи. Посочил е, че в тази връзка от приетото във въззивното производство заключение на комплексната медицинска и психиатрична експертиза е установено, че претърпеният от Т. И. през м.април 2020 г. мозъчен инсулт е довел до бързо и тежко влошаване на наличната при нея към този момент съдова деменция, която до тогава е била в начална фаза. При това положение е направил извод, че не може да се приеме, че Т. И., вследствие на заболяването си, не е разбирала значението на подписаната от нея на 21.12.2017 г. разписка-декларация, което да опорочава материализираната нейна воля, съдържаща признание за получаваната до подписване на процесния договор финансова помощ от ответницата, кореспондиращо на представените писмени доказателства, и удовлетворяване на интереса й по договора с нея, наред със запазеното право на ползване и поетото задължение за бъдещи грижи. С оглед безспорно установените обстоятелства, които сочат, че единствено ответницата Р. Б. години преди сключването на договора непрекъснато е подпомагала финансово и се е грижела за своята възрастна майка, която е получавала нужните й подкрепа и внимание именно от нея и е 3 разчитала, че тя ще продължи да полага грижи и за в бъдеще, което е и сторила, е приел, че Р. Б. като представител при сключване на сделката е действала изцяло в интерес на своята майка, за да й осигури един спокоен и нормален живот, още повече, договаряйки в нейна полза пожизненото и безвъзмездно запазване на правото на ползване върху прехвърленото жилище, с което в свой ущърб е ограничила правомощията си на собственик, за да подсигури жилищно майка си и да запази дългогодишното й местообитание. Посочил е, че клаузата в договора, на която акцентира жалбоподателят, за престиране на дължимите издръжка и грижи „при поискване и при необходимост“ не създавала условия за увреда.

Противно на застъпеното от жалбоподателя, сама по себе си тази клауза не обосновавала и намерение и съзнание на представителя Р. Б. за увреждане на представляваната, предвид поведението й преди и след сключването на договора, доколкото за продължителен предшестващ сделката период от време е полагала непрекъснато грижи за своята майка, каквито в същия обем е продължила да й подсигурява и след това.

По отношение на иска за разваляне на процесния договор поради неизпълнението му от приобретателя решаващият съд е посочил, че при прехвърляне на имот срещу грижа и издръжка за минало време и за в бъдеще, както е в случая, договорът е единен, а задължението за престирането им неделимо. Допълнил е, че когато страните по договора не са уговорили изрично вида и обема на дължимите грижи и издръжка, както е в случая, такива се дължат в пълен обем, съобразно действителните битови и жизнени нужди на прехвърлителя, с оглед възрастта му и физическото и здравословно състояние, непрекъснато и системно през целия срок на изпълнение на задължението. Посочил е, че издръжката е натурална и включва осигуряване на храна, режийни разходи, облекло, лекарства и необходими за бита вещи. Грижата е такава за здравословното състояние, хигиената, домакинството и оказване на нужното внимание. Целта на договора е нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници, съобразно конкретното му положение и състояние и общоприетите норми на поведение, без да му се натрапват грижи свръх тях, които той не желае да приеме, както и без качеството му на живот да бъде влошавано, при отчитане на възможността му да се справя сам. В настоящия случай е приел за установено, от съвкупната преценка на обсъдените писмени и гласни доказателства, че ответницата Р. Б. е продължила да престира грижи и издръжка в същия вид и обем, в който е предоставяла такива до сключването на договора, които ищецът Т. И. е приела да удовлетворяват нуждите й в пълен обем, включително посредством нарочно изявление, съдържащо се в подписаната на 21.12.2017 г. в деня на изповядване на сделката пред нотариус лично от ищцата разписка-декларация. Посочил е, че на 05.01.2018 г. е бил издаден нотариално заверен препис от приложения към нотариалното дело оригинал на същата, поради което е направил извод, че не може да се приеме становището на пълномощника на въззивницата-ищца, че същата е била съставена и допълнително приложена с цел да бъде „заздравена“ сделката. Посочил е, че изпращаните от ответницата непрекъснато за времето до м. август 2019 г. средства са били същите по размер като тези до сключване на договора, без промяна в условията на живот, и с тях само е била допълвана предоставяната регулярно при ежемесечните посещения на Р. Б. натурална издръжка под формата на хранителни 4 продукти, вещи за битово потребление, разходи за ток, телевизия и телефон, по който приемлив и съобразен с установените навици начин от прехвърлителя Т. И., която не е искала да напусне дома си и да заживее при нейната дъщеря в [населено място], и в този период състоянието й не е налагало постоянно присъствие и обгрижване от същата, са били ситуирани отношенията им. Установил е, че за периода от пет месеца от м. септември 2019 г. до м. януари 2020 г. /включително/, Р. Б. е преустановила изпращането на суми по банковата сметка на майка си, но не и да я посещава и снабдява с необходимото, като посещенията й, според ангажираните от нея гласни доказателства, са зачестили. С оглед на това е посочил, че не може да се приеме, че ответницата е била в неизпълнение, противно на поддържаното от пълномощника на жалбоподателя. Посочил е, че за периода от м. февруари 2020 г. до м. юли 2021 г. /включително/, ответницата освен, че е подновила превеждането на суми, е и заживяла заедно с майка си в процесното жилище в [населено място], при което непосредствено и ежедневно е полагала необходимите за нея грижи, с оглед и на драстичното влошаване на нейното състояние от м. април 2020 г., когато е получила инсулт, довел и до нарушаване на двигателните й функции и задълбочаване на съдовата деменция до умерено тежка. Установил е, че за периода от осем месеца от м. август 2021 г., когато майка й е била поставена под пълно запрещение и настанена с нейно съгласие и по инициатива на сестра й А. Б., назначена за неин настойник, в хоспис, където пребивава и до момента, ищцата е получавала необходимите за нейното състояние на вече тежка деменция специализирани грижи. Посочил е, че до приключване на устните състезания във въззивното производство ответницата е превеждала по банковата сметка на ищцата ежемесечно суми предимно в размер на 100лв. и 200лв., който не покрива дължимата ежемесечно такса за социалните услуги в първоначален размер от 1650лв., актуализиран с последния анекс към договора на 1890лв. Направил е извод, че от момента, в който здравословното състояние на майката се е влошило съществено, в грижите за нея се е включила активно и голямата й дъщеря А. Б., която, поемайки разходите за хосписа, е изпълнявала свой нравствен дълг към родител, което не би могло да обоснове неизпълнение на задължението от страна на Р. Б., която също е била ангажирана с подсигуряването на необходимите специализирани грижи и заинтересована от полагането на такива.