Решение № 3631 от 04.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3631 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110128574 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба подадена от П. Е. В., представлявана от адв. Е. К. срещу „Креди Йес“ ЕООД, с която са предявени при условията на обективно евентуално съединяване установителен иск за признаване на установено в отношенията между страните, че Договор за паричен заем № ****** от 22.02.2023 г. е нищожен поради противоречието му със закона, а при условията на евентуалност в случай на отхвърляне на главния иск се иска кумулативно да бъде признато за установено, че разпоредбите на договора, предвиждащи месечен лихвен процент в размер на 3, 400% и заплащане на неустойка са нищожни като противоречащи на закона и добрите нрави.

Ищцата твърди, че на 22.02.2023 г. е сключила с ответника Договор за паричен заем № ******, по силата на който получила заемна сума в размер на 5 000 лв., при уговорен фиксиран размер на ГПР от 49,341 %, задължила се да върне заетата сума в срок от 21 месеца, а уговореният месечен лихвен процент бил 3, 400 %. Сочи, че съгласно чл. 6 от договора заемателят се задължава да представи на кредитора едно от следните обезпечения: гарант, отговарящ на изискванията по чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора, ипотека на недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 ОУ, особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 ОУ, банкова гаранция съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 ОУ, ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл. 8 било уговорено, че при неизпълнение на това задължение заемателят дължи на заемодателя неустойка в общ размер от 4 536,33 лв.

Счита, че сключеният договор за кредит е недействителен. Поддържа, че налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр. Сочи, че в отразения годишен процент на разходите /ГПР/ не е включена като разход дължимата неустойка, начислена съобразно чл. 8 от договора за кредит и посоченият ГПР не отразява действителните разходи. Поддържа, че е налице нарушение на чл. 11, т. 12 ЗПКр. При условията на евентуалност поддържа, че уговорената в договора неустойка се предвижда за едно практически неизпълнимо задължение за предоставяне на обезпечение. Счита, че същата е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като е уговорена за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени от 1 ответника вреди, освен това излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на допълнително възнаграждение на кредитора. В тази връзка и поддържа, че действителният размер на приложимия към договора ГПР надвишава максимално допустимия такъв. Поддържа, че клаузата, фиксираща размера на възнагардителната лихва на 3, 4000 % месено или 40, 80 % годишно също противоречи на добрите нрави. Твърди, че така определеният размер надвишава 4 пъти законната лихва и в този смисъл е прекомерен. Моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Признава за възникналото между страните правоотношение и получения от ищеца заем в размер на 1000 лв., но с приложим ГПР в размер от 48,081 %, като не оспорва, че задълженията по договора за заем са погасени изцяло от заемателя чрез плащане. Счита, че процесният договор за заем отговаря напълно на изискванията на ЗПК. Поддържа, че клаузата за неустойка не е нищожна и не противоречи на добрите нрави и на ЗПК, тъй като същата е уговорена индивидуално. Сочи, че задължението за неустойка е поставено под отлагателно условие, като дължимостта на същото зависи изцяло от поведението на ищеца. Счита, че неустойката изцяло отговаря на присъщите й функции, като уговарянето й е израз на установената в чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне. Намира, че ГПР е изчислен съобразно законовите изисквания по методика, описана в договора, като оспорената неустойка не следва да се включва в него, тъй като представлява обезщетение за неизпълнение на задължение на потребителя, а клаузата не е неравноправна, тъй като е ясна и разбираема. Моли за отхвърляне на претенциите. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, че на 22.02.2023 г. между тях е сключен Договор за паричен заем № ******, по силата на който ищцата получила заемна сума в размер на 5 000 лв., при уговорен фиксиран размер на ГПР от 49,341 %, задължила се да върне заетата сума в срок от 21 месеца, а уговореният месечен лихвен процент бил 3, 400 %, както и че й била начислена неустойка на основание чл. 8 вр. чл. 6 от договора в размер на 4 536, 33 лв.

В чл. 6 от договора е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по – долу обезпечения, по избор на Заемателя:

1. Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия; 2. Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия; 3. Банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия; 4. Ценна книга издадена в полза на Заемодателя. Освен сключения между страните писмен договор за кредит, по делото са приети като доказателства и относимите Общи условия. В чл. 10 от Общите условия са описани изискванията за обезпечение на кредитодателя. Предвидено е в ал. 2 на тази разпоредба, че гарантите са две физически лица, всяко от които отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер на 1 000 лв., съгласно справочните данни на НОИ, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор за заем, сключен със замодателя, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от редовен , както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, възможно обезпечение е залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност /оценка/ надвишава два пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включващо договорената главница и лихва, първа по реда ипотека, предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за периода , включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 /шест/ месеца след падежа на последната 2 редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължението в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

Съгласно чл. 10, ал. 4 от Общите условия заемодателят може да приеме обезпечение, неотговарящо на условията, посочени в чл. 10, ал. 1 и ал. 2 и да сключи договор за заем, като със съгласието на заемополуателя начисли неустойка за неточно изпълнение на изискванията за обезпечение.

Съгласно чл. 8 от сключения между страните договор, с подписването му заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 4 536, 33 лв., с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителен план към договора за заем.

По делото е приет като доказателство договор за поръчителство от 22.02.2023 г., сключен между ответника „Кредй Йес“ ООД – заемодател и трето лице по делото – Н. М. Н., действащ като поръчител за обезпечаване на задълженията заемателя П. Е. В. по договор за паричен заем № ****** от 22.02.2023 г.

В погасителния план към договора са посочени падежните дати за заплащане на погасителните вноски по договора, както и техният размер. Посочено е, че сумата от 336, 99 лв., представляваща общият размер на една месечна вноска, е формирана без неустойка, а с включена неустойка по чл. 8 от договора общият размер на погасителната вноска е 553, 00 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Сключеният между страните Договор за паричен заем № ****** от 22.02.2023 г. попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит и има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат разпоредбите и защитата по ЗПКр и Закона за защита на потребителите.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове, както следва: главен за прогласяване на нищожност на Договор за паричен заем № ****** от 22.02.2023 г. като противоречащ на закона – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПКр, евентуални при условията на кумулативност за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 7 регламентираща месечен лихвен процент в размер на 3, 400 % като противоречаща на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и на клаузата на чл. 8, регламентираща заплащането на неустойка, като заобикаляща закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр. чл. 19, ал. 4 ЗПкр и противоречаща на добрите нрави – чл. 26, ал.

1, предл. 3.

За да бъде уважен предявеният иск за прогласяване нищожност на договора в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, които обуславят недействителност на договора за паричен заем.

Ищецът поддържа, че процесният договор за паричен заем е нищожен на основание чл.

11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като клаузата на чл. 8 от договора, с която е било уговорено, че дължи неустойка, не е включена в ГПР, поради което съгласно чл.

3

23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В настоящия случай неустойката по чл. 8 от договора е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения от заемодателя начин в чл.

6, ал. 1 от Договора. Следователно задължението за заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на поетото в договора задължение за осигуряване на обезпечение на главното задължение на кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума в срок, ведно с установеното възнаграждение на кредитора. Така установеното задължение не може да се характеризира като неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното. Освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, на неустойката може да има и санкционен характер. В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.

Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, чиято стойност е по-висока от установеното договорно възнаграждение, представлява скрито под формата на неустойка допълнително възнаграждение за кредитодателя, т.е. последното е установено в противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този извод на съда – че с клаузата за неустойка, всъщност е предвидено допълнително възнаграждение за кредитора, се подкрепя и от начина, по който е установено това задължение, тъй като договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски подобно на главницата и възнаградителната лихва.