Решение № 1806 от 09.10.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………………………. г., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,

НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3047 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С.П.В. срещу наказателно постановление № 19-0819-001794 от 17.05.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания:

- на основание разпоредбата на чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 119, ал. 4 ЗДвП;

- на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП.

Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно. Оспорва фактическата обстановка и по-конкретно настъпването на пътно-транспортно произшествие, доколкото пешеходката се подпряла на автомобила. Твърди, че поради липсата на пътно-транспортно произшествие и необходимостта да закупи медикаменти за болната си съпруга не изчакал контролните органи.

В проведеното на 17.09.2019 г. открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М. П., който навежда доводи за незаконосъборазност на наказателното постановление поради допуснати нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения.

Аргументира се с липсата на компетентност на наказващия орган. На следващо място посочва, че към административнонаказателната преписка не е приложено доказателство, което да удостоверява, че наказващият орган заема длъжността началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна. Твърди, че е налице нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, доколкото наказващият орган е следвало да извърши проверка за обоснованост на АУАН. Излага, че е налице противоречие между обстоятелствената част на НП и АУАН, тъй като в същите е посочено, че жалбоподателят е управлявал автомобила по ул. „Брегалница“ в посока 02 РУ – Варна – ХЕИ, от една страна, а от друга страна, улицата е еднопосочна и много тясна, поради което е невъзможно управлението в тази посока. Сочи, че от показанията на св. С. и св. С. се установява, че автомобилът е бил в точно противоположната посока. Изразява становище, че на мястото няма пешеходна пътека. Излага аргументи, че настъпилото събитие не представлява ПТП, доколкото по делото не са налице доказателства за причинени материални щети или нанесена лека или средна телесна повреда. Отправя искане за отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС да бъде намалено от три месеца на един месец, поради това, че управлението на МПС е свързано с полагането на грижи от жалбоподателя за болната му съпруга.

В проведеното на 17.09.2019 г. открито съдебно заседание въззиваемата страна сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Варна, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводителното към преписката писмо е отправено искане за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 18.03.2019 г. около 11,35 часа в гр. Варна по ул.

„Брегалница“ до 02 РУ – Варна в посока бул. „Левски“ жалбоподателят С.П.В. управлявал собствения си лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № В 7624 РТ. Посочената улица била еднопосочна, като било забранено движението в посока бул. „Левски“.

По това време по ул. „Брегалница“ се движела св. Д.С., която се подготвяла да пресече на пешеходна пътека, спряла пред пешеходната пътека при Център за спешна медицинска помощ – гр. Варна, огледала се, не видяла автомобили и започнала да пресича. По средата на пешеходната пътека жалбоподателят я ударил с управлявания от него автомобил по ръката. В резултат на удара св. С. паднала на земята. В този момент св. С.С., възприемайки възникналото пътно-транспортно произшествие, махнал с ръка на водача на автомобила да спре, но той не спрял. По същото време св. С. направила снимка на автомобила с телефона си, след което автомобилът влязъл в паркинга пред ЦСМП – Варна, след което излязъл на бул. „Левски“.

На място пристигнал полицейските служители - св. С.Ф. и мл. инспектор Т.Т., които установили пострадалата от ПТП. Св. Ф. направил справка с дежурния в ОДЧ, откъдето установил собственика на автомобила, след което се свързал с него, като същият му заявил, че е на село и ще се върне по-късно в града. По-късно в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна се явил жалбоподателят, като не отрекъл да е бил на мястото на произшествието по-рано през деня.

След като полицейските служители получили информация по телефона, че св. С. е получила контузия на дясно коляно и контузия на десен лакът, мл. инспектор Т.Т. изготвил констативен протокол за ПТП с пострадали лица.

В тази връзка св. С.Ф. съставил на същата дата акт за установяване на административно нарушение, с който вменил на жалбоподателя С.В. нарушения по чл. 119, ал. 4 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДВП.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не е било депозирано писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 17.05.2019 г. Д.Г.Г. - началник група към сектор

„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, издал обжалваното наказателно постановление.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства - показанията на св. С.П.Ф., св. Д.Й.С. и св. С.Ж.С. и писмени доказателства и доказателствено средство – заповед на министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач, справка за собственици на превозно средство, план-схема на ПТП, констативен протокол за ПТП с пострадали лица, 2 бр. епикризи, експертно решение на ТЕЛК, заповед на директора на ДСП.

Настъпването на пътно-транспортното произшествие и поведението на водача на автомобила се установяват изцяло от показанията на св. Д.С. и св. С.С., които са последователни, логични и не съдържат противоречия помежду им. И двамата свидетели възпроизвеждат в идентична хронологична последователност действията на водача на автомобила преди, по време и след настъпване на произшествието. От показанията на тези свидетели се установява, че въззивникът е направил завой наляво и е ударил пресичащата на пешеходна пътека св. С., след което напуснал мястото на произшествието, като не е изчакал пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.

Наличието на телесни наранявания се установява от показанията на св. С. и от констативния протокол за ПТП с пострадали лица, които съответстват помежду си.

Показанията на св. С. и св. С. се потвърждават и от показаният на св. Ф., който възпроизвежда същите обстоятелствата, които двамата свидетели са възприели и възпроизведоха пред съда. По тези съображения съдът кредитира показанията и на тримата разпитани по делото свидетели като достоверни.

При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив показанията на св. С.П.Ф., св. Д.Й.С. и св. С.Ж.С. подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също служи като основа на направените от съда фактически изводи.

Съдът кредитира представените по делото писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в съвкупност с всички останали доказателства са непротиворечиви, поради което въз основа на тях, АУАН и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.

От правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал.

1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган (съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която в т. 2.11 началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР са компетентни да издават наказателни постановления по ЗДвП), отговаря на изискванията на чл.

57 ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 ЗАНН.

По отношение нарушението на разпоредбата на чл. 119, ал. 4 ЗДвП:

Съгласно императивната разпоредба на чл. 119, ал. 4 ЗДвП водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците.

Съдът намира, че въззивникът С.П.В. е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 119, ал. 4 ЗДвП, тъй като от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че при завиване наляво от ул. „Брегалница“ към паркинга на Център за спешна медицинска помощ – Варна не е пропуснал движещата се пешеходка – св. Д.Й.С., която ударил. Ирелевантно за съставомерността на деянието е дали св. С. се е намирала на пешеходна пътека, тъй разпоредбата не предвижда като съставомерно обстоятелство наличието на такава на мястото. За да е осъществен състав на нарушение по чл. 119, ал. 4 ЗДвП е необходимо единствено наличието на пешеходец, който водачът не пропуска.

Като не е пропуснал преминаващата пешеходка след предприетата маневра по завиване, въззивникът е осъществил състава на нарушението по чл. 119, ал. 4 ЗДвП.

Следователно правилно е била ангажирана административно наказателната отговорност на С.П.В. по пункт I от НП.

По отношение нарушението на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП:

Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП предвижда задължение за всеки водач на ППС, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато от произшествието са пострадали хора, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.

Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП "участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му“.

Дефиницията за пътно-траспортно произшествие се съдържа в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съгласно която "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети“.

Безспорно се установява, че въззивникът, нарушавайки разпоредбата на чл. 119, ал. 4 ЗДвП, е допринесъл за настъпването на пътно-транспортно произшествие.

От друга страна, предвид наличието на контузии по дясно коляно и десен лакът на св. С., съдът намира, че настъпилото събитие следва да бъде квалифицирано като пътно-транспортно произшествие. Законодателят не е предвидил като условие за квалифициране на инцидента като пътно-транспортно произшествие наличието на определен вид телесна повреда, доколкото е използван терминът „нараняване“.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че незабавно след произшествието С.Д. Д. е продължил да управлява автомобила си, като влязъл в паркинга на Център за спешна медицинска помощ, откъдето се включил в движението по бул. „Левски“, въпреки че е бил длъжен да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.