Определение № 20860 от 02.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20860 гр. София, 02.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно частно гражданско дело № 20261100509302 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 – чл. 278 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 95, ал. 5 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 253915/12.08.2026 г. на Ц. Б. Н. срещу определение № 28387/05.08.2026 г. по гр.д. № 16894/2026 г. на СРС, 165-ти състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за предоставяне на правна помощ под формата на безплатна адвокатска защита по делото.

В частната жалба са изложени доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е недопустимо един и същи адвокат да бъде едновременно пълномощник за по молба за обезпечение по висящо дело и служебен адвокат на ищеца по реда на ЗПП. В случая адв. П. не е била служебен адвокат по делото пред районния съд, а е била договорен пълномощник с пълномощие за подаване на молба по чл. 389 от ГПК и свързани с нея действия. Служебен защитник по реда на ЗПП е била по друго дело – делбено гр.д. № 50190/2025 г. на СРС, 168 състав. Посочва се, че с молбата по чл. 95 от ЗЗП се иска да бъде назначен служебен защитник, който може да е както адв. П., така и друг адвокат. Обстоятелството, че този адвокат е служебен защитник на жалбоподателката по друго дело не е основание за отказ на правна помощ по настоящото. Оспорва се изводът на съда, че исковете са съединени по недопустим начин и се основават на неясни правила. В случая се касае за нередовност, която на жалбоподателката не е била дадена възможност да отстрани. Именно липсата на правни знания в жалбоподателката е наложило допускането на професионална правна помощ, като отказът от такава я лишава от реален достъп до правосъдие. Навеждат се доводи, че съдът въобще не е обсъдил материалното и здравословно състояние на жалбоподателката. Тя е с 100% трайна намалена работоспособност с право на чужда помощ и единственият й доход е пенсия от 498,61 евро. Посочва се, че тя обективно няма възможност да заплати адвокатско възнаграждение по дело с материален интерес от 29 510 лв., касаещо жилището, в което живее. Поддържа се, че са налице предпоставките за предоставяне на правна помощ по чл. 95, ал. 1 от ГПК и чл. 23 от 1

ЗПП. Моли съда да отмени обжалваното определение и да предостави правна помощ чрез процесуално представителство в първоинстанционното дело.

Софийски градски съд, в настоящия въззивен състав, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Ц. Б. Н. срещу М.Б.Д., с която са предявени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот поради относителна симулация, като прикриващ дарение, предявени в условията на евентуалност с иск по чл. 30 от ЗН за намаляване на прикритото дарение и иск по чл.

87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора.

С разпореждане № 82817/08.07.2026 г. първоинстанционният съд е дал указания на ищцата да отстрани нередовности на исковата молба като посочи начина, по който предявява исковете – в самостоятелен процес или в делбеното дело, както и да конкретизира обстоятелствата, на които основава исковете си. От страна на ищцата, чрез адв. С. П., е подадена молба вх. № 233530/22.07.2026 г. за допускане на обезпечение на иска. Представено е пълномощно на адв. П., с което тя се упълномощава единствено да подаде молба за обезпечение и свързаните с нея процесуални действия, ведно с договор за правна защита за това, с уговорено възнаграждение от 50 евро. По делото е представено разпореждане по гр.д. № 50190/2025 г. на СРС, 168 състав, с което са дадени указания на Ц. Б. Н. да посочи дали поддържа насрещно предявени искове, с които се иска прогласяване на нищожност поради относителна симулация на договор за покупко-продажба от 25.09.2017 г., за намаляване на прикритата сделка поради накърняване на запазена част от наследството и разваляне на същия договор поради неплащане на продажната цена.

С молба по делото Ц. Б. Н., чрез адв. С. П., е оттеглила така предявените искове по гр.д. № 50190/2025 г. на СРС, 168 състав, а определение № 26808/23.07.2025 г. молбата за допускане на обезпечението е оставена без уважение.

С молба вх. № 236764/24.07.2026 г. ищцата е поискала предоставянето на правна помощ под формата на процесуално представителство по делото, като е изложила, че е лице с трайна намалена работоспособност от 100 % с право на чужда помощ и единственият доход е получавана пенсия по инвалидност, като е представила Експертно решение на ТЕЛК, както и удостоверение от НОИ за получавана пенсия от 498,61 евро, направление за включване в механизма „лична помощ“ на ДСП-Люлин за предоставяне на личен асистент, както и удостоверение от АСП за изплатени помощи/надбавки в периода от м.08.2025 – м.01.2026 в размер на 97,87 евро на месец.

С обжалваното определение районният съд е приел, че са налице основания за недопускане на правната помощ, тъй като исковете са съединени по явно недопустим начин, който не може да доведе до развитие на процеса, същите са с различен предмет и се основават на неясни обстоятелства. Изложил е мотиви, че исковете са предявени и в делбено производство, в което ищцата е представлявана от адв. П., и е намерил, че е недопустимо мултиплицирането на исковете в различни производства и определянето на един и същи служебен адвокат по всяко дело. Отбелязал е също, че адв. П. е упълномощена да подаде молба по чл. 389 от ГПК, като не е допустимо едновременно с това да бъде определена за служебен адвокат на основание ЗПП. С изложените мотиви е оставил без уважение искането за предоставяне на правна помощ.

При така установеното от фактическа страна, този въззивен състав приема от правна страна следното:

2

Частната жалба е допустима. Подадена е от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1, изр. 1 от ГПК. Предявена е от лице с правен интерес. Насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – определение с което е отказано предоставяне правна помощ на ищцата.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Предоставянето на правна помощ по реда на чл. 95 от ГПК е предназначено да гарантира ефективното упражняване на правото на защита на физическите лица, които не разполагат с достатъчно средства да си осигурят квалифицирана адвокатска защита във воденото от или срещу тях дело. Предоставянето на правната помощ се извършва по реда на чл. 95 от ГПК и при условията и наличието на предпоставките, уредени в Закона за правната помощ (ЗПП). Законът не задължава съда да предостави правна помощ безусловно, а дава възможност за преценка доколко това би било от полза за молителя и доколко заявената претенция е допустима, обоснована и вероятно основателна. Преценката дали страната разполага със средства се прави при съобразяване с доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други обстоятелства (чл. 23, ал. 3 от ЗПП). В нормата на чл. 24 от ЗПП са уредени изключения, при които правната помощ не се предоставя - когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ (т. 1); когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима (т. 2) и в случаите на търговски дела и данъчни дела по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен ако страната, кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на правна помощ (т. 3).

В разглеждания случай, от представените по делото доказателства въззивният съд приема, че ищцата не притежава средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Установено е, че Ц. Б. Н. е със 100 % намалена трудоспособност и получава месечна пенсия от 498.61 евро, както и помощи от 97.87 евро месечно, както е предоставен личен асистент.

Не могат да бъдат споделени изложените в обжалвания акт съображения за отхвърляне на молбата за предоставяне на правна помощ, поради наличие на изключенията по чл. 24, т. 1 и т. 2 от ЗПП – поради явна недопустимост на предявените искове. Този извод на първостепенния съд не е изведен от липсата на процесуални предпоставки, респ. наличието на процесуални пречки за предявяването им, а от начина на съединяването им. Неправилното съединяване на искове е въпрос на редовност на исковата молба и не касае непременно формиране на извод за недопустимост. В трайната си практика ВКС приема, че поредността на разглеждането на евентуално съединените искове се определя от съда въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основават тези искове, а не от заявената от ищеца поредност (в същия смисъл виж Решение № 642 от 31.10.2024 г. по гр. д. № 5010/2023 г. на ВКС, Г. К., ІV Г. О. и др.). В правомощията на съда е да определи дали обективно съединените искове са предявени кумулативно, евентуално или алтернативно (виж Решение № 97 от 08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г. на ВКС, Т. К., І Т. О.). По изложените в обжалваното определение съображения за недопустимо предявяване на идентични искове в различни производства, по които едно и също лице е назначен като особен представител следва да се посочи, че ищцата е оттеглила насрещните си искове по гр.д. № 50190/2025 г. на СРС, 168 състав. Ирелевантно е обстоятелството, че адв. П. е била назначен от съда представител по гр.д. № 50190/2025 г. на СРС, 168 състав, както и процесуален представител по молба за допускане на обезпечение. Нито ищцата е направила искане за назначаване на адв. П.

3 като служебен защитник, нито съответната адвокатска колегия е задължена да я определи като такъв при допускане правна помощ на ищцата.

По изложените съображения въззивният съдебен състав приема, че са изпълнени предпоставките за предоставяне на правна помощ на ищцата под формата на процесуално представителство. Поради различните правни изводи с тези на първата инстанция, обжалваното определение, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и да бъде предоставена на ищеца поисканата правна помощ от вида „процесуално представителство”.

След връщане на делото първостепенния съд следва да изпрати искане до САК за определяне на адвокат, вписан в НРПП, за осъществяване на предоставената правна помощ на ищеца.

С частната жалба не се претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ЧЖ-І-Н състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 28387/05.08.2026 г. по гр. дело № 16894/2026 г. на Софийски районен съд, 165-ти състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕДОСТАВЯ на Ц. Б. Н., ЕГН ********** правна помощ от вида „процесуално представителство” по гр.д. № 16894/2026 г. на Софийски районен съд, 165-ти състав и

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 165-ти състав за изпращане на писмо до АК – гр. София с искане за посочване на адвокат от Националния регистър за правна помощ, който да бъде назначен за процесуален представител на ищцата Ц. Б. Н..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4