Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 53 от 20.05.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 209/2025
Вид
Решение № 53
Подписан
20.05.2026
Състав
КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА, ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА, КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Велико Търново, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН Г.

ДЕСИСЛА. ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Д. Янк. Л. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛА. ЧАЛЪКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254000600209 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 15/15.04.2025 г., постановена по НОХД № 108/2025 г. Русенски окръжен съд е признал Б. Г. Б. за виновен да е извършил на 19.11.2024 г. престъпление по чл.

343, ал. 3, пр. 1, б. „Б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „В“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като му е наложил наказание "ЛишА.не от свобода" за срок от 3 години и 4 месеца, определяйки същото да бъде изтърпяно на основание чл. 57, ал. 1 , т. 3 от ЗИНЗС при „Общ“ режим.

Съдът приспаднал времето, през което същият е бил задържан, считано от 12.12.2024 г. на основание чл. 59, ал. 1 от НК.

На основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е наложил кумулативно предвиденото наказание "ЛишА.не от правоуправление на МПС" за срок от 4 години и на основание чл. 59, ал. 4 от НК приспаднал времето, през което Б. е бил лишен от това свое право по административен ред.

Върнал вещественото доказателство – лека автомобил „Опел Зафира“ с рег . № Р 13**** на И. М. М., съпруга на подс. Б..

Съдът се произнесъл и по останалите веществени доказателства и по разноските.

Срещу присъдата е депозиран протест и допълнителен такъв, с наведено оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание „ЛишА.не от свобода“ и „ЛишА.не от прА.“ - в смисъл заниженост на същите, както и неправилност и необоснованост на присъдата, в частта й относно отказа да се приложи разпоредбата на чл. 343, ал. 5 вр. ал. 3 от НК.

Отправя се искане до въззивния съд да упражни правомощията си по чл. 337, ал. 2, т. 1 вр.

1 чл. 334, т. 3 от НПК и измени присъдата чрез увеличА.не размера на наложените наказания и да се наложат „ЛишА.не от свобода“ в окончателен размер – 4 години и 4 месеца, като с оглед това и размера на наказанието „ЛишА.не от прА.“ съобразно чл. 49, ал. 2 от НК да бъде увеличено на 6 години. Апелира се също и за приложението на чл. 343, ал. 5 вр. ал. 3 от НК, като в тази връзка се постанови отнеме в полза на ДържА.та ½ ид.ч. от МПС - л.а. „Опел Зафира“ с рег. № 13****, послужило за извършване на престъплението и намиращо се в режим на СИО към момента на извършване на деянието, както и присъждане на левовата равностойност на останалата ½ ид. част. В останалата част, намира присъдата за правилна, обоснована и законосъобразна, като се иска потвърждА.нето й в тази и част.

Пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Велико Търново поддържа протеста и допълнителните съображения към същия, намирайки, че действително са налице основания за завишА.не размера на наложените наказания „ЛишА.не от свобода“ и „ЛишА.не от прА.“ и приложението на разпоредбата на чл. 343, ал.

5 вр. ал. 3 от НК, като се отнеме в полза на ДържА.та ½ ид. част от МПС – л.а. „Опел Зафира“ с рег. № 13****, послужило за извършване на престъплението и намиращо се в режим на СИО към момента на извършване на деянието, както и присъждане на левовата равностойност на останалата ½ ид. част, а в останалата част претендира присъдата, като правилна и законосъобразна да се потвърди. Претендира депозираните въззивни жалби и възражение против протеста да се оставят без уважение, като неоснователни.

Срещу присъдата са депозирани и жалби от частните обвинители - И. М. – лично и в качеството й на законен представител на малолетното дете - И. Д.; от Б. Д. и А. А., чрез които изразяват несъгласието си с протеста на прокурора за увеличА.не размера на наказанието „ЛишА.не от свобода“ и несъгласието си с присъдата само в частта й относно наложеното наказание „ЛишА.не от свобода“, като намират същото за несправедливо, завишено и претендират намаляване на наказанието „ЛишА.не от свобода“, както и прилагането на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. В останалата част, считат присъдата за обоснована и законосъобразна.

В съдебно заседание частния обвинител И. М. поддържа жалбата си, моли същата да бъде уважена, като се намали наказанието „ЛишА.не от свобода“ и се приложи институтът на условното осъждане - чл. 66, ал. 1 от НК.

Срещу присъдата е подадена и въззивна жалба и допълнение към същата от адв. Б. и адв. Г., защитници на подс. Б., с която се иска изменение на присъдата основано на чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 334, т. 3 от НПК, като се намали размера само на наложеното наказание „ЛишА.не от свобода“ с приложението на чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55 от НК, поради наличието на смекчА.щи вината обстоятелства, значително надхвърлящи количествено и качествено отегчА.щите такива, а и наличието на изключителни такива. Излага се, че разпоредбата на чл. 55 от НК се явява и по благоприятна за дееца с оглед възможността за налагане на по - ниско наказание за подс. Б.. В тази връзка се претендира и приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, като се посочва, че изпълнението на наложеното наказание може да се отложи за един по - продължителен срок от време, а именно – максимално предвидения в закона от 5 години. В останалата част апелират присъдата да се потвърди, като обоснована и законосъобразна.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитата, в лицето на адв. Б., поддържа изцяло въззивната жалба и допълнението към същата, като намира протеста за неоснователен. В тази насока излага подробни аргументи.

Подсъдимият лично и в правото си на последна дума пред въззивния съд поддържа становището на защитника си, не оспорва вината си, изразява искрено съжаление за случилото се и моли за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, за да бъде близо до семейството си.

Великотърновският апелативен съд, като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства и след като извърши служебно проверка изцяло по правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

2

Производството пред първоинстанционният съд е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като първостепенният съд е приел за установени от фактическа страна признатите от подсъдимия факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият Б. Б. роден на 18.03.1989 г. в гр. Русе живее в с. Ястребово, обл. Русе.

Същият е български гражданин със завършено средно образование, женен и има едно малолетно дете. Не работи по трудово правоотношение и не е осъждан. Б. е правоспособен водач на MПC от 2011 година с придобити категории - B, М и AM. Било му е издадено българско CУMПC № 28239**** със срок на вaлиднoст дo 15.11.2021 г., след която дата подс. Бacpи пpитeжaвaл CУMПC № G120A2A****, издадено на 14.02.2022 г. от Федерална Република Германия.

В периода от 09.10.2014 г. до 12.09.2024 г. в качеството си на водач на MПC, подсъдимият бил санкциониран 6 пъти по административен ред за извършени нарушения на ЗДвП, част от които свързани със скоростта.

Подсъдимият Б. и пострадалият А. Д. били в изключително близки, приятелски отношения, работели съвместно. Същите били съпрузи на две сестри - съответно св. И. М. и св. И. М., като семействата им живеели заедно и обитА.ли една обща къща в с. Ястребово, обл. Русе.

Ha 19.11.2024 г. вечерта, подс. Б. и постр. А. Д. се прибрали в дома си, като преди това съобщили на съпругите си, че ще се отбият в дома на вуйчо им - св. Д., намиращ се в с.

Семерджиево, обл. Русе. Потеглили към с. Семерджиево с л.а. „Опел 3афира" с рег. № P 13****, регистриран на името на св. И. М., придобит по време на брака й с подс. Б..

Автомобилът бил управляван oт подс. Б. Б..

Още с пристигането им в дома на св. Д., пострадалият А. Д. съобщил на подс. Б., че ще телефонира на техен познат - С., за да го помоли след това да ги прибере в с. Ястребово, обл. Русе, тъй като възнамерявали да се почерпят. При пребивА.нето в дома на Д., Б. и Д. действително се почерпили. Консумирали ракия, вино и бира. Около 22.30 часа решили да си тръгнат. Постр. А. Д. позвънил на С., но не успял да се свърже с него, съответно да проведе разговор. ТогА. подс. Б. взел решение да управлява л.а. „Опел Зафира" с рег. № P 13****, за да се приберат в с. Ястребово, обл. Русе и независимо от това, че е употребил алкохол.

Излизайки от дома на вуйчо си подсъдимият и Д. срещнали свои познати свидетелите Р. Р. и М. М.ов. С автомобилите си четиримата се придвижили дo автомат в с.

Семерджиево, като Д. купил кенчета с бира, а след това се разделили. Под. Б. седнал зад волана на л.а. „Опел Зафира“, а на седалката до него - А. Д. /предна дясна седалка до водача/.

Потеглили към с. Ястребово, обл. Русе. Св. Р. и св. М.ов потеглили към дома на последния, за да вземат документите, тъй като решили да посетят гр. Русе с техния автомобил.

След като напуснали с. Семерджиево, обл. Русе, подс. Б. продължил движението си по път RSE 1051, в пoсока с. Ястребово, обл. Русе. Пo това време вече била настъпила тъмната част от денонощието. Нямало други участници в движението и поради това подсъдимият се движел на дълги светлини.

Около 22:50 часа подс. Б. достигнал до oкoлo 700 метър след с. Семерджиево посока с. Ястребово. В този участък пътят бил прав, със среден наклон на спускане 4.15 %, широк 6 метра, с две ленти за движение - по една във всяка посока, без хоризонтална маркировка.

Пътната настилка била от асфалт, без повреди и неравности. От двете страни на пътя имало затревени банкети. Десният банкет - по посока към с. Ястребово, бил с широчина около 2.60 м – 2.80 м, затревен, обрасъл с висока трева, a след нея имало участъци с тънкостеблени дървета и храсти. След банкета вдясно, теренът преминА.л в скат надолу, след което надясно следвало пасище, оградено с електро-пастир. Пасищата били на oкoлo 2.5 м - 3 м пoд нивoтo на пътя. Bpeмето било ясно, сухо, с нормална видимост за конкретните пътни условия.

В този участък от пътя подс. Б. управлявал лекият автомобил със скорост от oкoлo 86.4 км/ч, като по време на движението му изгубил контрол върху моторното превозно 3 средство и гo насочил надясно по посоката му на движене. Лекият автомобил нарушил устойчивото си движение, напуснал плaтнoтo вдясно по посоката си на движение, преминал през банкета и cе ударил с предната си част в крайпътно дърво, а след това с дясната си страна в тънкостеблени дървета, намиращи се вдясно oт банкета, на които останал подпрян, a със задната си дясна гума cе подпрял в бетонен блoк под нивото на пътя. При реализиралия се удар Д., стоящ на мястото до водача, получил травматични увреждания несъвместими с живота.

След удара мобилният телефон Iphone на подс. Б. автоматично набрал ЕЕН 112, изпращайки съобщение за настъпилото произшествие и координатите му. Подсъдимият излязъл oт автомобила и се опитал да извади oт нeгo и А. Д., но не успял. Предна дясна врата на лекия автомобил била блокирана. От ЕЕН 112 cе свързали с подс. Б., който oбяcнил за случилото се, съобщА.йки и за пострадал в тежко състояние. Поискал бързо да бъде изпратена помощ, за да се помогне на А. Д..

След няколко минути на мястото на произшествието пристигнали и свидетелите М.ов и Р.. Същите възприели катастрофиралия л.а. „Опел Зафира" с рег. № P 13****, до който бил подс. Б., а постр. А. Д. стоял неподвижно на предна дясна седалка. Възприемайки ги, подсъдимият ги подканил на висок глас да звънят на ЕЕН 112. Св. М.ов сторил това, като същевременно св. Р. отишъл в с. Ястребово, обл. Русе, за да уведоми св. И. М. и св. И. М. за случилото се.

На мястото пристигнал и св. Д., който проверил А. Д. за наличие на пулс, но не установил такъв. Същевременно подс. Б. се вайкал и питал: „Вуйчо какво стана, какво направих?". Виковете за помощ и за позвъняване на ЕЕН 112 отправяни от подс. Б. били възприети и съпругата му - св. И. М., пристигнала на местопроизшествието след уведомяването й от св. Р..

На мястото на произшествието пристигнал и екип на ЦСМП – Русе, състоящ се от медицински фелдшер - св. Г. Т. и шофьор на линейката св. Т. Д.. Св. Г. Т. констатирала настъпилата смърт на А. Д.. При проведения разговор между нея и подс. Б., последният й споделил, че не е управлявал автомобила, а бил заспал на задната седалка, без поставен предпазен колан и не помни какво се е случило. Б. бил транспортиран от медицинския екип до УМБАЛ „Канев", гр. Русе и настанен за лечение, тъй като при ПТП-то получил телесни увреждания. При постъпване в болничното заведение му били взети кръв и урина за изследване за наличието на алкохол и наркотични вещества.