Протокол № 137 от 14.03.2022, Окръжен съд - Хасково

ПРОТОКОЛ

№ 137 гр. ХАСКОВО, 10.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ

Съдебни

РОСИЦА АНГЕЛОВА заседатели: АНГЕЛОВА

СИЙКА ДОБРЕВА КАНЕВА при участието на секретаря Р. М. К. и прокурора Д. С. Л.

Сложи за разглеждане докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Наказателно дело от общ характер № 20225600200017 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково, редовно призовани, се представляват от прокурор Д.Л..

ПОДСЪДИМИЯТ С. К. С., редовно призован, се явява лично.

В залата се явява и неговият защитник - адв. Н.П., редовно призован и надлежно упълномощен от досъдебната фаза на производството.

Другият защитник – адв. В.Г., редово призован, не се явява.

ПОДСЪДИМИЯТ С. К. С.: Оттеглил съм пълномощията от адв. Г..

Упълномощил съм адв. П.. Държа само той да ме защитава в това производство.

По хода на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Моля да дадете ход на делото.

АДВ. П.: Моля за ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ С. К. С.: Да се гледа делото.

Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки да бъде даден ход на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД на разпоредителното заседание.

На основание чл. 272, ал. 1 от НПК се сне самоличността на подсъдимия.

С. К. С. - роден на *** година в ***, живущ в ***, *** № ***, ***, ***, *** образование, ***, ***, ***, ЕГН **********.

ПОДСЪДИМИЯТ С. К. С.: Получих препис от обвинителния акт и от разпореждането на съда преди повече от 7 дни.

На основание чл. 274, ал. 1 от НПК, съдът разясни на страните правото им на отводи и възражения против членовете на състава на съда, прокурора, защитника и секретаря, в частност разясни на подсъдимия правата му по НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения срещу състава на съда и секретаря.

АДВ. П.: Нямам възражения относно прокурора, състава на съда и секретаря.

ПОДСЪДИМИЯТ С. К. С.: Нямам възражения и отводи. Ясни са ми правата, които имам в наказателния процес.

Съдът ДАДЕ ВЪЗМОЖНОСТ на страните да вземат становище по отношение на въпросите, уредени в чл. 248 и следващите от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Председател, уважаеми съдебни заседатели, считам, че делото е подсъдно на ОС – Хасково. Считам, че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. По т. 3 - считам, че на ДП не е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, а в това производство пострадал не е налице. Досежно т. 4 - считам, че по принцип са налице предпоставките за разглеждане на делото по реда на съкратено съдебно следствие, в случай че такова бъде поискано независимо от формата му. Не е възможно настоящото производство да бъде решено със споразумение предвид и законова забрана в тази насока. По т. 5 - считам, че делото не следва да се разглежда при закрити врата, не следва да бъде привлечен резервен съдебен заседател, да бъде назначаван защитник на подсъдимия, доколкото същият има такъв. Не следва да се назначават на този етап нови вещи лица, преводачи или тълковници или да бъдат извършвани съдебни следствени действия по делегация. Досежно мерките за процесуална принуда, към днешна дата такива по отношение на подсъдимия няма. На този етап нямам искания за събиране на нови доказателства. Досежно т. 8 – в случай, че не бъде направено искане, респективно не бъде допуснато производство по реда на съкратеното съдебно следствие, делото следва да бъде насрочено за разглеждане по общия ред, като следва да бъдат призовани всички лица по списъка на обвинителния акт.

АДВ. П.: Уважаеми господин Председател, уважаеми съдебни заседатели, уважаеми господин прокурор, становището по въпросите, които 2 следва да бъдат разгледани в днешното съдебно заседание от наша страна са следните: Делото е подсъдно на ОС - Хасково. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. По т. 3 на чл. 248 нашето становище е, че на ДП са допуснати съществени нарушения, ограничаващи правото на защита на моя подзащитен и в последващо изложение ще аргументирам в какво точно касае това. В обвинителния акт се твърди, че на дати 12.10.2017 г. и 22.11.2017 г. подсъдимият С. е изпълнявал и функциите на *** „***“. Така е било, защото в периода от 13.09.2017 г. до 13.10.2017 г. и впоследствие от 30.10.2017 г. до 23.11.2017 г. титулярът, а именно началникът на тази група - В. К. А. бил командирован в гр. ***. В подкрепа на тези твърдения и в доказателствената съвкупност са цитирани в обстоятелствената част на обвинителния акт две заповеди на директора на ОД на МВР - ***, находящи се л. 99-104 от том II и л. 7 и л. 8 от том IV от ДП.

От там нататък, проследявайки съдържанието на обвинителния акт, се вижда, че заповед за назначаване на С., определяща го като изпълняващ функциите на длъжността „***“ в периода на командироване на титуляра А., няма цитирана. Такава заповед не се съдържа и в материалите по ДП. Съобразно посочените твърдения обаче гръбнакът на обвинението е проследяване на възложените или вменени задължения на ***, които подсъдимият е упражнявал и тези задължения ги извличаме не само от цитираните наредби, правилници и инструкции, но и от длъжностната характеристика на *** „***“. Вследствие на това се твърди, че на процесните дати С. се е явявал пряк началник на служителите с длъжност „***“ или „***“, които били длъжни да изпълняват неговите разпореждания във връзка с дейността на службата им и видите ли С., заемайки и упражнявайки функциите на „***“, се възползвал от служебното си положение. Нещо повече, по пункт първи, касателно обвинението за регистрация на лек автомобил с марка „БМВ 530 Д“, се посочва, че подсъдимият не успял да осъществи обещаното си действие, защото на 25.11.2017 г. титулярът А. вече се е бил завърнал и упражнявал функциите ***. Тези твърдения, освен в обстоятелствената част на обвинителния акт, са привнесени и в диспозитива на обвинението.

Принципно е допустимо твърдението, че заявените от нас претенции в случая не съставляват слабости на обвинителния акт, доколкото това са обстоятелства, вменени в тежест на прокуратурата и които следва да бъдат доказани от прокурора в хода на делото по същество. Правилен и законосъобразен обаче ще бъде изводът в случая, че правото на защита е съществено засегнато и по този начин ние не можем да го реализираме адекватно в настоящия процес, доколкото обвинителният акт е анемичен от към доказателства в тази връзка. Това не са просто твърдения, които държавното обвинение следва да докаже в полза на следствието, а процесуалната стратегия и аргументацията, които ще бъдат използвани от защитата, трябва да следват и логиката на обвинителната теза, за да може да се осигури адекватна защита. Поставени сме в положение да гадаем откъде държавният обвинител черпи фактологията за всички обстоятелства, които се 3 претендират в момента.

На следващо място, маркираме и следните процесуални нарушения извън съдържанието на обвинителния акт. На 22.11.2017 г., в деня на задържане на подсъдимия, са сторени множество действия по разследване, при които са допуснати съществени процесуални нарушения, с които са ограничени правата на С.. Извършвани са оглед на местопроизшествие, обиск на подсъдимия, претърсване и изземване на помещение в *** „***“ при *** ***, претърсване и изземване на жилище, на гараж, на автомобил, включително и на вила. Нарушенията, които претендирам, в случая са на две плоскости. Първо, това не са действия по смисъла на ал. 2 на чл. 212 от НПК, с които се поставя началото на досъдебното производство. Обискът е извършен при условията на ал. 1 на чл. 164 от НПК - без съдебна санкция и без присъствие на защитник. Претърсванията и изземванията също са извършени по реда на ал. 2 на чл. 161, отново без съдебна санкция.

Нарушения има и в случая изводът е верен, защото спрямо подсъдимия е налице оперативна разработка, прилагани са СРС-та, той е обект на разследване и за разследващите органи и наблюдаващия прокурор още в самото начало е било ясно каква процесуална стратегия трябва да следват, за да докажат обвинението срещу моя подзащитен. Така че в случая не е имало нищо неотложно, нито пък това е била единствената възможност за събиране и запазване на доказателства без разрешение на съд. На второ място, пак в светлината на знание и яснота кое е наблюдаваното лице, неговата самоличност и прочие, твърдя, че правата на С. по чл. 55 от НПК, а именно правото да има защитник и да участва активно и осъзнато в наказателното производство, защото участието изисква и присъствие на адвокат, предвид липсата на правна култура в достатъчна степен, да участва в действия по разследването, отново е било минирано, не просто ограничено. Вярно е, че това са съществени процесуални нарушения, които вече не могат да бъдат отстранени по смисъла на законодателя, но от друга страна, съобразно ал. 3 на чл. 248 от НПК, това е единственият и възможен момент, в който ние можем да заявим тези претенции и впоследствие да изложим допълнителни аргументи в хода на съдебните прения, касателно и събирането и легализирането на веществените доказателства в този процес. Ако Вие не приемете нашето становище по т. 3, нашето мнение по реда на т. 4 е, че са налице основания, оправдаващи провеждането на наказателен процес по реда на диференцираната процедура на т. 1 от чл. 371 от НПК, а именно - ние даваме съгласие да не бъдат разпитвани част от свидетелите и при постановяване на присъдата да се ползват показанията, дадени в хода на досъдебното производство. Това е коментирано с моя подзащитен, който впоследствие ще изрази своето становище отново в съгласие с това, което заявявам. Свидетелите, които ние намираме, че следва да бъдат изключени от принципа на устността в наказателния процес са следните: Г. И. И., В. И. К., Н. В. Х., В. Г. Х., И. З. З., П. Т. К., Д. К. Т., М. А. П., С. Д.С., Д. А. А., В. С. И.,

Т. Д. К., Т. Д. Т., М.И. М., Ш.К.А , М. Х. Г., Д.П. Г., В. К. А., Д. Х.Ч., Д. В.Д.,

4

Б.К.Д., С. Л.Д., Д. Т. Д., К.Н. К., Т. З. П., М. Д.Й., Д. Т. Т., Р. П. П., С. Н. Ф.

Относно свидетелите М. Т. М. и Ц. Т. Т. нашето становище е, че същите не могат да имат качество на свидетели, доколкото са извършвали действия по разследване. Това не са държавни служители, които са присъствали, те пряко са участвали в ангажирането на събиране на доказателства в процеса.

Намираме, че тук е изключението спрямо тях да бъдат ползвани като доказателства техните разпити в процеса, но извън това според нас те свидетели също трябва да бъдат включени, ако не приемете нашия аргумент, в списъка с лица, които посочваме. Остават за разпит свидетелите К. М. И., Г.

Г. А. и Н. Т. К. По т. 5 сме солидарни със становището на окръжния прокурор. По т. 6 също не можем да вземем отношение, доколкото мярка за процесуална принуда няма в момента. На настоящия етап нямаме искания за събиране на други доказателства. По т. 8, ако не приемете нашето становище по т. 3, заявено до момента, моля да определите дата за съдебно заседание. По т. 3, касателно съдържанието на обвинителния акт, намираме, че същият следва да бъде върнат на Окръжна прокуратура - Хасково. Тоест, съдебното производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато на Окръжна прокуратура - Хасково с оглед изясняване и отстраняване на посочените от нас изброени съществени нарушения на процесуалните правила.

ПОДСЪДИМИЯТ С. К. С.: Господин Председател, потвърждавам това, което изнесе адв. П.. Нямам какво друго да добавя.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Председател, уважаеми съдебни заседатели, на първо място, бяха направени две групи твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения. Първата група е относно твърдението, че в обвинителния акт не била посочена писмената заповед, въз основа на която на подсъдимия К. му е било възложено да изпълнява началническата длъжност - така, както е посочено в обвинителния акт. На първо място, както правилно отбеляза защитата, в тежест на прокуратурата е да докаже твърденията си и това по принцип не е порок на обвинителния акт.

По обвинителния акт има достатъчно факти, въз основа на които да бъде обосновано обвинението. Този факт е твърдян от прокуратурата и подлежи на доказване. Между другото искам да отбележа, че писмена заповед не е посочена, защото такава няма. Действително, не е имало писмена заповед, въз основа на която му е било възложено да осъществява такава функция.