Решение № 60 от 20.02.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Шумен, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И.Й.Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20243630200027 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №23-0869-000317 от 16.02.2023 год. на Началник сектор в ОД на МВР – гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на С. Ф. П., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП за нарушение по чл.140 , ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, тъй като твърди, че нито той, нито собственика на автомобила са били уведомени за служебно прекратената регистрация на автомобила. В съдебно заседание същият не се явява лично. За него се явява упълномощен представител – адв.С.Т. от ШАК, който поддържа жалбата, като излага и допълнителни правни съображения.

За Началник сектор в ОД на МВР – гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“ административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява и не изразява становище по съществото на спора.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни 1 съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят С. Ф. П. на 08.07.2022 год. управлявал лек автомобил марка „БМВ 520“ с рег. №Р8611КК, собственост на С.И.С., с ЕГН**********, като се движел в гр.Шумен, по ул.“Васил Друмев“ в посока Центъра на града. Около 14.35 часа на същия ден в района пред дом №37 на ул.“Васил Друмев“ бил спрян за извършване на проверка от служители на РУ към ОД на МВР – Шумен. Било констатирано, че управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство е с прекратена регистрация, считано от 09.11.2020 год. По този повод на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA, №40767 от 08.07.2022 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.140, ал.1, предл.първо от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, без да изложи възражения по него. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения.

След съставяне на акта административно-наказателното производство е било прекратено на основание разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН и преписката е била изпратена на Районна прокуратура – Шумен с оглед данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 27.01.2023 год. било отказано образуване на наказателно производство, а преписката била върната на сектор ПП при ОД на МВР – Шумен. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материА.те в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №23-0869-000317 от 16.02.2023 год. на Началник сектор в ОД на МВР – гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на С. Ф. П., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП за нарушение по чл.140 , ал.1 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита на свидетелите Г. С. А. и Д. Д. Д., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

По отношение събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Г. С. А. и Д. Д. Д., доколкото и двамата лично са участвА. в извършената проверка на жалбоподателя и лично са възприели фактите, за които свидетелстват. В същото време показанията им са незаинтересовани, последователни и кореспондират, както помежду си така също и с останА.я събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

2

Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в наказателното постановление лек автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация, поради обстоятелството, че по отношение на същия не е имало вА.дно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на самия жалбоподател, поради което се налага извода, че управлявайки автомобил с прекратена регистрация, последният е осъществил от обективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

В същото време обаче от материА.те по делото не се установява собственикът на автомобила или пък жалбоподателя да са били уведомени по някакъв начин за обстоятелството, че регистрацията на посочения автомобил е прекратена служебно. Това обстоятелство е било установено от извършената служебна проверка в базата данни. В подкрепа на този извод е приложеното по делото писмено доказателство – Писмо рег.

№1085р-7995/30.12.2022 год., от което се установява, че собственикът на лек автомобил „БМВ 520“ с рег. №Р8611КК - С.И.С., с ЕГН********** не е бил уведомен, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена и на коя дата е станало това. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази и разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, която предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като за това обстоятелство задължително се уведомява собственикът на пътното превозно средство. В настоящия случай по делото липсват каквито и да е доказателства собственикът на автомобила да е бил уведомен по някакъв начин за това обстоятелство.

Следователно не може да се направи извод, че към датата на извършване на проверката водачът е знаел, че управлявания от него автомобил е със служебно прекратена регистрация, респективно жалбоподателят не е осъществил от субективна страна състава на посоченото в разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП административно нарушение. С оглед на изложеното обжалваното наказателно постановление се явява необосновано и недоказано и само на това основание подлежи на отмяна.

В подкрепа на този извод е и Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023 год. по ТД №3/2022 год. на ОС на наказателна колегия на ВКС и I и II колегии на ВАС, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

3

Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно нормата на ал.2 от същия законов текст подателят на жалбата има право на разноски по ал.1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Действително разпоредбата на чл.144 от АПК предвижда субсидиарно приложение на разпоредбите на ГПК, но само за неуредените в дял трети случаи. Доколкото въпросът за разноските е уреден по ясен и недвусмислен начин в разпоредбата на чл.143 от АПК не следва да намери приложение нормата на чл.78 от ГПК. Разпоредбата изрично предвижда при такъв изход на делото присъждане в полза на оспорващия на разноски, включително и такива за възнаграждения за свидетели и вещи лица.

Доколкото в хода на съдебното производство е било изплатено възнаграждение на свидетел, който е бил призован по искане на въззиваемата страна, то изплатената на свидетеля сума 23.18 лева, представляваща възнаграждение за свидетел, се явява именно разноски по производството по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.143 от АПК и с оглед изхода на делото следва да бъде възстановена от бюджета на органа, издал отменения акт.

В подкрепа на гореизложеното е както практиката на Административен съд – Шумен – Определение №15 от 15.03.2023 год. по ЧКАНД №54/2023 год. и Определение №44 от 06.06.2023 год. по ЧКАНД №101/2023 год., която е постановена по идентични казуси, така също и практиката на ВАС и по-конкретно Определение №10017 от 08.11.2022 год. на ВАС по адм. д. №9620/2022 год., II о., Определение №8853 от 12.10.2022 год. на ВАС по адм. д.

№9188/2022 год., II о. и др.

По отношение искането на процесуалният представител на жалбоподателя са присъждане на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство съдът намира същото за основателно. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38 ал.1 т.1 - т.3 от ЗА е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38 ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което възнаграждение се присъжда на адвоката. Доколкото упълномощения от жалбоподателят адвокат в производството, на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, е оказал безплатна адвокатска помощ, съдът следва да му определи възнаграждение и да осъди другата страна да го заплати.

Имайки предвид естеството на производството, както и правилата за определяне на съответното минимално възнаграждение, визирани в разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав намира, че на упълномощения от жалбоподателя адвокат следва да бъде заплатено възнаграждение в размер на 500 лева.

4

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-0869-000317 от 16.02.2023 год. на Началник сектор в ОД на МВР – гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на С. Ф. П., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП за нарушение по чл.140 , ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Шумен да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА, във вр. с чл.38, ал.1, т.3 от ЗА на упълномощения адвокат на жалбоподателя – адв.С.Т. от ШАК сумата от 500 лева /петстотин лева/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.18, ал.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Шумен да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Шумен сумата от 23.18 лева /двадесет и три лева и осемнадесет стотинки/, представляваща заплатени разноски на свидетел, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.