Решение № 1849 от 01.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1849 гр. ., 01.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110110320 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, както и осъдителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.

Ищецът „.“ ЕООД твърди, че на 25.11.2022 г. сключил с ответника Договор за потребителски кредит № ., по силата на който предоставил в заем на ответника сумата от 600 лв., която последният се задължил да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва при ГЛП в размер на 40,90% и ГПР в размер на 48,24% на 11 равни месечни погасителни вноски, платими на 15-о число на месеца, всяка в размер на 65,23 лв. Излага, че кредитополучателят избрал и закупил допълнителна незадължителна услуга „.“ за приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит срещу възнаграждение в размер на 330 лв., поради което общо дължимата сума по кредита станала 1 047,52 лв., а общият размер на вноската възлязъл на 96,23 лв. Сочи, че предоставената от кредитора чрез банков превод сума е изцяло усвоена от ответника на 25.11.2022 г. Излага, че в периода от 16.12.2022 г. до 20.05.2023 г. ответникът е извършил плащания в общ размер от 722,80 лв., с които са погасени само част от задълженията по договора (674,40 лв.), включително лихви за просрочие, част от лихви за забава и такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, като въпреки изтичането на срока на 1 договора процесните задължения останали непогасени. По изложените твърдения и доводи претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 240,11 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № ./25.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 29.04.2024 г., до окончателното плащане, сумата от 20,80 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.07.2023 г. до 15.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.10.2024 г. по ч. гр. д. № 25698/2024 г. по описа на СРС, 51 състав, както и да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 112,21 лв., представляваща цена на предоставената услуга „.“ за приоритетно одобряване на вземането по Договор за потребителски кредит № ./25.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 29.04.2024 г., до окончателното плащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. Б. Б. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.

Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца, дължимостта на претендираните суми и прави възражение за изтекла погасителна давност на търсените вземания.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените установителния иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл.

422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.

Съгласно чл. . ГПК, при предявени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, в тежест на ищеца е да установи, че между него и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по което ищецът е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с уговореното договорно възнаграждение (възнаградителна лихва) в уговорения размер, заявяването и извършването/предоставянето на допълнителната услуга, за която е уговорено претендираното възнаграждение в твърдения размер.

По наведеното основание за изтекла давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

2

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че е погасил претендираните вземания.

От неоспорения по делото договор за потребителски кредит с № ./25.11.2022 г. се установява, както и приложения към него погасителен план и общи условия на ищеца, се установява, че на горната дата между страните постигнато съгласие за предоставяне на ответника в кредит на сумата от 600 лв., със срок за връщане 11 месеца, на равни месечни вноски, всяка в размер на 65,23 лева, включващи главницата и договорената възнаградителна лихва.

Страните са договорили годишен процент на разходите (ГПР) по кредита от 48,24%, годишен лихвен процент от 40,90% и лихвен процент на ден от 0,11%. В споменатия договор е посочена като общодължима по кредита сумата от 717,52 лв. В договора е отразено и постигнато между страните съгласие за допълнителна услуга „.“, възлизаща в размер от 330 лева, заплащането на която е било разсрочено на 11 месечни вноски, всяка в размер от 30 лв., като с добавяне на стойността на горната допълнителна услуга общодължимата по кредита сума е нараснала от 717,52 лв. на 1047,52 лева, а размерът на месечната погасителна вноска от 65,23 лв. но 95,23 лв. Като начин за изплащане на кредита, страните са договорили това да става чрез „EasyPay“.

Съдът намира, че за да възникне за ответника задължението да погасява сумите по кредита по начина и в размера, съгласуван между страните в договора за потребителски кредит, следва кредитът да е усвоен от ответника.

Предвид обстоятелството, че сред приложенията към исковата молба не се съдържат доказателства за усвояване на кредита, както и доказателства за предоставената от ищеца услуга „.“, с доклада си по делото, на основание чл.

146, ал. 2 ГПК, съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за извършване на твърдения паричен превод на 25.11.2022 г., както и за извършване/предоставянето на допълнителната услуга, за която е уговорено претендираното възнаграждение. С молба от ищеца от 09.10.2025 г. последният е представил инкорпорирана в молбата извадка от екранна разпечатка (screenshot) на системата си (лист 74 от делото), представляваща таблица, съдържаща пет колони, разположен на два реда, с надписи на английски език на горния ред колони и посочен текст във втория ред, както следва: клетка 2 „25.11.2022 г.“, клетка 3 „Паричен превод към EasyPay: .“, клетка 4 „-600.00“ и клетка 5 „А. Б. Б.“. Други документи, удостоверяващи получаване на сумата по кредита, особено такива, носещи подпис на ответника, не са представени. Ищецът е посочил, че ако съдът прецени, че следва да се представи и друг документ, за да се докаже заверяване на сметката му, то да изиска от неучастващо по делото лице да представи извлечение за движение по конкретен ЕГН за 25.11.2022 г.

3

Съдът намира, че въпреки дадените на ищеца с доклада по делото указания, последният не е провел пълно и главно доказване на обстоятелствата по фактическото усвояване на кредита от страна на ответника. Поставената екранна разпечатка в молбата от 09.10.2025 г. по съществото си не може да докаже предоставяне на сумата от ищеца на ответника, доколкото представлява частен документ, а съгласно чл. 180 ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица, респ. не доказва предоставянето на сумата по кредита. От друга страна, настоящият състав намира, че ищецът не е направил годно доказателствено искане за изясняване горния спорен факт на усвояването на кредита.

Посочването в молбата от 09.10.2025 г., че ако съдът прецени, че ищецът следва да представи и друг документ, не поражда задължение за настоящия съдебен състав да преценява доколко твърдяното от страната обстоятелство в достатъчна степен се доказва от представеното доказателство, към момента на съдебното дирене, тъй като съдът оценява доказателствата в един по – късен етап - момента на решаването на делото с постановяването на окончателния си съдебен акт по съществото на спора, след като в състезателна процедура е дал възможност на страните да проведат доказване на фактите, от които доказващата страна черпи благоприятни правни последици. Доказателствено искане е възможно да бъде направено под условие, но това условие следва да бъде поставено в зависимост от поведение на насрещната страна от спора (напр. ако оспори/не признае конкретен факт, твърдян от страната, правеща доказателственото искане), но не и под условие ако ръководно – решаващият орган по спора прецени, че представените доказателства са недостатъчни за установяването на този факт. Затова и доказателствено искане, подадено под условие към съда, предварително да оцени доказателство и само ако вследствие тази предварителна оценка установи, че това доказателство не изяснява факт, спадащ към предмета на доказване, да допусне конкретно искане, не представлява същинско доказателствено искане, по което съдът дължи произнасяне. Доколкото, с оглед бездействието на ищеца, по делото не се установява ответникът да е усвоил кредита, респ. за ответната страна да е възникнало задължение да върне последния, то предявените претенции следва да бъдат отхвърлени само на това основание, без по същество да бъдат обсъждани другите наведени от ответната страна основания, включително и възражението за изтекла давност.

Само за пълнота на изложението настоящият съдебен състав посочва и че дори да се приеме, че ответникът е усвоил кредита, то ищцовите претенции също се явяват неоснователни и отново подлежат на отхвърляне, тъй като вземането за допълнителната услуга „.“ по съществото си представлява 4 вземане, основано на нищожна клауза по договора за кредит, а невключването на сумата по тази такса като разход по кредита, рефлектира върху действителността на последния.

Съображенията за това са следните:

Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 25.11.2022 г., като възникналото въз основа на него облигационно правоотношение се регулира от специалните правила на ЗПК (ДВ бр. 17/2010 г.) Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като съгласно ал. 4 на същата норма видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

В допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр (л. 16), е посочено, че допълнителна услуга „.“ гарантира приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена тази услуга и в рамките от около 15 минути до 2 часа. Предвидено е, че кредиторът не носи отговорност при определени забавяния и в такъв случай се задължава да предостави услугата, когато е възможно.

Следователно, „.“ е дължима във връзка с допълнителна услуга, изразяваща се в получаване на приоритетно становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди клиентите, които не са закупили тази допълнителна услуга. От изложеното съдът намира, че тази услуга е свързана с усвояване на кредита, поради което събирането на такса за същата е забранено по силата на сочената разпоредба на ЗПК. Налице е нарушение на разпоредбата на чл.10а ЗПК, което обуславя недействителност на договора за заем в частта относно такса „.“ за приоритетно одобряване и отпускане на кредита, съответно поради противоречието й с чл. 21, ал. 1 ЗПК, според която всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.