Решение № 2101 от 04.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2101 гр. ..., 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20251110130712 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 126 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от ... против ... иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за заплащане на сумата 471,32 лева, представляваща изплатено по застраховка „...”, по щета № ..., обезщетение за застрахователно събитие, настъпило ... г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 29.05.2025 г. до окончателното изпълнение.

Ищецът ... твърди, че във връзка с реализирано на ... г. ПТП, при движение на лек автомобил „...” с рег. № ..., в гр. ..., на ул. „...“, е изплатил по застраховка „...” застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил в размер на 43,56 лв., след приспадане на сумата от 427,76 лв., представляваща следваща дължима вноска, съгласно застрахователната полица. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е попадането на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Сочи, че отговорност за вредите носи ответникът, в качеството му на стопанин на пътя, който като такъв, чрез служителите си, е длъжен да поддържа изправно, съответно да обезопасява при неизправност пътното платно. Навежда, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което претендира същата. Посочва, че вземането е било предявено извънсъдебно като ответникът не е погасил задължението си. Моли за уважаване на иска. Претендира сторените по делото разноски. В открити съдебни заседания на 13.11.2025 г. и 29.01.2026 г. поддържа предявения иск.

Ответникът ... оспорва иска по основание и размер. Не оспорва, че е изплатено обезщетение в размера, посочен в исковата молба. Поддържа, че застрахователното 1 обезщетение е заплатено неправомерно, предвид обстоятелството, че за твърдяното ПТП не е съставен Протокол за ПТП от органите на КАТ. Оспорва факта на настъпване на щетите по увредения автомобил като следствие от попадане в необезопасена дупка на пътното платно, както и наличието на такава. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски. В открити съдебни заседания на 13.11.2025 г. и 29.01.2026 г. поддържа възраженията, направени с отговора на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно осн основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

Видно от Декларация за настъпване на застрахователно събитие от ... г., на ... г. в гр.

..., при движение по улица „...“, лек автомобил с марка „...“, модел „...“ с рег. № ..., управляван от водача И. И. И., попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. В декларацията са отразени видимите щети по автомобила, настъпили в резултат на произшествието, изразяващи се в увреждания на предна и задна десни гуми, като е описано, че гумите са скъсани. Сочено лице в декларацията за декларатор на събитието е водачът на автомобила И. И..

По делото е разпитана призованата свидетелка И. И. И., която посочва, че на ... г. е управлявала лек автомобил с марка „...“, модел „...“ с рег. № .... Установява се, че при движение в района на магазин „...“ в гр. ..., автомобилът е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. От показанията на свидетелката се установява, че в резултат на произшествието и двете десни гуми на автомобила са били срязани, което е наложило репатрирането му от мястото на произшествието. След предявяване на свидетелката на декларацията за настъпване на застрахователно събитие, същата потвърждава, че е съставила и подписала декларацията пред застрахователя при регистриране на застрахователното събитие. От показанията на свидетелката се установява, че тя е предоставила на застрахователя точни данни за местоположението на ПТП и снимки на местопроизшествието, включително собственоръчно е вписала мястото на настъпването му в декларацията.

Видно от представена извадка от „...” на л. 67 от делото, на ул. „...“ в гр. ... има разположен магазин от веригата „...“.

За събитието не е съставен протокол за ПТП, като ОУ на застрахователя не поставят 2 такова изискване за този вид произшествие. Няма процесуална пречка, въпреки липсата на протокол, които да констатира събитието, съдът да приеме настъпването на събитието за доказано въз основа на събраните свидетелски показания, а именно свидетелските показания на водача И. И. И., които съдът кредитира изцяло, щом не са налице основания за некредитирането им и доколкото причинната връзка между механизма, описан в декларацията за събитието и възпроизведен от свидетеля, и щетите се потвърждава от експертното заключение по автотехническата експертиза /неоспорено от страните/. Ето защо е налице пълно припокриване на фактите, установени от писмените доказателства и от събраните гласни доказателствени средства.

Само за пълното на изложението следва да се посочи, че сочената от свидетелката дата на събитието, различна от вписаната в декларацията дата на събитието, не дискредитира показанията й, доколкото е изтекъл продължителен период от време от настъпването на произшествието и последващото потвърждаване пред съда на декларираната пред застрахователя дата. Безспорно обявеното пред застрахователя и описаното пред съда произшествие е едно и също. Невъзможността на свидетелката да назове точното наименование на улицата, на която е настъпило ПТП, също не прави показанията й непълни и неясни, тъй като разглеждани в контекста на представените по делото писмени доказателства и по-специално декларацията, попълнена от самата свидетелката, като водач на автомобила, те следва да се приемат за ясни и достоверни, като мястото на настъпване на произшествието също се изяснява. Още повече и че свидетелката е предоставила снимков материал и координати на местопроизшествието при обявяването на събитието пред застрахователя, за което тя самата свидетелства пред съда. Следва се посочи и че по принцип по-близките във времето до събитието изявления на участника в ПТП следва да се третират като имащи по-висока доказателствена стойност от по-късни свидетелски показания, основани на непълен или избледнял спомен. Поради това, съдът приема за достоверни именно декларираните от свидетелката пред застрахователя дата и точно място на настъпване на произшествието.

Поради изложеното, съдът приема, че на описаното в исковата молба място е била налице необезопасена разрушена пътна настилка /образувала дупка на пътното платно/, необозначена по начин, позволяващ избягването й, като вследствие на попадане на управлявания автомобил в същата, на последния са причинени щети, така както са описани от водача на лекия автомобил И. И. И. и от застрахователя в опис на претенция и опис – заключение по щета № .../... г.

Възражението на ответника ..., че не носи отговорност по предявения иск поради недоказаност на мястото на настъпване на процесното ПТП и твърдяното му извънтериториално разположение, съдът намира за неоснователно по гореизложените съображения. По делото е приета декларация за настъпило застрахователно събитие, попълнена и подписана от водача на увредения автомобил, в която изрично е посочено, че произшествието е настъпило на ул. „...“, гр. ..., като пред застрахователя водачът е представил и конкретни координатни данни за мястото на събитието. Декларацията 3 представлява частен свидетелстващ документ, който се ползва с доказателствена сила относно удостоверените в него факти, доколкото не е надлежно оспорен по реда на закона. В настоящия случай ответникът не е провел успешно насрещно доказване, което да обори посоченото в декларацията място на настъпване на ПТП. В действителност съдът не е длъжен да приеме, че удостоверените в декларацията факти са истински, но в случая те са подкрепени и изцяло се доказват при съвкупната преценка на целия доказателствен материал, ангажиран по делото. Същевременно ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се установи, че ул. „...“ не попада в границите на ..., или че на посоченото място не съществува улична инфраструктура, поддържана от ответника, или че процесното ПТП е настъпило на друго, различно място.

С определение от 19.09.2025 г. за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства, а именно, че за лек автомобил марка „...“, модел „...“ с рег. № ..., има сключен договор за имуществено застраховане по застраховка „...“ при ..., валиден към датата на събитието, както и че е изплатено претендираното застрахователно обезщетение от ищеца на собственика на увредения автомобил – И. И. И.

(при определяне от застрахователя на застрахователно обезщетение в размер на 471,32 лева и изплащане на собственика на увредения автомобил на сума в размер на 43,56 лева, след приспадане на сумата от 427,76 лева, представляваща следваща дължима вноска, съгласно застрахователната полица между застрахователя и застраховащия собственик).

Страните не спорят и, че процесното застрахователно събитие представлява покрит застрахователен риск съгласно Общите условия на дружеството – ищец, който факт също е приет за безспорен с окончателния доклад по делото.

Безспорните между страните обстоятелства съдът приема за доказани по делото.

Налице е основание за възникване на регресното право в размер на платеното застрахователно обезщетение. Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл раздел V от ППВС № ... г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Не се спори, че улица „...“ (а и е общоизвестен факт, че улицата се намира в гр. ..., район „...“), на която е реализираното произшествие, е общински път по смисъла на чл. 3, ал.

3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 9, ал. 1, т. 2 и чл. 1 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност/дупка на пътното платно с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на дупката до премахването й е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на 4 основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Налице е основание за суброгация срещу ответника.

Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание на неравностите по пътя или презюмиране за наличие на такива.

Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.