Решение № 12930 от 01.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12930 гр. София, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20221110163392 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „фирма“ ЕАД срещу Н.

Т. И., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 675,38 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, общ. „***“, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ап. ***, за периода от м.05.2020 г. до .04.2021 г. , ведно със законната лихва от 22.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 75,45 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 20.10.2022 г., сумата от 22,64 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м. 10.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 22.11.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от 4,90 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 20.10.2022 г. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: ап.

***, находящ се гр. ***, общ. „***“, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, като ответника има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Претендира отговорност на ответника както в негово лично качество, така и като единствен наследник на съсобственика на процесния топлоснабден недвижим имот С. Т. И.. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли съда да осъди ответника да му заплати исковите 1 суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Н. Т. И., чрез назначения от съда особен представител, с която оспорва предявените искове по основание и по размер. Счита исковата молба за нередовна. Посочва, че не е установен точния брой наследници, техния брой и наследствени квоти, а също така по делото не е установено дали имотът е съсобствен между наследниците или е прехвърлен на трето лице.

Моли съда да отхвърли предявените искове. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „фирма“ ЕООД не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същите е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

По наведеното в отговора възражение за погасяване на вземанията по давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия период) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща 2 продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

В конкретния случай от приетия като писмено доказателство по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавен жилищен фонд от 15.11.1971 г. , се установява, че наследодателите на ответника – В. Б. Ст. и Тр.И. Р. са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ***, бл. ***, вх. ***, ет. ***.

Видно от удостоверение, изх. № ***/*** г., издадено от „*** информационна система – С.“ ЕАД, стар адрес – ж.к. „Хр. М.“, ул. „***“ №***, бл. ***, съответства на настоящия административен адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***.

От представено удостоверение за наследници, изх. № ***/*** г., издадено от ***, район „***“, се установява, че В. Б. Ст. е починала на 10.12.2012 г., като е оставила за наследници свой наследници по закон синовете си - С. Т. И. и Н. Т. И.. Видно от отбелязването в посочения документ, към момента на настъпване на смъртта й, семейното положение на В. Б. Ст. е било „вдовица“.

Със смъртта на В. Б. Ст., на основание чл. 5, ал. 1 ЗН законните й наследили придобили поравно процесния недвижим имот.

От удостоверение за наследници, изх. № ***/*** г., издадено от ***, район „***“, се установява още, че С. Т. И. е починал на 25.09.2017 г. и оставил за наследник по закон ответника Н. Т. И.. Следователно на основание наследствено правоприемство ответникът е станал носител на правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент № ***, находящ се гр. ***, общ. „***“, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***.

Същият в качеството си на потребител на топлинна енергия е бил обвързан с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е необходима, като за да се явява обвързан ответника с общите условия на ищцовото дружество е достатъчно общите условия да са влезли в сила, което обстоятелство не е спорно между страните. По делото не е установено и ответникът да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период. Ето защо, съдът приема, че между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, което правоотношение е възникнало по силата на закона с оглед качеството на ответника на собственик на имота за процесния период, и именно той е задължен да заплати стойността на доставената до имота топлинна енергия, при доказана реална доставка.

По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от проведено на 30.10.2001 г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „фирма“ ЕООД, и приложен към него списък, с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния счетоводител, договор № ***/***г., с който етажната собственост на процесната сграда е възложила на „фирма“ ЕООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в етажната собственост, както и договор № ***/***г. при общи условия за извършване на 3 услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „фирма“ ЕАД и „фирма“ ООД, чрез подизпълнителя „фирма“ ЕООД.

В допълнение съдът намира за необходимо да подчертае, че с Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост.

Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ).

Видно от посочените разпоредби, с приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление“.

С Решение на СЕС от 05.12.2019 г. по съединени дела С-708/2017 и С-735/2017 г. е даден отговор на поставените с отправените преюдициални запитвания въпроси, като е прието, че чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Според СЕС допустима е национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.