Определение № 754 от 10.03.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 754 гр. София, 10.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261000500612 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 27.01.2026 г. на ответника „Кредит Инвест Консулт“ ООД срещу протоколното определение от 27.01.2026 г. по търг. дело № 1033/2024 г. на Софийския градски съд, VІ-24 състав, с което на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството до приключване на адм. дело № 43/2026 г. на Административен съд – Пловдив.

В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел, че между настоящото и посоченото адм. дело е налице връзка на преюдициалност. Сочи се, че предмет на административния спор е жалба срещу удостоверението с изх. № 1100-474/6.10.2025 г. на община Пловдив, което не представлявало индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК.

Поддържа се, че удостоверението било официален удостоверителен документ, чиято вярност подлежала на проверка в настоящото исково производство. Настоящото производство не подлежало на спиране и предвид постановките на ТР № 5/2012 г. на ВКС – ОСГТК.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Ищецът „Инвест 2020“ АД в писмен отговор на процесуалния си представител оспорва частната жалба.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Инвест 2020“ АД с искова молба от 17.05.2024 г., към която е била присъединена по реда на чл. 213 ГПК искова молба от 11.10.2024 г., предмет на т.д. № 2036/2024 г., срещу „Кредит Инвест Консулт“ ООД и „Лион Трейдинг“ ООД.

В исковата молба се твърди, че за обезпечаване на вземанията по два банкови кредита, отпуснати от МКБ „Юнионбанк“ АД на ответника „Лион Трейдинг“ ООД са били учредени от кредитополучателя договорни ипотеки върху собствените му недвижими имоти, находящи се в гр. Пловдив, ***, а именно: 1) за вземанията по договор за кредит № 314-1071/25.09.2007 г. – ипотека по нотариален акт № 114/26.09.2007 г., том 5, рег.

№ 8677, нот. дело № 846/2007 г. на нотариус Т. К., с рег. № 227, и 2) за вземанията по договор за кредит № 314-1072/25.09.2007 г. – ипотека по нотариален акт № 115/26.09.2007 г., 1 том 5, рег. № 8678, нот. дело № 847/2007 г. на нотариус Т. К., с рег. № 227. Поради вливане през 2015 г. универсален правоприемник на МКБ „Юнионбанк“ АД станала „Първа инвестиционна банка“ АД, която с договор за цесия от 7.12.2018 г. прехвърлила вземанията по двата кредитни договора на „С.Г. Груп“ ООД. Впоследствие с договор за цесия от 22.02.2022 г. същите вземания били прехвърлени от „С.Г. Груп“ ООД на ответника „Кредит Инвест Консулт“ ООД. За непогасените вземания по двата договора първоначалният кредитор МКБ „Юнионбанк“ АД се снабдил с изпълнителен лист от 15.02.2013 г. по ч.гр.д.

№ 2504/2013 г. и изпълнителен лист от 18.02.2013 г. по ч.гр.д. № 2503/2013 г. на РС – Пловдив, въз основа на които било образувано изп. дело № 20208250400431 на ЧСИ С. Г., с рег. № ***, по което било насочено изпълнението срещу ипотекираните имоти, вкл. спрямо самостоятелни обекти в сграда с идентификатори *** и ***.

Твърди се, че на 14.09.2010 г. кредитополучателят „Лион Трейдинг“ ООД е апортирал всички ипотекирани процесни имоти в дружеството „Лион Инвест Груп“ АД, което в периода 2011 г. – 2013 г. извършило ново строителство в поземления имот въз основа на разрешение за строеж № 3/27.01.2011 г., като за строежа било издадено и удостоверение за въвеждане в експлоатация № 8/6.06.2013 г., а част от новосъздадените обекти били и тези с идентификатори *** и ***. Впоследствие целият поземлен имот с всички съществуващи в него обекти били апортирани на 11.02.2016 г. в ищеца „Инвест 2020“ АД, който ги придобил. Твърди се, че новоизградените обекти с идентификатори *** и *** не се обхващали от учредените ипотеки, тъй като в ипотечният акт не било уговорено, че ипотеката ще разпростре действието си и спрямо бъдещите приращения. Поради това е поискано съдът да признае за установено, че: 1) по отношение на обекти с идентификатори *** и *** не са учредени посочените договорни ипотеки, и 2) при условията на евентуалност – че по отношение на пристройка с площ от 34,50 кв.м, изградена в северната част на сградата на първия етаж, и пристройка с площ от 18 кв. м., изградена в южната част на сграда на втория етаж до съществуващ обект, които обекти /новопостроен и съществуващ/ са функционално свързани и представляват записаните в кадастъра самостоятелни обекти с идентификатори *** и ***, не са учредени процесните договорни ипотеки.

След извършване на двойната размяна на съдебните книжа между страните с определение от 28.05.2025 г. съдът е насрочил първото заседание за 8.07.2025 г., като е изготвил проект на доклад по чл. 146 ГПК, в който искът е квалифициран по чл. 439 ГПК и е разпределена доказателствената тежест.

В заседанието на 8.07.2025 г. делото е отложено за 18.11.2025 г. за събиране на доказателства.

С молба от 9.10.2025 г. ответникът „Кредит Инвест Консулт“ ООД е представил заверено копие от удостоверение с изх. № 1100-474/6.10.2025 г., издадено от кмета на район „Източен – община Пловдив, в което е удостоверено, че обект с идентификатор *** частично съответства на предходно съществуваща кухня майка – кетъринг, намираща се на първия етаж, с площ от 288,41 кв. м., предназначена за обществено хранене, към която е било извършено пристрояване по разрешение за строеж № 3/27.01.2011 г. и удостоверение № 8/6.06.2013 г. за въвеждане в експлоатация. Посочено е, че обект с идентификатор *** частично съответства на съществуващ офис с площ от 233,07 кв. м., разположен на втория етаж от сградата, към която е било извършено пристрояване по разрешение за строеж № 3/27.01.2011 г. и удостоверение № 8/6.06.2013 г. за въвеждане в експлоатация. В молбата е посочено, че оригиналът на удостоверението е представен по изп. дело № 20208250400431 на ЧСИ С. Г., по чието искане е издадено удостоверението.

С молба от 12.11.2025 г. ищецът „Инвест 2020“ АД е заявил, че оспорва изцяло съдържанието на удостоверението с изх. № 1100-474/6.10.2025 г. Същото било нищожно поради липса на материална компетентност на издателя /чл. 146, т. 1 АПК/, както и незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон /чл. 146, т. 4 АПК/ и с административнопроцесуалните правила /чл. 146, т. 3 АПК/ и несъответно на целта на закона /чл. 146, т. 5 АПК/. Посочено е, че ищецът бил обжалвал по реда на АПК въпросното 2 удостоверение, като е поискано спиране на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на настоящото исково производство до приключване на спора по АПК.

С молба от 14.11.2025 г. ответникът „Кредит Инвест Консулт“ ООД е възразил срещу искането за спиране на производството.

В съдебното заседание на 18.11.2025 г. съдът е приел писмените доказателства, представени в периода след първото заседание, вкл. и въпросното удостоверението с изх. № 1100-474/6.10.2025 г. Отложил е произнасянето по искането за спиране на исковото производство до представяне на доказателства за предмета и етапа на визираното производство по АПК.

С молба от 2.12.2025 г. ищецът е подновил искането си за спиране, като е представил писмо от 26.11.2025 г. на община Пловдив, според което жалбата срещу удостоверението с изх. № 1100-474/6.10.2025 г. е в процес на разглеждане от кмета на общината.

С молба от 15.01.2026 г. ищецът е представил копие от жалба срещу същото удостоверение, депозирана в Административен съд – Пловдив. Представено е и съдебно удостоверение с изх. № 154/14.01.2026 г. относно това, че по същата жалба е образувано адм. дело № 43/2026 г., което е на етап – изискване на адм. преписка от адм. орган.

В съдебното заседание на 27.01.2026 г. съдът е приел заключение на съдебно-техническа експертиза. В същото заседание е уважил искането на ищеца за спиране на исковото производство на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на спора по адм. дело № 43/2026 г. на Административен съд – Пловдив, приемайки, че същият е преюдициален спрямо настоящия спор.

В хода на настоящото частно производство с молба от 4.03.2026 г. жалбоподателят е уведомил въззивният съд, че с определение № 976/27.01.2026 г. по адм. дело № 43/2026 г. на АдмС – Пловдив била оставена без разглеждане като недопустима жалбата, предмет на същото дело, което определение било обжалвано от ищеца „Инвест 2020“ АД, по която жалба било образувано частно адм. дело № 2251/2026 г. на ВАС, ІІ отд.

Със становище от 6.03.2026 г. ищецът „Инвест 2020“ АД е потвърдил тази информация, подчертавайки, че въпросното прекратително определение не е влязло в сила към днешна дата. Приложил е съдебно удостоверение в този смисъл, издадено за да послужи по изп. дело № 20208250400431 на ЧСИ С. Г..

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Основанието за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Основанието предполага връзка на преюдициалност между предметите на двете дела, която ще е налице, когато по едното дело със сила на пресъдено нещо ще бъде признато или отречено право, правоотношение или факт /в хипотезата на чл. 124, ал. 4 ГПК/, които са от значение за предмета на иск по другото дело – така и мотивите към ТР № 8/7.05.2014 г. на ОСГТК – ВКС. Накратко казано, определящо за наличието на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е дали това, по които което ще се формира СПН с решението по едното дело, ще има значение за резултата от другото дело в обективен и субективен план. В конкретния случай такава връзка на обусловеност между настоящото т. д. № 1033/2024 г. на СГС и адм. дело № 43/2026 г. на АдмС – Пловдив не е налице.

Предмет на настоящото дело са установителни искове за установяване на липсата на ипотечно право в полза на ответника „Кредит Инвест Консулт“ ООД върху двата процесни самостоятелни обекта с идентификатори *** и ***, а евентуално – върху пристроените към тях части по разрешение за строеж № 3/27.01.2011 г. и удостоверение № 8/6.06.2013 г. за въвеждане в експлоатация, издадени от община Пловдив.

Предмет на адм. дело № 43/2026 г. е жалба на ищеца „Инвест 2020“ АД срещу удостоверение 3 с изх. № 1100-474/6.10.2025 г., издадено от кмета на район „Източен – община Пловдив, което удостоверение е издадено по искане на ЧСИ по изп. дело № 20208250400431 във връзка с провежданото принудително изпълнение върху същите имоти.

Въпросното удостоверение /негово заверено копие/ е било представено от ответника като доказателство относно един от спорните въпроси по настоящото дело – дали процесните обекти са нововъзникнали или са част от други преди това съществуващи обекти, предмет на ипотечния акт. Следователно, значението на удостоверението е само доказателствено в качеството му на официален документ, а правилата на ГПК определят доказателствената му сила и стойност, както и реда за неговото оспорване /чл. 193 ГПК/. Същественото е, че удостоверението не представлява единственото възможно и допустимо доказателствено средство относно фактите, за които е издадено, а същите могат да се установяват и по друг начин – напр. чрез съдебна експертиза или други документи, каквито доказателства са ангажирани по делото. Удостоверението е само едно от ангажираните доказателства в процеса, а не единственото.

Поради това изходът на спора по адм. дело № 43/2026 г. не е предопределящ за изхода на спора по настоящото исково производство. Същевременно, евентуалното решение по същество на делото по АПК няма да породи СПН относно съществуването или несъществуването на фактите, за които е издадено удостоверението. То ще породи действието по чл. 302 ГПК /относно валидността и законосъобразността на самото удостоверение като изявление на адм. орган/, но това задължително действие няма да обхване преценката относно съществуването на фактите по удостоверението, още повече, че всеки съд /вкл. исковия/ суверенно преценява доказаността и значението на фактите, необходими за решаване на спора, с който е сезиран. Делото по АПК би имало преюдициално значение към настоящия исков спор само ако закон предвиждаше, че удостоверението е единствено възможното доказателства за съответните факти. Такова значение има напр. разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО, с което се установява /констатира/ факт с правно значение – че е налице трудова злополука, поради което това разпореждане представлява констативен административен акт. Чрез друго доказателствено средство е недопустимо да се установява наличието на трудова злополука, поради което ако това разпореждане се обжалва по реда на АПК, то би било основание за спиране по реда на чл.